Управляващото мнозинство и "Възраждане" подкрепиха законопроекта на ИТН за промени в Наказателния кодекс, предвиждащи "от 1 до 6 години затвор и глоба от 2000 до 5000 лв ако някой разпространява информация, касаеща личния живот на другиго без негово съгласие".

Окончателното приемане на поправката отваря врата за масова репресия върху българските журналисти.

Едновременно с това се предлага използване на подслушване и проследяване, докато се разследват тези т.нар. престъпления.

Формулировката на предложения от ИТН закон е толкова обтекаема, че не предоставя гаранции за защита свободата на словото и медиите в България, което може да засили репресия върху критичните към властта медии.

Управляващите партии придвижиха проекта светкавично и по-малко от два дни след внасянето му го приеха в правната комисия. Зад него застанаха ГЕРБ, БСП, ДПС-Ново начало и "Възраждане".

Мнозинството дори прекъсна пленарното заседание, за да свика извънредно правната комисия по този повод. Текстовете бяха гласувани в отсъствието на представители на прокуратурата и съда, които ще трябва да ги прилагат.

Министерството на правосъдието също подкрепи законопроекта

Проектът третира като информация за личния живот всички данни за "личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице". При разгласяване на подобни данни ще се налагат наказания от 1 до 6 години затвор и глоба от 2000 до 5000 лв.

В особено тежки случаи ще се лежи зад решетките от 2 до 6 години, а глобата ще е от 3000 до 8000 лв.

Ако подобен текст бъде вкаран в Наказателния кодекс без ясна аргументация, прокуратурата и съдилищата ще получат основание да вкарат в затвора журналисти, които разпространяват информация по скандали като записите на Бойко Борисов от къщата му в Банкя, както и аферата "Яневагейт".

Противопоставиха се ПП-ДБ и МЕЧ, които окачествиха законопроекта като нарушение на Конституцията и удар по свободата на словото.

Абсурди

Абсурдното е, че ИТН предлага по-тежки наказания за журналисти, които изнасят вярна информация за политици, отколкото е действащото наказание за незаконно подслушване от репресивните органи – от 1 до 5 години затвор.

Българските политици са напълно наясно със случващото се масово подслушване и липсата на адекватен съдебен контрол, но вместо да решат този проблем, те тръгват срещу медиите.

И в момента политиците не са беззащитни срещу жълтата преса, която разпространява лъжлива или опозоряваща информация за личния им живот. Те могат да заведат гражданско дело за произволна сума пари, което може да доведе буквално до банкрут всеки журналист или медия още преди произнасянето на присъдата.

Законопроектът на ИТН се внася в момент, в който България е поела ангажимент пред ЕК да приеме законодателство, което да пази медиите и гражданските активисти от делата за сплашване (SLAPP).

И докато законодателството срещу делата за сплашване още не е прието, управляващите вече обсъждат закони за поголовно подслушване и хвърляне в затвора на журналисти.

ИТН твърди, че гражданските дела вече са недостатъчен инструмент, защото има нови способи за комуникация, което налага включването на прокуратурата в цялата тази работа.

Партията на Слави Трифонов твърди, че целта на сериозните наказания е обвиняемият да не се отърве само с административна санкция.

Самият Слави Трифонов беше осъден заради вулгарната песен за Лена Бориславова, която беше препълнена с намеци за личния ѝ живот.

ИТН не посочва конкретен повод за исканата законодателна промяна.

Подобни законови промени през годините са предлагани и от ВМРО, но ГЕРБ досега никога не се е съгласявала да превръща журналистиката в престъпление.

Дяволът е в детайлите

"Дяволът е в детайлите. Проблемът е, че няма ясни мотиви към предложението на ИТН, което би позволило едни по-общо формулирани текстове, които изразяват легитимна загриженост за безобразията, които се случват в интернет, да се обърнат срещу журналисти, активисти и анализатори", коментира пред Mediapool правозащитникът адв. Михаил Екимджиев.

Той заяви, че има нужда от защита на личния живот на хората, които са подложени на безобразно отношение в социалните мрежи чрез използване на изкуствен интелект, качване на изкуствено генерирани порно сцени и други подобни.

"Ако този законопроект бъде насочен към тази гнусотия и тази абсолютна гавра с човешкото достойнство, която без никаква регулация и без защитни механизми се излива главно през социалните мрежи, аз бих подкрепил. Но точно липсата на ясни мотиви може да пренасочи ударната сила на този законопроект към медийни публикации, към журналисти, към анализатори, които да бъдат наказани, включително по реда на Наказателния кодекс, с лишаване от свобода за изразяване на критични мнения", допълни той.

Той напомня, че в България най-често властите "злоупотребяват с привидно легитимните си правомощия и със загрижеността си за правата и свободите на хората".

"Опасявам се, че такава злоупотреба не е изключена. Затова апелирам народните представители, вносители на този законопроект, да дефинират точно целите, които желаят да постигнат, за да може след това да се прецени дали съответните текстове съответстват на тези цели или изместват фокуса от болната на здравата глава."

Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет казва, че проектът е "насочен към ограничаване основно на свободата на изразяване на журналисти".

Тя твърди, че подобен закон би нарушил Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, като постави журналистите в ситуация, която "гарантира комфорт за управляващите или представлява следващ етап на авторитарна държава".

"Правото на хората да научат подробности от личните, семейните, интимните отношения или дори здравословното състояние на някого може да надмине правото на неприкосновеност на личния живот. Тогава личният живот на определени хора става обществен интерес. Общественият интерес може да надделее и това не е защото хората харесват клюки, а защото личният живот на някого засяга цялото общество. Затова обществото има право да знае, а журналистите имат право да разпространяват информация за хора, които са в управлението, за политици, за кандидати за публични длъжности и т.н.", посочва тя.

АЕЖ: Това е мракобесен закон 

"Асоциацията на европейските журналисти – България" определи проектозакона като "мракобесен".

"Мракобесен закон, който би довел до невиждана по рода си цензура, се движи по бърза писта в Народното събрание", алармираха оттам.

Бързането вероятно издава страха на управляващото мнозинство от обществената реакция, защото депутатите много добре разбират и ясно осъзнават какво точно гласуват, смята още журналистическата организация.

"Правото на зачитане на личния и семейния живот не е абсолютно и понякога други обществени интереси имат превес. Публичните личности се ползват с по-малка степен на защита на това право, тъй като в определени случаи обществото има право да знае. Неслучайно политиците попълват имуществени декларации. В тях обаче липсват данни за имущество на името на извънбрачни партньори и е възможно тези връзки да се използват, за да се прикрият корупционни схеми и незаконно натрупано имущество", коментираха още от АЕЖ.

Оттам припомнят, че журналистически разследвания свързаха бившия министър-председател на България Бойко Борисов с къща в Барселона, обитавана от млада жена, от която се твърди, че той има дете. Разследвания има и за лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски, за когото се твърди, че е осигурил апартаменти за майките на децата си в Дубай. И двете разследвания са с голям обществен интерес, тъй като са свързани с имуществено състояние на лица, заемащи важни обществени длъжности.

"Ако бъдат приети предложените промени, тези разкрития биха довели до затвор за журналисти. С такова законодателство България няма да може да се нарича демократична и правова държава. Няма демокрация, която да изпраща журналисти в затвора заради вършенето на техните преки задължения: разкрития за политици и други обществени фигури. В диктатурите обаче се случва точно това и наказването на обидата и клеветата и защитата на личния живот се използват като основание за разправа с критичните гласове и превръщането на управляващите в недосегаеми", допълниха от АЕЖ.

Журналистическата организация призова всички парламентарни сили категорично да се противопоставят на опита за налагане на брутална цензура, която ще доведе до бум на делата шамари (SLAPP) срещу журналисти, опозиционни политици и граждани. 

Политически коментари

Божидар Божанов (ПП-ДБ) казва, че законопроектът води до налагане на цензура над медиите и той и колегите му няма да го подкрепят. Според него дори да е имал добри намерения, законопроектът е зле написан и отваря вратата не само за цензура спрямо медиите, но и за репресия спрямо всяко юридическо лице.

"Разгласяването на позорящи обстоятелства и сега се преследва от закона по частен ред, а дали да стане и по общия ред е въпрос на дискусия, но това, което предлагат колегите от ИТН, отваря вратата за много злоупотреби", каза Божанов.

Христо Расташки от МЕЧ коментира, че има изключително много неясноти в предложението, а самата разпоредба ще бъде неприложима срещу анонимните разпространители на лична информация, но ще може да се използва като "бухалка срещу медиите".

Юристът от ГЕРБ Бранимир Балачев също заяви, че подобни престъпления може да се разследват и наказват със съществуващите законови текстове. Той предрече, че приемането на предложението на ИТН ще предизвика лавина от подобни дела, които ще задръстят полицията и съдилищата.