Всяка устна или писмена комуникация с министър (или друг орган на власт), която цели да повлияе върху закон, наредба, административен акт, стратегически план или друг акт, в полза на обществени, групови или частни интереси, ще се смята за лобизъм (представителство на интереси). Затова лобистите трябва да се впишат в регистър, а срещите между тях и министри, кметове, депутати и др. трябва да се обявяват в календар на интернет страниците на институциите. Това предвижда предложен от министъра на правосъдието в оставка Георги Георгиев проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението.

Приемането му е едно от условията за последните плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Необходимостта от реформата е изтъквана още в докладите за върховенството на закона на Еврокомисията, както и от Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

От правосъдното ведомство обясниха, че са заложили на термина "представителство на интереси", за да избегнат негативното значение в понятието "лобизъм". В последните 20 години темата за регулиране на лобизма периодично е поставяна във фокуса на общественото внимание, като до момента в Народното събрание са внасяни четири проектозакона по въпроса, но нито един от тях не е стигнал до окончателно приемане.

За лобист (представител на интереси) ще се смята всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната му форма, което се стреми да окаже влияние върху изброените актове. Представители на интереси могат също да са и групи лица.

За лобиране ще се смятат случаите, в които въздействащата комуникация е с Народното събрание, депутатите експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи, президента и вицепрезидента, техните съветници и секретари, Министерския съвет, премиера, вицепремиерите, министрите, зам.-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях, областните управители, кметовете, кметските наместници, председателите на общински съвети и общинските съветници, ръководителите и членовете на други публични институции.

Няма да се смята за лобизъм общуването с въпросните висши държавни служители от страна на други хора на публична длъжност, ако разговорите са по работа, както и ако комуникацията (писмена или устна) е "осъществявана от физическо лице в негов частен интерес".

От текстовете излиза, че ако бизнесмен сам защитава частните си интереси в разговор по телефона с министър, не би следвало да се регистрира като лобист. Множество публични скандали у нас обикновено са свързани с директната комуникация между едри бизнесмени и властта.

С проекта на Георгиев и по стандарт на ОИСР се създава т.нар. "законодателен отпечатък" – проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне на нормативните и други актове.

Ще се създаде и Регистър за прозрачност към Сметната палата. В него ще се вписват само професионалните лобисти – тоест тези, които извършват дейността "редовно по занятие" (поне 9 контакта в рамките на три месеца); тези, които работят "търговски начин за трети лица" или ако лобизмът е възложен срещу възнаграждение.

Вписването в регистъра ще се извършва самостоятелно, като се посочват ограничени по обем данни за самите лица, за кръга на интереси, които представляват и дали са ангажирани от друг.

Извън регистъра ще останат адвокати, участници в работни групи и консултативни съвети, създадени от държавни органи, както и в изслушвания, организирани от Народното събрание, органи на изпълнителната власт или на местното самоуправление; политическите партии, синдикатите, работодателските организации и др.

За нарушения на закона се предвиждат глоби и имуществени санкции. Предвидено е, че в първата година от функционирането на регистъра санкции няма да се налагат.