Трима министри – на околната среда, на енергетиката, на регионалното развитие, и зам.-министър на земеделието, бяха привикани в парламента, за да отговарят на депутатски питания за безводието и кризата с недостатъчните валежи, липсата на нови водоизточници и загубите по преносната мрежа. Цялото мероприятие обаче приличаше повече на чесане на езиците по изключително сериозната тема, а мерки за решаване на анонсираните за пореден път проблеми отново не бяха набелязани.

От края на лятото – заради продължаващите режими на водата в редица населени места, водната криза е била обект на редица ведомствени срещи, последната от които бе в екоминистерството в края на ноември и приключи с препоръки към кметовете да обърнат повече внимание и да кандидатстват пред държавата за финансиране за водни проекти. Още преди това бе обявено създаването на работна група между отговорните за управлението на водите ведомство, които да предприемат конкретни действия, но досега не е съобщавано нито кой участва в нея, нито дали и заседавала, още по-малко – какво е свършила.

Така в четвъртък в парламента отново се изсипа информация от четирите министерство, част от която изключително притеснителна, друга – успокояваща.

Все още има достатъчно природен ресурс, който може да се ползва за задоволяване на потребностите от питейна вода и за напояване, но ефективността на ползването на тези водни количества е изключително ниска, заяви екоминистърът Петър Димитров. Той за пореден път обяви, че загубите на вода в някои градове доближават 90 процента, а при напояването на нивите дори нахвърлят 90%.

Според него не може да се говори за безводие, без да е ясен балансът – сравнението на наличните водни количества с нуждите за задоволяване на потребностите на населението и земеделските производители. Все пак данните на Световната метеорологична организация за състоянието на глобалните водни ресурси за 2023 г. сочат, че миналата година е най-сухата от 30 години насам за всички световни реки.

Димитров отново се спря на това, че общините не подават водни проекти за финансиране от централния бюджет по специалната програма за тях от 7.1 млрд. лева. Прави впечатление, че общини, които най-много са пострадали от безводие и където има големи загуби на вода, не припознават тези проблеми, коментира той. Припомни и проблемът с неизползването на водите на Дунав от страната ни, който всъщност съставлява над 80 на сто от хидроресурса на страната ни.

Екоминистърът посочи, че трябва да се възстановят занемарените общински язовири и да се ползват техните водни ресурси за земеделско напояване.

Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов посочи, че заради сушата към края на ноември 2024 г. водните обеми на стопанисваните от НЕК язовири по-ниски от с 2.4 на сто от обичайните нива в последните десет години.

Това наложило водно-електрическите централи на държавната компания да са максимално консервативни в използването на ресурса и това, че са произвели по-малко ток от октомври досега е позволило увеличаване на нивата на язовирите, където са разположени, с 1.6 процента, каза Малинов.

Освен това ползваната от държавните ВЕЦ вода след това отива за питейни нужди и напояване, припомни той. "Осигурили сме обеми за напояване с 20 процента повече в сравнение със средните стойности за предходните 5 години", заяви енергийният министър.

Служебният регионален министър Виолета Коритарова припомни многомилиардните нужди на ВиК сектора – между 12 и 14 млрд. лв. Тя също изрецетира възможността да се финансират от държавния бюджет общински водни проекти и че в плана за възстановяване могат да се ремонтират ВиК мрежи и да се строят пречиствателни станции, но срокът за стане това е средата на 2026 г.

Изнесените данни от Коритарова за водните проекти по общинската програма сочат, че през 2024 г. 258 общини ще получат 800 млн. лв. за ВиК проекти.

Зам.-министърът на земеделието Иван Капитанов съобщи, че ведомството му предвижда в периода 2025-2028 г. над 1.5 млрд. лева за капитализация на "Напоителни системи". Дружеството е получило 57.4 млн. евро за ремонт на главни напоителни канали, помпени станции. От планираните 24 обекта десет ще бъдат завършени. Това ще спести над 50 процента от сега използваната вода и ще се увеличат поливните площи със 70 000 декара.

На 10 язовира, стопанисвани от земеделското министерство, ще бъда извършени водолазни огледи на стените, за да се оцени състоянието им и да се заложат необходимите средства за ремонт, каза оке Капитанов.