"Има проблеми, които са трупани с години, но показахме, че и тях можем да решаваме. Един от тези проблеми е свързан с безводието в някои региони в страната. Трябва в спешен порядък да предприемем нещо отново". Това заяви в сряда служебният премиер Димитър Главчев по време на заседанието на Министерския съвет.

От правителствената пресслужба обявиха, че е възложено на експерти на министерствата на регионалното развитие, на енергетиката, на околната среда и на земеделието са му представят спешни мерки за решаване на проблема.

Разпореждането е довело до среща на ръководителите на въпросните министерства, плюс това на икономиката. Разговорите се провеждат в момента, за да се набележи какво да се предприеме.

Министерството на околната среда и водите отговаря за комплексните язовири за питейно-битови нужди, както и за управлението на водите – наземни и подземни. Енергийното ведомство е принципал на "Националната електрическа компания", която стопанисва водноелектрически централи, разположени на някои от големите водоеми. Регионалното министерство пък е собственик на голяма част от водоснабдителните дружества и участва като акционер заедно с общини по места в друга съществена част от ВиК дружествата. Министерството на земеделието пък притежава дружеството "Напоителни системи", което осигурява селскостопанското напояване и също е сериозен ползвател на водни ресурси. Министерството на икономиката пък отговаря за състоянието на всички язовири – както държавните, така и общинските и частните и управлява съществена част от изкуствените водоизточници.

Проблемът с безводието систематично излиза на дневен ред през годините, особено когато времето е сушаво. Това лято обаче се наложи въвеждането на режим за ползването на вода в селища, които доскоро са нямали толкова сериозни проблеми с водоснабдяването.

В началото на август регионалният министър Виолета Коритарова обяви, че 110 хиляди българи са на воден режим. Протести срещу контролираното спиране на водата има в последните дни в пет села в община Павликени.

Изслушване по темата с безводието от отговорните министри трябваше да има миналата седмица в парламента, но заради поредните политически боричкания между депутатите то не се състоя.

Още преди две седмици министърът на енергетиката Владимир Малинов каза в парламентарната енергийна комисия, че язовирите, за които отговаря НЕК са с 14 процента по-малко завирени обеми.

Екомиинстерството пък изнесе миналата сряда статистика, че големите язавири са с 20 процента по-празни спрямо това време на миналата година. С необичайно ниско запълване за това време на годината са язовирите "Камчия" (водоизточник за Варна, Бургас и др. населени места по Черноморието), "Ясна поляна" (водоизточник за Бургас и др. населени места и курорти от Южното Черноморско крайбрежие и Бургаска област), "Тича" (водоизточник за Шумен, Велики Преслав и Търговище) и "Асеновец" (основен водоизточник за Сливен), заявиха от отговорното ведомство.

Оттам казаха още, че проблемите със засушаването са били обсъдени още в началото на годината на среща с водните оператори, на която те са били информирани, че трябва да предприемат мерки предвид ниското ниво на запълване на язовирите. Такива, според ведомството, са намаляване на загубите по водопроводната мрежа и търсене на алтернативи за водоснабдяване и рехабилитиране на стори водоизточници.

От години загубите при преноса на вода се сочат като един от големите проблеми на водния сектор и се използват като оправдание за повишаването на цените на водата, за да може операторите да инвестират в нова мрежа. Загубите обаче систематично остават на ниво от около 60 процента за страната.