Аптеки ще може да открива всяко физическо или юридическо лице, но броят им не може да надвишава четири, реши в четвъртък парламентът, като прие на второ четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Досега аптеки можеха да откриват само магистър-фармацевти, но изискването така и не успя да влезе в сила заради сериозното недоволство от страна на гилдията, удължавания гратисен период и заплахите от санкции на съда и Европейската комисия.

Предложението да се сложи таван на броя на аптеките, които може да притежава едно лице, дойде от ДСБ и изненадващо бе подкрепено от управляващото мнозинство. От опозиционната парламентарна група се аргументираха с това, че подобен тип норми съществуват във всички европейски държави, в които има либерален режим.

Против ограничението обаче се обяви председателят на парламентарната здравна комисия Борислав Китов, според когото с изменението отново няма да има ясна собственост и ще се разчита на подставени лица. Той обясни, че сегашните собственици на вериги аптеки ще разделят аптеките си на 4 по 4 и ще сключат договори с други лица, като им прехвърлят собствеността. "Така монополът ще се запази. И с промяната ще има фиктивни собственици, така че нищо не се подобрява", коментира Китов.

"Ограничението за 4 аптеки все пак доказва, че ние не искаме да допуснем веригите, защото след създаването на веригите следващата стъпка е тяхната продажба при едни условия, които са изгодни за продавачите, но невинаги са изгодни за обществото", коментира в кулоарите на парламента депутатът от левицата Руденко Йорданов.

"Трудно мога да кажа, че махаме монопола. Звучи твърде претенциозно. Ние изпълняваме решенията на Конституционния съд – лично аз с нежелание, защото смятам, че етичният модел е обществено по-полезен. Не напразно 12 държави са привърженици на този модел. Те, макар и либерални на своите пазари, в пазара с лекарствените продукти държат да има ограничения, които да слагат акцента върху хуманния ефект", поясни той.

Право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти ще има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на друга държава от ЕС, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър по фармация, а в предвидените от закона случаи – с помощник-фармацевт.

Когато собственикът на аптеката е магистър по фармация, не е необходимо представянето на трудов договор или договор за управление на аптеката.

Медицински специалисти няма да могат да рекламират пряко лекарствени продукти в електронните медии и интернет, реши още Народното събрание. От 1000 до 5000 лева ще бъде глобата за нарушение на тази забрана, а при повторно нарушение – от 3 000 до 10 000 лева.

Срещу либерализирането на пазара и в подкрепа на т. нар. "етичен модел", който позволява само магистър-фармацевти да притежават аптека, и то само по една, са от Българския фармацевтичен съюз. Организацията многократно алармира, че с промените се обслужват корпоративните интереси на едрия бизнес.

От Асоциацията на собствениците на аптеки пък подкрепят либерализирането и се обявяват против всякакви ограничения. Председателят на асоциацията смята, че всъщност ограниченията обслужват интересите именно на съсловната организация, която иска да запази монопола си на пазара. От асоциацията дават пример, че в момента в Европа тенденциите на пазара на лекарства са в посока премахване на различните рестрикции. Свалят се много ограничения, съществуващи на входа на пазара при разкриването на аптека, като демографски ограничения за това на какъв брой население може да бъде разкрита аптека. Отпадат и ограничения, свързани с отстоянието на обектите.