Костите, за които недоказано се смята, че са на цар Самуил и с които Гърция от десетилетия върти дипломатически интриги между София и Скопие, ще бъдат върнати в България под формата на замяна на ценни за Гърция артефакти.

Останките, за които се смята, че принадлежат на царя, ще бъдат предадени на България от Гърция тази седмица. Те ще бъдат посрещнати с официална церемония в София на 3 октомври, съобщи премиерът Румен Радев в началото на правителственото заседание в сряда.

Останките ще бъдат транспортирани от Гърция до България със самолет "Спартан", след което ще бъдат положени в специален саркофаг в църквата "Света София".

Връщането на тленните останки е резултат от постигнато между България и Гърция споразумение. То предвижда и реципрочно предаване за съхранение на исторически, религиозни и културни артефакти и реликви.

Наред с опитите на правителството да си припише този успех, немалко хора от научните среди считат, че "сделката" е неизгодна, а и се припомня, че има съмнения дали това наистина са костите на владетеля.

48 ценни църковни артефактa отново в Гърция?

Към момента няма яснота какво ще даде България в замяна на костите на цар Самуил. След като Радев обяви новината за връщането им се появиха спекулации, че страната ни ще даде безценни от научна гледна точка средновековни ръкописи. Официално потвърждение към момента няма, поне от българските власти.

Гръцкото министерство на културата обаче официалнно обяви, че между гръцкия министър на културата Лина Медони и българския ѝ колега Евтим Милошев е подписан Меморандум за разбирателство относно взаимното депозиране на историческите артефакти.

Съобщава се, че България ще върне 48 ценни църковни артефакта, произхождащи от манастира "Панагия Икосифониса" на планината Пангеон, манастира "Свети Йоан Кръстител" в Серес и Светата митрополия Серес и Нигрита.

Гръцкото министерство отбелязва, че тяхното завръщане бележи значително развитие за двата исторически манастира и местната православна църква.

Пред Mediapool от пресцентъра на Министерството на културата потвърдиха за срещата между министрите, но допълниха, че все още не могат да потвърдят официално какво точно ще даде българската страна. Mediapool изпрати въпроси и до ведомството и до правителствената пресслужба, за да разбере какво точно ще предостави българската страна в замяна на тленните останки на българския цар.

Находки от засекретен фонд на Богдан Филов?

Първоначално имаше съмнение и че ще бъдат дадени предмети от иззетата колекция на бизнесмена Васил Божков. Пред Mediapool хора от екипа му отрекоха.

Според неофициална информация на Mediapool гръцката страна от години има претенции за връщането на въпросните църковни ръкописи. Става дума за артефакти, събрани от Беломорието в края на Първата световна война. По това време тази територия е част от българската държава и формално няма проблем предметите да бъдат преместени.

Гръцките власти потвърждават, че артефактите са от този период. Министерството на културата в Гърция съобщава, че 48-те съкровищата са пренесени в София през 1917 г., по време на Първата световна война, и оттогава са съхранявани или изложени в Националния исторически музей на България.

Един от учените, които работят тогава на терен, е археологът проф. Богдан Филов, който десетилетия по-късно става министър-председател. За това се появява объркването, че Гърция има претенции към "колекцията на Филов".

Всъщност тези ръкописи се пазят десетилетия в България и са изложени след падането на комунистическия режим. В момента дигитализирани копия могат да се намерят в Центъра за славянско-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" в Софийския университет.

В социалните мрежи игуменът на Гигинския манастир Никанор намекна, че България се е съгласила да върне "богатствата от Икосифиниса", т.е. един от манастирите в Егейска Македония.

"Вижте, аз съм съгласен, че тези неща принадлежат на манастира "Икосифиниса". Обаче status-quo беше, че са прибрани от български учени по време на Първата световна война и при всичките сключени договори – Ньойски, Моллов-Кафандарис, Парижки, за приятелство Живков-Караманлис, те си оставаха в България", написа той.

По неофициална и непотвърдена информация на Mediapool е възможно част от артефактите да са част от секретен фонд, държан в тайна в Националния исторически музей повече от 70 години.

Те са повече от 400 и в действителност са станали притежание на българската държава благодарение на спасителна експедиция в Беломорска Тракия и Македония по време на Първата световна война през 1916 г., в която участва и Филов.

Артефкатите са прибрани в таен фонд, за да не бъдат върнати на Гърция и Югославия, след като според Ньойския договор Македония е поделена между тях.

През 2006 г. за първи път част от артефактите са показани, а през 2015 г. при реставрацията на част от фонда в него са открити мощи на различни светци.

Надпис на гръцки език върху мощехранителница твърди, че мощите са на Свети Дионисий, Свети Панталеймон, Света Параскева и Свети Харалампий. Принадлежали са на манастир Икосифиниса или Косиница заради спорове за произхода му.

Манастирът "Света Богородица Икосифиниса/Косиница" се намира край град Драма в Гърция. Основан е през Средновековието сред българска етническа общност и затова се смята, че носи българско име. Гърците са го прекръстили на Икосифиница"(двадесетте палми)и настояват, че винаги се е казвал така.

Според богослова доц. Венцислав Каравълчев е по-вероятно манастирът да е бил именно български. Той води дисциплината "Църковна археология" в Богословския факултет на Софийския университет и според него сред въпросния засекретен фонд има изключително ценни от църковна гледна точка артефакти.

По думите му сред тях е и главата на Св. Дионисий Константинополски, който е бил Константинополски патриарх, но преди това е бил Пловдивски митрополит.

Според доц. Каравълчев около 70% от артефактите в колекцията са български.

"Богдан Филов не е бил случаен човек. Събирани са реликви, артефакти, реликварии с мощи. Реликвариите с мощи са голяма ценност и обикновено са от сребро с позлата, с много фина орнаментика, защото вътре са останките на светец, мъченик или на Честния кръст. В тази колекция има такива реликварии, както и част от олтар", казва доц. Каравълчев.

Според източници на Mediapool сред засекретения фонд има и утвар, а от църковна гледна точка въпросните реликви са дори по-ценни от останките на цар Самуил.

Mediapool направи редица неуспешни опити да се свърже с Националния исторически музей, за да разкаже повече за засекретения фонд и дали ще бъдат предоставени артефакти от него на гръцката държава.

Историкът Александър Стоянов пък припомни, че погребението на цар Самуил в преспанския манастир "Св. Ахил" не е 100% историческа истина.

"Това няма да попречи у нас да се развихри дива патриотарщина, отношенията с Македония да достигнат ново крешчендо, а премиер и президент да се титулуват "възстановители на българското историческо наследство" в навечерието на октомврийските избори. Въобще една трагикомедия", заяви ученият.

БНТ припомни свое интервю с откривателя на гроба на цар Самуил, археологът Николаос Муцопулос, който разказва, че ги е намерил случайно в края на 60-те години на миналия век, а след това трябвало да ги крие, за да ги запази. По това време Гърция се управлява от военна хунта или т.нар. черни полковници.

"Моето мнение и желание е същото, моралното право на българите е това. Защото цар Самуил им принадлежи, няма съмнение. Е, няколко души протестират, според мен обаче имаме силата да разрешим тази история", казва ученият през 2014 г. на въпрос трябва ли костите да се върнат у нас.

Останките са открити през 1969 г. от Муцопулос в базиликата "Свети Ахил" в Малкото Преспанско езеро. В южния кораб на базиликата са открити четири погребения, свързвани със Самуиловата династия, съобщи гръцкото издание "Нафтемборики".

Тогава Муцопулос попада на четири монументални саркофага в дясната (южната) част на наоса на базиликата на остров Свети Ахил. Мястото традиционна се отрежда за най-високопоставените ктитори и владетели. Заключението на учения е, че един от съркофазите съдържа останките родения в София цар Самуил. До това заключение стига заради няколко основни признака:

• Счупване на лявата лакътна кост: Върху скелета е установена фрактура на лявата лакътна кост, зараснала. Според историческите извори Самуил е тежко ранен в ръката в битката при река Сперхей (996 г.) и ръката му зараства с видим дефект.
  

• Физически белези и възраст: Оказва се, че скелетът е на мъж около 70 години с височина около 160 см. Колкото се предполага, че е бил висок и възрастен Самуил към 1014 г.
  

• Царско облеко: При разкриването на гроба скелетът е бил покрит с остатъци от златотъкан фин текстил, с наситен пурпурен цвят, който е символ на царска власт.
  

• Съвпадение със сведенията: В различни средновековни хроники се твърди, че цар Самуил е бил погребан в храм "Свети Ахил".

Според Муцопулус е възможно останалите гробове да са на сина на Самуил – Гаврил Радомир, неговия зет Иван Владимир и цар Иван Владислав.

След приключването на разкопките, саркофазите на острова са консервирани на място, но самите тленни останки са пренесени в Солун.

По думите на доц. Каравълчев почти няма съмнение, че откритият през 1969 г. гроб е на цар Самуил.

"Гръцкият археолог пое голям риск и му прави чест. Аз съм се запознавал с неговата монография по темата в оригинал на гръцки език и това почти сигурно е гробът на цар Самуил", каза той.

Ролята на кабинета Петков

Въпросът за връщането на тленните останки на цар Самуил е повдиган многократно през годините, като за последно това се случи по времето на Крил Петков през 2022 г.

Тогава София и Атина развиват активни контакти в областта на енергетиката, електрическите и газопреносните връзки, инфраструктурата, логистиката и пристанищата. В рамките на това сближаване е поставен и въпросът за останките на средновековния български владетел.

Пред Mediapool тогавашният външнополитически съветник на Кирил Петков Весела Чернева разказа, че преговорите между двете страни са били много сложни.

"Този разговор (за Самуил) вървеше успоредно с освобождаването от нашата газова зависимост от Русия, с необходимостта да пуснем берзо интерконектора с Гърция и купуването алтернативен газ. Това ни поставяше в по-тясна връзка с Гърция, което доведе и до по-лесно разглеждане на въпроса за връщането на тленните останки", казва тя.

В този период се водят и активни преговори за вдигане на ветото спрямо Северна Македония и приемането на френското предложение по пътя ѝ към Европейския съюз. Тогава и Общата историческа комисия между България и Северна Македония постигна съгласие около цар Самуил.

Още по темата

Цар Самуил е владетел на българско царство. Какво се разбраха в историческата комисия?

15.08.2022 17:01 Никола Лалов

"Тогава стана ясно, че имаме легитимното право да приемем останките и разговорите потръгнаха", обясни Весела Чернева.

За да бъдат предадени останките, е било нужно съгласуване с гръцките институции, включително с Гръцката православна църква, съобщиха по-рано във вторник от "Продължаваме промяната".

Според неодицилна и непотвърдена информация на Mediapool е възможно да има промяна в позициите на двете църкви след месец юни това лято, когато българският патриарх Даниил имаше съвместна служба с Вселенския патриарх Вартоломей на остров Имврос.

В крайна сметка почти пет години след започването на процедурата за прехвърлянето на останките на цар Самуил тя е към края си.