Софийският градски съд работи с неодобрен от Висшия съдебен съвет и лесно манипулируем софтуер за случайно разпределение на делата, стана ясно във вторник по време на импровизирана дискусия в сградата на т. нар. правителство на съдебната власт. На събитието присъстваше ръководителят на СГС Владимира Янева, която говори за мерките, които институцията е приела за подобряване на случайното разпределение. Тя разкри, че СГС работи едновременно със две системи, едната, разработена от "Информационно обслужване", а другата от ВСС.

Именно програмата на "Информационно обслужване" обаче се оказа сред неодобрените от Висшия съдебен съвет заради множеството си проблеми. Информацията за тях даде ръководителят на работната група за мониторинг на системите за случайното разпределение на делата Миглена Тянкова (председател на Районен съд-Хасково).

Тя разказа, че при проверките още през 2009 година е станало ясно, че системата не прави разлика между различните видове дела. Съдия Тянкова добави, че ако един съдия си направи отвод по дело, което му е разпределено от системата, то неговият заместник може да бъде въведен единствено ръчно от ръководството, т. е. не е избран на случаен принцип.

Съдебният инспектор Елка Пенчева разказа по време на дискусията, че и в други съдилища се срещат "некоректни манипулации" при случайното разпределение на делата. Без да споменава конкретна институция тя разкри един от начините за заобикаляне на системата.

Това може да се получи, когато един и същ жалбоподател изпрати няколко еднотипни жалби. Ако председателят на съда не упражни контрол, то всяка една от тези еднакви жалби се входира с различен номер в системата, дават се различни номера и след пускането им системата за случайно разпределение назначава няколко съдии по едно и също дело. След това жалбоподателят сам си избира при кой съдия да бъде.

"Председателите на съдилищата не следят за редовността на постъпилите книжа", заяви инспектор Пенчева.

Освен за продължаващите проблеми на Градския съд, по време на дискусията се разбра, че липсата на воля е единствената пречка пред българските съдилища за изграждане на обща информационна система. От общо 183 съдилищата в страна 178 работят с две напълно съвместими програми.

Това са разработената система от ВСС "Лоу чойс" (law choice), по която работят 165 съдилища, a 13 работят с "Латона, разработена от "Американската агенция за международно развитие". Според експертите на ВСС те са напълно идентични. Едва 5 съдилища работят по други 2 програми, които са трудни за съвместяване.

Остава неясно защо пет години различията в информационните системи на съдилищата се сочеха като проблем пред изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността.