Проверката в ГРАО на внесените подписи за провеждане на национален референдум за отлагане на приемането на еврото до 2043 г. е приключила, като валидните подписи са над 470 000, обявиха инициаторите от "Възраждане" в сряда. От парламента обаче към момента няма официално потвърждение за получен от председателя Росен Желязков протокол от ГРАО.

По закон Народното събрание е длъжно да вземе решение за провеждането на референдум, ако събраните валидни подписи са над 400 000 и ако въпросите не попадат сред ограниченията в закона. Според чл. 9 от закона за прякото участие на гражданите "референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация".

Не е ясно как парламентът ще разтълкува въпросната разпоредба. Той обаче трябва да се произнесе до 7 юли, защото законът дава 3-месечен срок за вземане на решение от внасянето на предложението за референдума, което стана на 7 април. Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос.

Говорителят на инициативния комитет за допитването Деян Николов, депутат от "Възраждане", заяви в парламента, че в ГРАО са внесени малко над 603 000 подписа и имат информация, че проверката вече е приключила. "Валидните подписи след всички проверки в ГРАО са над 470 000, с което вече можем сигурно да кажем, че референдум за запазване на българския лев ще има. Моят призив оттук нататък е да спрем да се правим, че няма такава инициатива, че няма да има референдум или че поради някаква причина той няма да се проведе", каза Николов.

Всъщност провеждането на референдума не е сигурно, защото не е ясно как Народното събрание и евентуално Конституционният съд ще разтълкуват ограничението, свързано с въпросите, уредени в международни договори.

Николов посочи, че очаква останалите политически сили да вкарат въпроса в Конституционния съд, но добави, че са се консултирали с професионалисти в сферата и са сигурни, че той е законосъобразен. "Ние не подлагаме под съмнение членството на България в еврозоната, според Маастрихтския договор страната ни е поела ангажимент някога да влезе в еврозоната, но не сме задължени кога това да се случи", обясни Николов. Той добави, че поставянето на референдум на въпрос до коя година поне да запазим българския лев е напълно законосъобразно. В същото време България вече е започнала процеса по присъединяването към еврозоната, след като левът влезе във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) през 2020 г., и според юристи няма как на този етап страната да отлага присъединяването, ако се окаже, че изпълнява критериите.

В закона е записано, че ако в предстоящата една година от датата на решението предстоят избори, тогава референдумът следва да се проведе с тях, каза още Николов. Той добави, че предвид съставеното вчера правителство, в следващите два-три месеца изглежда няма да има парламентарни избор и съответно се отива на референдум с местните избори наесен.

От "Възраждане" предлагат въпросът за референдума да е "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?".

"Много им се иска да няма референдум, но този път няма да им се получи", коментира и председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов и призова да се спазват законите и Конституцията на страната.