Държавният глава Илияна Йотова съобщи, че в президентството тече проверка около казуса с помилвания от нея наркотрафикант Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар.

Тя коментира, че се е запитала защо видео кадрите от боя в затвора с участието на Атанасов, не са достигнали до нея преди да подпише помилването.

По думите ѝ решението ѝ е било взето въз основа на медицински документи, експертизи и становища на специалисти.

"Аз вярвам на лекари, на експертизи, на болници, на епикризи", заяви президентът, цитиран от бТВ.

Тя уточни, че в президентската институция се извършва проверка в рамките на нейните правомощия.

Йотова не изключи необходимостта от промени в нормативната уредба, свързана с помилванията, за да се избегнат съмнения около процедурите и предоставяните документи.

На въпрос дали носи лична отговорност за подписания указ тя отговори:

"Аз винаги нося отговорност за всичко, което съм подписвала."

Видеото с Огнян Атанасов, който се сбива чевръсто с човек в коридора на затворническата болница, поставя много въпроси за причините, поради които този човек е помилван. Още повече, че след боя веднага идват служители на съдебна охрана и инцидентът би трябвало да е докладван.

Записът е от охранителните камери на болницата към затвора, а маркерът показва, че датата е 16-ти ноември, 2022 година. Указът за помилването на Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар", е издаден на 5 декември.

Още по темата

Видео показва как помилваният от Йотова наркотрафикант се бие в болницата на затвора

05.10.2026 10:03 Екип на Mediapool

Йотова готова на дебат при балотаж

Илияна Йотова коментира и предстоящия президентски вот, както и критиките на опонента ѝ Андрей Гюров.

Тя заяви, че според нея най-подходящият момент за телевизионен дебат между двамата би бил седмицата между първия и втория тур, ако се стигне до балотаж.

Президентът посочи, че подобен дебат трябва да се проведе в национален ефир, и прие отправената ѝ покана от бТВ.

Миналата седмица предизборният щаб на Илияна Йотова отклони покана за предизборен дебат с Андрей Гюров от платформата "Извън ефир" преди първия тур.

По отношение на обвиненията, че използва предимствата на президентската институция в предизборната кампания, Йотова заяви, че действащият президент не може да излезе в отпуск и трябва да продължи да изпълнява конституционните си задължения.

Тя увери, че ще бъде коректив на изпълнителната власт, включително чрез правомощието си да налага вето върху закони.

Йотова защити и решението си да не налага вето върху бюджетa, като посочи, че страната не е можела да продължи без необходимите средства за заплати, пенсии и общини.

За ударените с дронове кораби в Черно море

Все още няма категорични доказателства за произхода на дроновете, с които бяха атакувани два търговски кораба в Черно море. Това заяви президентът Илияна Йотова, като посочи, че България очаква допълнителна информация и съдействие от международните си партньори.

Още по темата

Предизборният КСНС не посочи Русия като виновник за атаките срещу двата кораба в Черно море и стигна само до общи фрази

07.10.2026 18:05 Никола Лалов

По думите ѝ при извършените до момента огледи не са открити останки от дронове, които да позволят категорично да бъде установено кой стои зад нападенията.

Йотова съобщи, че е поискана помощ от Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) за осигуряване на подводен дрон, с който да бъде обследван потъналият кораб.

Президентът подчерта, че международните партньори на България също подхождат предпазливо към случая и настояват за събиране на достатъчно доказателства, преди да бъдат предприети конкретни действия.

Йотова коментира и обсъжданията в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).

По думите ѝ съветът е осъдил остро атаките срещу търговските кораби, като ги е определил като нарушение на международното право.

Президентът посочи, че след установяване на достатъчно доказателства за отговорността за нападенията могат да бъдат предприети съответните дипломатически действия, включително изпращане на нота и провеждане на разговори със засегнатата страна.

Илияна Йотова заяви, че участниците в заседанието на КСНС са били единодушни да не се иска задействане на член 4 от Северноатлантическия договор във връзка с инцидента.

Тя обясни тази позиция с факта, че нападенията са извършени извън териториалните води на България – в изключителната икономическа зона.

Президентът подчерта, че на фона на зачестилите нападения в Черно море страната трябва внимателно да преценява необходимостта от подобна стъпка.

Според Йотова решенията за последващи мерки трябва да се основават на доказателства и на координация с международните партньори.

Според държавния глава България трябва да работи активно със съюзниците си за гарантиране на безопасността на корабоплаването.

Сред обсъжданите възможности са засилване на координацията с Румъния и Турция, по-широко използване на европейските системи за наблюдение и конкретизиране на мерките в стратегията на ЕС за Черно море.

Йотова настоя и за разговори относно възможен мораториум върху военните действия в региона.

Тя обясни, че първата стъпка трябва да бъдат консултации между България, Румъния и Турция, тъй като нападенията засягат морските коридори в изключителните икономически зони на трите държави.

Според нея безопасността на тези маршрути е от значение не само за региона, но и за световните доставки на зърно.

"България може да участва много активно в една коалиция за мир"

Президентът коментира и усилията за прекратяване на войната в Украйна. Според нея България трябва да има активна роля в дипломатическите инициативи, а Европейският съюз да изработи конкретно предложение за постигане на мир.

Йотова очерта три възможни сценария – политика на малките стъпки, включително евентуално енергийно примирие; по-широко прекратяване на огъня след преговори; и постигане на цялостно мирно споразумение.

За посещението на Кирил Буданов

Държавният глава коментира и посещението в България на Кирил Буданов, ръководител на украинската президентска администрация.

Йотова заяви, че няма информация за конкретното съдържание на разговорите му с българското правителство, тъй като не е била потърсена среща с президентската институция.

Тя защити необходимостта от известна дискретност при дипломатическите контакти, особено в условията на война.