Президентът Румен Радев очаквано наложи в сряда вето върху промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с разширяването на правомощията на особения търговски управител на активите на "Лукойл" в България.
Също толкова очаквано няколко часа по-късно парламентарната енергийна комисия се събра извънредно и го отхвърли. Този път поне имаше дискусия, макар и безплодна, за разлика от под 30-секундното гласуване на поправките миналия петък в комисия и последвалото светкавично одобрение на две директни четения в пленарна зала.
Така окончателното влизане в сила на оспорваните текстове е придвижено към финала си и след отхвърлянето на ветото и в пленарна зала и публикуването на промените в Държавен вестник може да се очаква назначаването на особения управител, за когото по-рано през деня
лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че е избран, но се чака произнасянето на Румен Радев.
При обсъждането на наложеното от него вето депутатът от "Възраждане" Искра Михайлова поиска от ДПС-Ново начало и партньорите им съвносители на текстовете от "коалицията, която на хартия управлява държавата" да кажат правен ли е анализ как ще се отрази промяната в провамощията на особения управител с възможността за продажбата на активите и блокирането на възможността за съдебно обжалване.
"Под каква форма ще се осъществи влизането на особения управител и защо се налага безсрочното му назначение?", попита Михайлова. Тя посочи, че депутатът от ГЕРБ Делян Добрев казва, че ще той ще е юридическо лице, а
премиерът Росен Желязков – че ще е физическо.
"Колко души ще е? Разумна ли е такава празнота при хипотезите? Анализирана ли е опасността от завеждането на арбитражни дела срещу България", продължи тя.
"Няма съдебен контрол, защото първото, което ще направи сегашният директор на "Лукойл" (България), който се вози с Асен Василев, е да обжалва и с двама-трима купени съдии от мрежата "Сорос" ще спре вписването (на особения управител) и да си продължат нещата така", отвърна ѝ през друг член на комисията Станислав Анастасов от ДПС-Ново начало, който е един от вносителите.
"Не бива в паниката, в която сте изпаднали след две седмици нищоправене, да нападате съдии. Да видим в германския модел, който цитирате (за контрола над активите на "Лукойл" в Германия) дали се шунтира съдът? Не може след като някой е овладял прокуратурата и не му харесва, че има честни съдии, да си го изкарва на съда", отвърна на атаката депутатът от "Продължавами промяната- Демократична България" Ивайло Мирчев.
На критиките за светкавичното приемане на законовите поправки миналия петък Драгомир Стойнев от БСП-Обединена левица се възмути: "Защо бързаме ли!? Ама какъв е проблемът да затворим рафинерията и бензиностанциите, нали това искат "Възраждане", ПП, президентът. Дайте да си караме по нормалния ред, може и войната да приключи!"
В крайна сметка ветото на президента беше отвърлено с 12 гласа "за", "против" бяха 3, въздържали се нямаше, а двама от членовете на комисията изобщо не гласуваха.
Мнението на Радев, което управляващите не зачетоха
Така депутатите не се съобразиха с мнението на държавния глава, че промените противоречат на Конституцията и "предвиждат непряко одържавяване на активите на засегнатите предприятия и възможност за тяхното прехвърляне след това към неопределен кръг от трети лица".
Освен това те създават рискове срещу държават да бъдат предявени "правни искове с претенции за значими парични обезщетения".
Наложеното вето със сигурност ще бъде преодоляно и единствето, което се очаква, е да провокира поредни дебати около действията на управляващите след наложените от САЩ санкции срещу "Лукойл", забраняващи ѝ банкови транзакции с амерекански партньори и фирми, които имат бизнес със САЩ.
Без гаранции
В мотивите си президентът припомня, че институтът на особения търговски управител (ОТУ) е уреден с приет още през 2023 г. закон, който при това предвижда редица гаранции срещу евентуални злоупотреби и произвол като фиксиран срок на мандата му и опция за еднократно удължаване на назначението, възможност за обжалване на решенията му и невъзможност да се разпорежда с активите. Всичко това бе отменено миналия петък с оспорваните сега то държавния глава промени.
Според Радев с новите законови промени всички гаранции отпадат без каквито и да е мотиви.
За ново разглеждане той връща текстовете, според които решенията на особения управител не подлежат на административен и съдебен контрол. "Назначаването на ОТУ е извънредна мярка, която не следва да се превръща в индулгенция за произвол. Управителят, макар и представител на държавата, е натоварен с управлението на частно предприятие, при което е обвързан от действащите закони и административни актове в същата степен, както и частният собственик", аргументира се Радев.
Той отбелязва, че необжалването на решенията на особения управител противоречи на българската конституция и на Европейската конвенция за правата на човека, предвиждаща, че всяко лице има право на достъп до съд при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения.
"Необосновано и опасно е разширено приложното поле на закона, като след измененията особеният търговски управител може да бъде назначаван в произволен брой предприятия извън критичната инфраструктура на страната. Разгледани в своята съвкупност, промените в закона от 7 ноември т.г. на практика предвиждат непряко одържавяване на активите на засегнатите предприятия и възможност за тяхното прехвърляне след това към неопределен кръг от трети лица", допълва се в мотивите.
В тях се отбелязва още, че в приетите текстове не е предвидено при наличието на какви предпоставки особеният управител ще може да извършва разпоредителни сделки с акции, с дялове от капитала или с имущество на предприятието, за чието управление отговаря, каква процедура ще следва. Няма никакви ограничения относно лицата, с които ще договаря подобни разпоредителни сделки, посочва се относно връщането и на тази част от поправките.
Президентът констатира още, че е нарушено и конституционното задължение за закрила на инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица.
"Ако законодателят счита за целесъобразно при определени хипотези предприятията, които се управляват от ОТУ, да бъдат одържавени, това следва да стане на изрично предвидени в закона основание и механизми за защита на обществения интерес", пише той.
Радев недоумява и защо на Министерския съвет се вменява правомощие да одобрява сделки за активи под наздора на особен управител, след като този орган няма конституционно правомощие да се намесва в сделки на предприятия частна собственост. Според него подобно одобрение трябва да дава министърът на икономиката и индустрията, който има компетентност. "Министерският съвет не може да бъде използван за параван, зад който да се прикрива колективна безотговорност", пише президентът.
Обръща и внимание, че законовите поправки са приети на енергийна парламентарна комисия за по-малко от половин минута, без икономическа обосновка и без становище на експерти, а мотивите са повърхностни и размити.
Произвол и опасност от искове
По думите на Радев по този начин се отваря широко вратата за произвол и злоупотреби.
"Погазват се основни конституционни принципи като правото на защита, принципа за съдебен контрол над актовете на администрацията, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива и закрилата на инвестициите, която обхваща стопанската дейност както на българските, така и на чуждестранните граждани и юридически лица. Освен това, законът въвежда положения, които са в разрез с утвърдени международни и европейски правни норми".
Президентът посочва още, че законовите изменения подкопават върховенството на правото, нанасят репутационни щети на държавата и влошават инвестиционния климат.
"Те пораждат и висок риск за публичните финанси, тъй като срещу държавата могат да бъдат предявени правни искове с претенции за значими парични обезщетения", пише още в мотивите.
В отговор на #3785590
В отговор на #3785459
В отговор на #3785528
21:53 | 12 Nov 25
Великобритания няма да внесе 6,75 млрд. евро във фонда за отбрана на Европейския съюз
Италианският военен министър отложи визитата си във Вашингтон
Италия не иска да купува оръжия за Украйна от САЩ
Правителството на Великобритания начело с лейбъриста Киър Стармър отхвърли искането на ръководената от Урсула фон дер Лайен Европейска комисия да плати вноска от 6,75 милиарда евро, за да се присъедини към общия фонд за отбрана …на ЕС.
Става дума за приетата в края на май програма “Мерки за сигурност на Европа” (SAFE), която предвижда инвестиции за над 150 млрд. евро в сигурността и отбраната на Стария континент. И тъй като не членува в ЕС, за да се възползва от този финансов инструмент наравно с 27-те държави от Съюза, според постигнатото споразумение Обединеното кралство било поело ангажимента да плати договорените пари, но сега се дърпало назад. Факт, който най-тиражираният италиански всекидневник “Кориере дела сера” нарече безпардонно “Великобритански шамар за Европейския съюз”.
Според украински медии, цитирани от глобалната компания за стопански новини и финансова информация “Блумбърг”, въпреки настояването му, Киър Стармър не бил успял да се срещне с Урсула фон дер Лайен на форума за екологичните промени в Бразилия през последните дни, за да є поиска значително намаление на договорената вноска. Шефката на ЕК изглежда умишлено го отбягвала, тъй като дори кратък разговор по щекотливата тема с премиера-лейбърист от Лондон би размил още повече нейния невзрачен напоследък имидж.
Просто защото, както намекна “Блумбърг”, отказът на Стармър да внесе в общоевропейската хазна договорената сума заплашва да забави “рестартирането” на сътрудничеството на Лондон с Брюксел след “Брекзит” и да отслаби перспективата за съвместен “възпиращ отговор” на превъоръжаването на Русия. Две теми, които обаче са много мили на фон дер Лайен и по които тя е осъдена да не прави компромиси, ако все още милее за многократно компрометирания напоследък неин авторитет. Коментирайки “шамара”, някои германски, италиански и френски медии демонстрираха несъгласие с прекомерното “отваряне” на Съюза напоследък към
Обединеното кралство не само в областта на отбраната, след като то напусна най-безцеремонно ЕС и според информациите от Брюксел все още не било платило “цената на това предателство”.
За съжаление косвен удар върху политиката на фон дер Лайен за всеотдайна подкрепа на Украйна във войната є с Русия нанесе във вторник италианското правителство, което отказа да купува засега оръжия от САЩ и да ги предава на Киев. Както разкри римският всекидневник “Република”, това е основната причина министърът на отбраната Гуидо Крозето да отложи заплануваното за 14 ноември посещение във Вашингтон, където трябваше да обсъди покупката на боеприпаси и бойна техника за Киев с колегата си Пийт Хегсет.
По време на състоялото се във вторник спешно заседание на кабинета под ръководството на премиерката Джорджа Мелони на намерението за закупуване на оръжия от САЩ за Украйна се били противопоставили вицепремиерът Матео Салвини и министъра на икономиката и финансите Джанкарло Джорджети. Първият е лидер, а вторият е отдавнашен активист на управляващата партия “Лига”, която открай време пледира за развитие на икономическите връзки на Италия с Русия.
Автор: Румен Михайлов
trud.bg