Десет години затвор и 30 000 лева глоба за пране на пари получи от Софийския градски съд (СГС) близкият до БСП бизнесмен Марио Николов, собственик на "Палмигруп" АД. Съпругата му Мариана Николова бе пратена зад решетките за 8 години и също трябва да плати 30 000 лева. В понеделник първоинстанционният съд постанови, че семейство Николови трябва да изтърпят наказанията си при първоначален строг режим.

Другият знаков обвиняем по това дело бизнесмен – президентският спонсор Людмил Стойков – бе оправдан. Той бе "зачислен" към престъпната група на Марио Николов от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Съдът реши да вдигне запора върху няколко имота на Стойков – апартамент в София, два парцела в Созопол и Лозенец и земеделска земя.

Останалите подсъдими – Анна Шаркова, Иван Иванов, Григор Главев и Валентин Ангелов получиха по 6 години затвор и по 30 000 лева глоба. Те са сочени от прокуратурата като помагачи на Марио Николов и Людмил Стойков.

Всички, които получиха осъдителни присъди за пране на пари, бяха сметнати и за виновни за организиране на престъпна група. По това обвинение те получиха 4 години затвор, които няма да бъдат изтърпявани, тъй като законодателството предвижда да се "лежат" само по-тежките наказания. На шестимата осъдени се отнема в полза на държавата имущество за общо 12 милиона лева. Те дължат и 10 000 лева разноски по делото.

Делото за пране на пари е наблюдавано с повишено внимание от европейските партньори и със сигурност ще повлия положително на летния евродоклад. Присъдите по него идват преди да е завършил процесът за източването на програма САПАРД. Според прокуратурата и ОЛАФ Марио Николов и останалите подсъдими са получили неправомерно 7.5 милиона евро като са представили стари месопреработвателни машини за нови, а след това парите са били изпрани през офшорката "Кингстън ентърпрайсис" и курортния комплекс "Дюни", който бе собственост на Людмил Стойков.

Марио Николов, съпругата му и останалите осъдени за пране на пари, без Людмил Стойков, са изправени пред съда и за неправомерно получените субсидии от предприсъединителната програма. Въпреки че престъплението, от което са придобити парите не е доказано, според тълкувателно решение на Върховния касационен съд може да се постанови осъдителна присъда за изпирането им. Условието е да има достатъчно убедителни доказателства за изпирането на парите.

По аферата САПАРД отдавна има осъдени няколко чужденци. Поради тази причина двете дела в България дадоха повод на вътрешния министър Цветанов да отправи остри критики към съда заради мудността му. Делата обаче бяха отлагани главно заради подсъдимите и техните адвокати.

Веднага след като чу решението на съда, Людмил Стойков коментира, че оправдателната му присъда е доказателство за лъжите на медиите по негов адрес.

Няма група "Николов – Стойков", заяви той. Дори при най-малкото нещо срещу мен, щях да понесе и аз тежка присъда, допълни спонсорът на президента Първанов. Той се оплака, че делото е могло да се реши още преди две години, но това не е станало. "Просто нямаше воля, а имаше натиск", обясни Стойков.

"Ако някой мисли, че съм оправдан неправилно, мога още утре да застана на детектора на лъжата. Просто нямам нищо общо с този случай", заключи Стойков.

Обвинителят в процеса Андрей Андреев коментира, че гледа на присъдите с доволство. В пледоарията си миналата седмица той поиска по 15 години лишаване от свобода за Николов и Стойков. За останалите подсъдими Андреев настоя за наказания от 5 до 10 години.

Андреев призна, че още от самото начало доказателствата срещу Людмил Стойков са били косвени, но обясни, че тезата на обвинението е била, че крайният получател на средствата е именно бившият собственик на "Дюни".

Според прокурора парите от САПАРД вече са легализирани в нормалния търговски оборот на дружествата, в които имат участие подсъдимите. Той заяви, че никой не е оказвал натиск на прокуратурата по това дело.

Присъдите подлежат на обжалване пред Софийския апелативен съд.

Процесът срещу Николов се посреща като тест за волята на България да постави под контрол ендемичната корупция в страната, отбелязва  Ройтерс в кореспонденция по темата. Припомня се, че в междинния си доклад за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешния ред, разпространен миналата седмица, Европейската комисия разкритикува липсата на присъди по знакови
дела.