Темата с осигуровките на държавните служители, полицаите и военните отново излезе на дневен ред при поредните преговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). В момента тези категории български граждани не плащат лични осигурителни вноски. Вместо тях това, поне на книга, прави държавата.

Бизнесът иска вноските на тези служители да бъдат завишени, тъй като сега приносът им към осигурителната система е твърде скромен на фона на високите пенсии, които получават след това. Приходите от техните осигуровки годишно са с 200-300 млн. лева по-малко от това, което им се изплаща като пенсии.

Този въпрос е особено актуален за служителите на МВР и Министерството на отбраната, които се пенсионират много рано – на по 45 години, след което получават пенсия в продължение на средно 22 години. Получава се парадоксът човек да получава по-дълго пенсия, отколкото се е осигурявал. При това не лично. Полицаите и военните могат, например, да се пенсионират при 25 години стаж, от които 16 години и осем месеца трябва да са били в системата на МВР или МО.

Освен високи пенсии споменатите категории имат и множество други социални придобивки и привилегии.

Дефицитът от 300 млн. лева, който формират в бюджета на НОИ тези категории, е само част от общия дефицит в пенсионната система от над 2 млрд. лева. Но е част и от по-голямата тема за социалните им придобивки изобщо и за това от полза ли е за държавата и гражданите издръжката на скъпата администрация.

Трябва ли служителите да поемат личните си вноски?

Темата за това трябва ли тези служители да поемат личните си вноски многократно е била поставяна на общественото внимание, но решение досега няма. За последно този въпрос бе повдигнат през март. Тогава финансовият министър Симеон Дянков изчисли, че ако 150 000 държавни служители (чиновници в държавната и местните администрации, полицаи, военни, работещи в съдебната система) си поемат вноските, държавният бюджет би си спестил 150 млн. лева. Синдикатите пък изчислиха, че средно заплатите на тези хора ще намалеят със 100 лева. Те са категорично против подобна мярка, тъй като при поемането на осигуровките от страна на държавата, заплатите на тези категории вече веднъж са били намалени.

Така, ако се вземе решение за поемане на личната вноска от тези групи, заплатите им трябва да бъдат повишени. На пръв поглед по този начин държавата няма да се освободи от разходи, защото това, което е давала за осигуровки, след това ще трябва да го дава за по-високи заплати. Според експерти обаче, повишението на заплатите би имало стимулиращ ефект за намаляване на администрацията и извършване на по-сериозни съкращения.

При по-високо заплащане на по-малък държавен апарат може да се постигне по-голяма ефективност. В момента в държавната администрация има служители с изключително ниски заплати. Младши експерт в районните здравни инспекции например получава 398 лева при средна заплата за държавния сектор около 700 лева. Освен това финансовите стимули и социалните придобивки се смятат за необходимост, за да може кадрите да бъдат задържани в държавния сектор, работата в който е свързана и с определени ограничения.

Плаща ли държавата на служителите си, за да не работят?

Големи отпуски, ранно пенсиониране, допълнителни възнаграждения, материални стимули като храна, облекло, предпазни средства, безплатни курсове, преференциално ползване на почивни бази от работещите и семействата им, ведомствени жилища, високи обезщетения при напускане на системата, средства за повишаване на професионалната квалификация са част от придобивките, които ползват полицаи, военни и държавни служители. Най-много социални придобивки имат работещите в Министерството на отбраната.

Един от спорните въпроси е трябва ли всички заети в тези системи да ползват тези социални придобивки, да се пенсионират рано като категорийни работници и да получават високи пенсии, или само онези от тях, които действително понасят тежестта на специфичната работа. Ако броят на хората, които ги получават бъде редуциран, разходите по това перо значително биха се намалили. Подобна стъпка обаче не се предприема, тъй като е непопулярна.

Дори сега, в хода на дебатите по бюджета за догодина позицията на вътрешния министър Цветан Цветанов, е че социалните придобивки на полицаите няма да се отнемат. Така той и протестиращите срещу ръководството на МВР полицаи се оказват от едната страна на барикадата и упражняват натиск върху преговорите за преосмислянето на социалните придобивки.

Истината е, че никой не знае каква част от бюджетите на ведомствата отива за заплати и социални придобивки и каква за реална дейност – техника, ноу-хау, автомобили, бензин и др. Експерти коментират, че ако средствата за заплати и привилегии се окажат повече от тези за дейност, излиза, че на тези служители се плаща, за да не работят.

Стига се до въпроса за прекалено скъпата и неработеща администрация, която веднъж се издържа от данъците на работещите в реалния сектор и втори път, пак с данъците, се покриват дефицитите в пенсионната система.

Искането на бизнеса вноските на тези служители да преминат към съответното министерство биха направили разходите по-прозрачни. Освен това министерствата ще трябва да превеждат средствата за осигуровки всеки месец, а не както сега – държавата да ги превежда на три месеца.

За държавата обаче като че ли е по-изгодно да бави осигуровките на служителите си и да превежда суми на части и когато може, отколкото да осветли този разход.