Правителството в оставка одобри в понеделник т. нар. удължителен закон за бюджета, с който държавата да влезе в 2026 г. при липсата на редовен бюджет. Предвижда се законът да действа три месеца, но има и опция за увеличаване на срока след ново решение на парламента. Основен момент в удължителния проект е замразяването на всички заплати в бюджетната сфера без минималната, която ще се вдигне на 620.20 евро. 

Кабинетът "Желязков" два пъти внесе проектобюджет за догодина. Първият бе оттеглен заради невероятен отпор от страна на бизнеса, на опозицията и на гражданите, които за пръв път излязоха на протест, провокиран от проектобюджет. Лидерът на партията мандатоносител Бойко Борисов накара правителството да оттегли бюджета. За рекордно кратко време бе изработен нов вариант, този път под диктовка на работодателските организации, които не искат вдигане на осигуривките и това съответно наложи орязване на разходи. Но недоволството от управлението, олицетвовяравано от Борисов и Делян Пеевски, бе толкова мощно, че следващите два протеста бяха рекордни по численост и обхват на градовете, където хората излязоха на улицата. Така на 11 декември правителството подаде оставка. Ревизираният проектобюджет бе в начален етап на разглеждане в парламента и лидерът на ГЕРБ заяви, че отказва да придвижва напред редовен бюджет, след като няма обществена подкрепа. Така "горещият картоф" с финансовия план на държавата за 2026 г. най-вероятно ще остане за новото парламентарно мнозинство след изборите. 

"От вас се очаква да проявите и отговорност, воденото от вашата партия правителство да продължи да изпълнява в пълен обем своите конституционни задължения", каза сутринта Румен Радев на Деница Сачева, която се яви на консултациите при президента от името на ГЕРБ. "Още днес, вероятно в следващите часове, ще бъде внесен т.нар. удължителен бюджет", отговори Деница Сачева. По думите ѝ по отношение на бюджета синдикатите и работодателите трябва да питат вече опозицията и президентството защо не се приема, тъй като те призовавали за удължителен бюджет.

"Никога не съм казвал, че трябва да има удължен бюджет", каза президентът. Преди шест дни обаче той определи двата проекта на ГЕРБ за Бюджет 2026 съответно като "бюджет на измамата" и "бюджет на отложената измама".

От ПП-ДБ казаха, че се надяват т.нар. удължителен бюджет да бъде внесен тази седмица и заявиха готовност депутатите от парламентарната група да работят между Коледа и Нова година. Лидерът на ПП Асев Василев отбеляза също, че актуализацията на пенсиите се прави от 1 юли, така че ще има възможност да се приеме нов бюджет от ново правителство. 

Росен Желязков: Удължителният бюджет гарантира стабилността на държавата 

"Удължителният бюджет гарантира стабилността на държавата и социалните разходи през 2026 г.", каза в началото на заседанието премиерът в оставка Росен Желязков. "Целта на този законопроект е да се установи необходимата правна и финансова рамка за безпроблемното функциониране на държавата и общините, и най-вече за приоритизиране на разходите, които са свързани с възнаграждения, пенсии и социални плащания", допълни той.

Удължителният бюджет не е харчене на 1/12 от разходите за предходната година, а по принцип се подчинява на няколко правила:

• Приходите се събират по действащото законодателство;
• Разходите се правят съобразно миналогодишните, но при две условия – 1. при съобразяване на действащото законодателство (например заложеното в законите увеличаване на пенсиите по швейцарското правило, покачването на минималната работна заплата до 620.20 евро и др.) и 2. разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи;
• Държавните ведомства приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер;
• Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година;
• Дори в тази извънредна ситуация се спазват всички правила за стабилни държавни финанси (например ограниченията за дефицита и дълговото правило).

Специално по отношение на заплатите в МВР, отбраната, НСО и висшите училища, които са базирани на средната работна заплата (12% ръст), удължителният закон предвижда замразяване за следващите три месеца. Това означава, че следващото мнозинство, което ще гласува редовния бюджет, ще реши дали да остави тези заплати замразени, дали да ги увеличи със задна дата или изобщо да премахне автоматичната формула от закона.

Замразяват се и основните заплати (с изключение на минималната) във всички бюджетни организации.  

"Достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата", пише в удължижелния закон.

В него е записано още, че максималният размер на допустимите разходи за сключени споразумения по общинската програма е 900 млн. лв. до приемането на редовен бюджет за 2026 г.

Синдикатите: Липсата на редовен бюджет означава "замразяване" на доходите 

Междувременно КНСБ и КТ "Подкрепа" излязоха с обща позиция, с която искат парламентът да приеме редовен бюджет за 2026 г. "Отчитаме сложната политическа ситуация, пред която е изправена страната ни, но не разбираме защо бюджетната процедура за 2026 г. трябва да бъде спряна при действаща законодателна власт и при внесени законопроекти на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и републиканския бюджет", казват синдикатите. Те призовават да не се допуска държавната финансова рамка да се превръща в заложник на тяснопартийни интереси.

Каквито и недостатъци да имат трите законопроекта, е налице достатъчно време те да бъдат коригирани с предложения между първо и второ четене, каквато е била практиката години наред, считат от КНСБ и КТ "Подкрепа". Изтеглянето на настоящите законопроекти и приемането на удължителен закон на бюджета за догодина ще създаде сериозно обществено напрежение и проблеми, предупреждават двата синдиката.

Неприемането на бюджета за предстоящата година в срок означава "замразяване" на доходите на всички работещи, чийто работодател е държавата, на нивата им от 2025 г., коментират синдикатите. Те посочват, че това ще рефлектира върху 470 000 работещи в обществения сектор като учители, лекари, медицински сестри, специалисти по здравни грижи, университетски преподаватели, работещи в културни институти и др. Тази ситуация ще се отрази негативно и върху 130 000, заети в държавни и общински дружества и предприятия (БДЖ, "Български пощи", градски транспорт и т.н.), се посочва в позицията.

"Тази стъпка е равнозначна на загуба на реална покупателна способност на стотици хиляди българи в момент, когато им беше обещан и договорен ръст на доходите с поне 10%, в резултат от диалога между всички социални партньори през последните седмици", аргументират се синдикатите. И предупреждават, че при липса на нов бюджет Българският лекарски съюз няма да подпише нов национален рамков договор и ще остане в сила сега действащият, което "ще лиши болниците от по-високи приходи и съответно възможност да дават конкурентни заплати, което ще се отрази негативно и за самите пациенти". Ще има проблем и за развитието на общините, пише още в позицията. Възможни са и трудности по линия на получаване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

Според синдикатите неприемането на бюджета за 2026 г. означава по-ниски приходи в бюджета от данък добавена стойност, акцизи и др. Това означава и по-нисък размер на майчинството през втората година спрямо този, който беше предвиден.

В петък КНСБ и КТ "Подкрепа" направиха акция пред един от входовете на Народното събрание. Те посрещаха депутати със списъци с въпроси какво би се случило с доходите ни през 2026 г., ако не бъдат приети внесените проектобюджети и бъде одобрен удължителен закон за Бюджет 2025 година?

След поредните масови протести миналата седмица премиерт Росен Желязков обяви, че правителството подава оставка. Тя беше единодушно приета от парламента.