Възражда се идеята за национална детска болница

0 коментара
детска болница

След поредица неуспешни опити идеята за построяването на национална многопрофилна педиатрична болница се възражда. 31 неправителствени организации и граждани учредиха в четвъртък инициативен комитет за построяването на Национална педиатрична болница "Детски здравен парк".

България е единствената европейска страна, в която няма национална педиатрична болница и децата и техните родители са принудени да обикалят редица здравни заведения, за да получат адекватна здравна помощ.

Специалистите, работещи с деца, са разпръснати в повече от 14 лечебни заведения на територията на София, като болните деца и техните родители са принудени да обикалят от едно място на друго, за да бъдат диагностицирани, изследвани и лекувани.

Реализирането на инициативата "Национална педиатрична болница" с диагностично-консулативни лечебни, рехабилитационни и образователни функции ще осигури възможност за екипна работа между отделните детски специалисти и ще доведе до съкращаване на лечебния процес, смятат експертите.

Инициативният комитет внесе искане за до президента на Румен Радев, председателя на Народното събрание Димитър Главчев, министър-председателя Бойко Борисов и здравния министър проф. Николай Петров за ангажиране с каузата за създаването на детска болница. В инициативния комитет влизат проф. Владимир Пилософ от Българска педиатрична асоциация, Ева Борисова, Асоциация Родители, Георги Богданов, Национална мрежа за децата, д-р Таня Андреева, специализант, д-р Елена Георгиева, Пенка Георгиева, пациентски организации "Заедно с теб“, Елисавета Котова, Национална асоциация на децата и младите хора с диабет, и др.

“София е единствената европейска столица без голяма педиатрична болница. Но не това е основната причина за искането за създаването ѝ. Проблемът е, че липсата ѝ означава липса на комплексен подход, тъй като специалистите са пръснати в 14 лечебни заведения, затруднява се обучението на студентите и специализантите, съществува огромен риск от забавяне на диагнозата и съответните последици от това за лечението и не на последно място – влошава квалификацията на здравни кадри“, каза председателят на Българската педиатрична асоциация и бивш директор на Фонда за лечение на деца проф. Владимир Пилософ, който е в инициативния комитет.

Специализантът педиатър д-р Таня Андреева разказа как преди няколко дена в отделението, в което работи, са довели 40-дневно бебе, което благодарение на факта, че е присъствал детски гастроентеролог е било диагностицирано с вродено заболяване на стомаха и му е насрочена спешна операция. “Представете си това бебе, което за 40-дневния си живот е минало през 6 болници и е претърпяло три операции, всяка в различно лечебно заведение“, коментира Андреева.

"Липсата на единен диагностичен център неимоверно затруднява и работата на Фонда за лечение на деца. На последното заседание на Обществения съвет отложихме едно дете с три различни диагнози, тъй като лекарите не можеха да решат коя е водещата диагноза и съответно от кое лечебно заведение да се поиска оферта за лечение“, каза представителят на пациентски организации "Заедно с теб" и член на ОС на Фонда Пенка Георгиева.

Пилософ припомни, че идеята за създаване на детска многопрофилна болница съществува от повече от 30 години, а през 2013 г. е взето решение на Министерски съвет, в което се посочва, че се приема предложението на Българската педиатрична асоциация за необходимостта от построяване на такава болница. “Пари могат да се намерят, но някой трябва да даде заданието“, каза той.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

Няма коментари

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.

Бюлетин

S&P свали перспективата пред рейтинга на България заради прегряването и вноса

21 коментара
Стандард енд Пуърс" (Standard and Poor's)

Международната рейтингова агенция Standard & Poor’s (S&P) свали перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от позитивна на стабилна и потвърди дългосрочния и краткосрочния суверенен кредитен рейтинг на страната съответно на "BBB+/A-2", става ясно от съобщение на агенцията.

Основната причина са т. нар. двойни дефицити, тоест не само бюджетният дефицит, но и свързаният донякъде с него влошаващ се търговски дефицит. Агенцията е притеснена, че българската икономика прегрява заради слабия износ и силния внос, движен от ръста в потреблението, което практически означава, че България финансира света и парите ѝ изтичат навън.

"Промяната на перспективата от положителна на стабилна отразява съчетанието от влошаващи се показатели в бюджетния и външния сектор на фона на признаци за прегряване на икономиката", пише в мотивите си агенцията. Тя припомня ревизираната си оценка за бюджетния дефицит на България до 5.1% от БВП тази година след поемането на властта от "Прогресивна България".

"Дефицитът по текущата сметка също се влоши повече от очакваното. Причините са слабите резултати при износа, съчетани със силното вътрешно търсене и рязкото поскъпване на енергийните ресурси, което увеличи вноса. Прогнозираме дефицитът по текущата сметка да достигне 8.7% от БВП през 2026 г. и да остане висок, със средна стойност от 7.0% за периода 2027–2029 г. Това представлява съществен контраст със сравнително малките, но устойчиви излишъци, отчетени между 2013 и 2021 г.", пише S&P.

Сценариите пред рейтинга

"Бихме могли да понижим кредитния рейтинг на България, ако усилията за бюджетна консолидация бъдат забавени или преустановени. Подобен риск съществува например при затруднения в ограничаването на ръста на публичните разходи на фона на продължаващата съпротива срещу трайно увеличаване на данъците", пише агенцията.

Негативен натиск върху рейтинга може да възникне и ако, противно на очакванията ни, ръстът на кредитирането в частния сектор бъде последван от внезапно и неконтролирано свиване, което потенциално би могло да доведе до продължителен спад на икономическата активност, допълва S&P.

"Бихме могли да повишим кредитния рейтинг на България, ако външните дисбаланси в икономиката започнат да се свиват. Това би било възможно най-вече при устойчиво намаляване на дефицита по текущата сметка", пише агенцията.

Засега агенцията потвърждава рейтингите на България, тъй като очаква, че предприемането на адекватни мерки ще позволи постепенно охлаждане на икономиката.

Освен това българските граждани и компании като цяло притежават приблизително толкова чуждестранни активи, колкото са задълженията им към чуждестранни кредитори. "Ето защо смятаме, че страната разполага с достатъчно буфери, за да се справи с краткосрочното влошаване на бюджетните и външните финансови потоци спрямо предишните ни очаквания", пише S&P.

Откъде идват дисбалансите?

Високият ръст на заплатите, кредитирането в страната и цените на жилищата са ясни признаци за прегряване на икономиката и задълбочаване на дисбалансите, смята рейтинговата агенция.

Напрегнатият пазар на труда продължава да стимулира силното номинално увеличение на възнагражденията в частния сектор. През първите шест месеца на 2026 г. ръстът им достига 11.7%, като приблизително същите темпове се наблюдават от 2023 г. насам.

Кредитирането в частния сектор също остава на високи нива. Ръстът на заемите за домакинствата достига 21% и е съсредоточен основно в ипотечното кредитиране. В резултат цените на недвижимите имоти продължават да се покачват бързо, като през юни 2026 г. годишният им ръст достига 15.5%.

"Фундаменталните икономически фактори показват само умерено надценяване на имотите, а капиталовите и ликвидните буфери на банките изглеждат стабилни. Въпреки това смятаме, че продължаващото натрупване на дисбаланси увеличава риска от корекция на пазара", коментира S&P.

През 2026 г. България е напът да регистрира най-големия си бюджетен дефицит за последните поне 12 години, като общият дефицит се очаква да достигне 5.1% от БВП.

За разширяването на дефицита според агенцията са допринесли няколко фактора: обвързването на увеличенията на заплатите в публичния сектор с ръста на възнагражденията в частния сектор, по-високите инвестиционни разходи на общините и отпадането на мерките за увеличаване на приходите, предложени от предишното правителство през миналата година. Ръстовете на пенсиите и разходите за военно оборудване също са отчетени в анализа.

Въпреки че възнагражденията в публичния сектор вече са замразени, правителството признава, че няма достатъчно време за пълно предотвратяване на увеличението на дефицита през 2026 г. чрез нови мерки, пише S&P.

"Проектобюджетът за 2027 г. включва пакет от мерки за консолидация, които според нас са изпълними, макар и с относително по-ниско качество. Най-съществената от тях е еднократното облагане на "свръхпечалбите" в определени сектори, от което правителството очаква да събере 800 млн. евро, или 0,6% от БВП, през 2027 г. От страна на разходите корекцията ще бъде постигната основно чрез постепенно ограничаване на разходите за персонал като дял от БВП. Това обаче може да се окаже трудно, докато ръстът на заплатите в частния сектор остава висок", посочва рейтинговата агенция.

Очакванията на S&P

Партията "Прогресивна България" на Румен Радев управлява с абсолютно мнозинство след парламентарните избори през април 2026 г. "Очакваме правителството да постави акцент върху бюджетната консолидация, подобряването на управлението и борбата с корупцията", пише агенцията.

Неблагоприятните демографски тенденции и намаляващото население на България създават икономически и фискални рискове. През 2026 г. инвестициите и потреблението са основните двигатели на икономическата активност и компенсират спада на износа.

"Предполагаме, че нормализирането на ръста на заплатите – процес, който вече се наблюдава в публичния сектор през последните месеци, макар и в по-малка степен в частния – ще ограничи потреблението до по-устойчиви нива", пише рейтинговата агенция. Тя очаква охлаждане на икономиката и по-балансиран растеж през следващите години.

Остава обаче рискът България да продължи да расте през потребление и внос, особено ако реакцията на икономическата политика не бъде достатъчно адекватна и своевременна.

"Предстои обаче да се види дали засилената обществена подкрепа за управлението ще доведе до по-ефективни политики и по-силен импулс за реформи", пише S&P.

Въпреки по-умерената реторика по отношение на Русия агенцията не очаква сериозен конфликт между българското правителство и Европейския съюз.

"Преди това министър-председателят Радев се противопоставяше на предоставянето на военна помощ за Украйна и изразяваше подкрепа за по-прагматични отношения с Русия, включително проучване на възможностите за възобновяване на енергийните доставки, когато това е икономически изгодно. Въпреки това не очакваме новото правителство да предприеме активни действия, които биха могли да го конфронтират с ЕС, извън някои заявени разногласия. Причината е значението на европейската Кохезионна политика и средствата по програмата NextGenerationEU за страната", пише в анализа.

Според него членството в еврозоната означава по-дълбока интеграция на България в европейските институции, включително достъп до ликвидната подкрепа на Евросистемата, особено в периоди на криза.

Ключови думи

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

21 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. Blackadder
    #21

    В отговор на #20

    „Спестените“ пари от неподкрепа на Украйна са нищо пред загубеното доверие. Утре като фалира БГ (а на там върви), и Европейските институции ще си измият ръцете по същия начин „нямаме пари да ви спасяваме“, така че си гледайте работата.
  2. капацина маре
    #20
    А чуждата война дето ни карат да я финансираме, няма общо с дефицита нали.
  3. PP
    #19

    В отговор на #6

    Явно „Кокорчу и компания“ са ви бръкнали в *** доста яко…
  4. Iliad
    #18
    Цената на българския дълг се определя от кредитните рейтинги. Това не са никак добри новини за рефинансиране и теглене на следващи дългове и колкото по-бързо гугутката и ДПС баби бъдат изхвърлени от финансовото министерство, толкова по-добре. Пловдивското поделение със съдействието на бизнес кръг село Труд решително катастрофира българската икономика като ударен с руски дрон кораб в Черно море, а това ще донесе много страдания за всички близо до прага на бедност. Както се казва, каквото сам си направиш – друг не може да ти го причини!
  5. Борис
    #17
    България финансира не просто „света“, а главно рашистката агресия срещу Украйна чрез заробващия договор с „Боташ“, сключен от служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от бившия президент Радев. Договор за 10 години напред, без абсолютно никаква практическа необходимост. Договор, който все още не е одобрен или отхвърлен от Народното събрание (ратифициран/денонсиран), въпреки, че „Булгаргаз“ е държавно дружество и получава финансови средства от държавни …
  6. стефчо
    #16
    Съветски реакционери на власт, сър. За последните осемдесет години могат да се похвалят с 4 (четири) фалита на България, с КТБ замалко да постигнат и пети… Наистина ли имаме съмнения накъде са ни повели с бодра крачка сега?
  7. Още един
    #15

    В отговор на #6

    Хахаха затова ли по тяхно време вдигаха рейтинга на страната? Щото кредитните агенции не разбират финансите като Сиончо и гугутката и са балъци! А кво стана с дефицита от 5.7%, който преди няколко месеца не можеше да бъде свален? Защо сега се очаква да е 5.1% към края на годината? Защо след „далновидните“ решения на генералитета, догодина капиталовите разходи ще са 6 милиарда, а изтегленият дълг ще е 8.6 милиарда? Защо план сметката е да платим 1.4 милиарда евро лихви през 2027г като през 2025г сме платили 700 милиона? Очаквам отговор, нали ги разбираш нещата!
  8. Libertarian
    #14
    Хайде…в кофата с лай*а, където ви е мястото!
  9. полк. Дрангов
    #13
    Честито на всички глупаци дето гласуваха за русофилистика фатмак!
  10. Pene Trating
    #12
    Защо ли се учудваме? Избрахме си експерти с “отпаднала необходимост” :) Сега е ред на българското общество с “отпаднала необходимост”