"Свърши времето на занижените изисквания в университетите, вече няма да има масовизация на студенти и ключовият фактор ще бъде качеството на обучение".

Това заяви в понеделник във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. По думите му висшите учебни заведения трябва да направят бакалавърските си програми мултидисциплинарни, защото професиите на бъдещето ще изискват по-широк комплекс от умения.

Преподавателите трябва да накарат студентите да учат целегодишно, а не само по време на сесия или между два изпита, допълни Вълчев. Според него, за да се повиши качеството на обучението, трябва да има целогодишен контрол и ежеседмично да се възлага на младите хора да работят по различни проекти. Българските преподаватели са добри, но трябва да бъдат по-взискателни, а обучението да стане с повече практическа насоченост, посочи министърът.

Промените в Закона за висшето образование са факт, изработени са стратегически цели и задачи на всяко висше училище, каза още Вълчев. По думите му от изпълнението им ще зависи и възнаграждението на ректорите, което вече няма да се формира само от тяхната преценка или чувството им за благоприличие. Тяхна отговорност е какво и как се учи в съответния университет, свързаността с други висши училища, как се инвестира в млади преподаватели и се развива научната дейност, обясни Вълчев.

При публикуването на имуществените декларации на властта от Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) през август стана ясно, че ректорът на Югозападния университет проф. Борислав Юруков е получил 191 000 лв. данъчна основа от трудови доходи за 2019 г., което прави по около 16 000 лв. на месец. Впоследствие той отрече да е получавал такава заплата и заяви, че тя е била в размер на 4800 лв. 

Според Красимир Вълчев трябва да се мисли и в посока оптимизацията на най-ниските заплати в системата на висшето образование, за да бъдат привлечени млади преподаватели. Много от университетите поддържат губещи магистърски програми, самоцелни бакалавърски специалности, ниска норма на преподавателска работа, което трябва да бъде променено, допълни още министърът.

За системата на средното образование Вълчев посочи, че най-голямо отпадане от училище има при децата след 7 клас. Ако в шести за седми клас 500 деца не продължават обучението си, след 7 клас броят им се увеличава на 1500-2000, обясни министърът. По думите му това е причината за налагането на механизма за съвместна работа за връщане на учениците в клас, макар че тази година заради пандемията работата ще е малко по-затруднена. Проблемът е, че лесно връщаме и записваме децата, но трудно ги задържаме в училище, защото тяхната ангажираност с образователния процес е много ниска, посочи Вълчев.

Министърът допълни, че не се предвижда цялостно преминаване на училищната система в електронна среда.

Към 27 септември броят на заразените с коронавирус учители е 68, без новите 16 случая в Габрово, отчете Вълчев. По думите му в старопланинския град предстои институциите да направят проучване какво е довело до бума на заразени преподаватели. Целта е не хората да бъдат наказвани, а да бъдат изяснени и отстранени причините, допълни Вълчев.

В момента среднодневните стойности са 4 от 1000 паралелки да учат в електронна среда, каза министърът. Неговите очаквания са, че през зимата заболеваемостта ще се увеличи заради сезонните грипни вируси, но ваканции няма да има, а ще се преминава на обучение в електронна среда. В момента обаче не може да се каже, че имаме повишаване на заболеваемостта заради отварянето на училищата, каза още Вълчев.

Във Варна в понеделник министърът на образованието откри модернизираната сграда на Търговската гимназия. Проектът е на стойност близо 1.2 милиона лева, като работата по изпълнението му започна през 2019 г. След посещението си в гимназията министър Вълчев откри реновираното студентско общежитие блок 2 на Икономическия университет в крайморския град.