Действащият президент Илияна Йотова е помилвала осъден за грабеж, придружен с две убийства. Докато е била вицепрезидент тя е заменила наказанието му доживотен затвор без право на замяна с 30-годишна присъда и така му е дала възможност да поиска предсрочно освобождаване. След решение на съда мъжът е излязъл на свобода през 2019 г. Информацията бе съобщена първо от сайта Taralej.bg.

Мотивите за помилването в този случай са, че осъденият се е поправил след като е излежал 20 години от присъдата си. Ако при предишни казуси като този с Огнян Атанасов (Петричкия Ескобар) или Динко Господинов (Динко Лудия) от Сливен, аргументите бяха влошено здравословно състояние, тук такива данни няма. Напротив, от материалите по делото за предсрочно освобождаване се разбира, че осъденият е клинично здрав.

Интересното тук е, че президентската институция е влязла в директен сблъсък със съда, който е трябвало да реши за последващото предсрочно освобождаване. На първа инстанция градският съд в София е отказал да освободи осъдения като е приел, че президентският указ, макар и издаден по надлежния ред, "не е произвел своето правно действие". След това обаче апелативният съд отменя това решение и постановява предсрочно освобождаване.

Убийство и помилване

"Молителят", какъвто термин използва президентската институция, е бил на 42 години към момента на подаване на молбата. Той е осъден за грабеж на чейнджбюро, придружен с две убийства, извършени в Бургас през 1999 г. Жертвите са двама мъже – охранител и братовчед на собственика на обекта. Според бургаското издание "Флагман" името на осъдения е Любен Симеонов, а убитите са Николай Берданков и Пеньо Испиров. Физическият извършител, който е стрелял, обаче е друг – мъж с инициали А.С., който също е осъден на доживотен затвор.

Окончателната присъда "доживотен затвор без право на замяна" е постановена от Върховния касационен съд през 2003 г. 16 години по-късно са подадени три молби за помилване – една от осъдения и две от адвоката му.

В мотивите за издаване на указа е записано, че са събрани множество данни, от които се прави категоричен извод за "протичащ положителен, устойчив и бързо прогресиращ корекционен процес". Освен това се подчертава, че осъденият напълно е приел вината си, осъзнал е вредите и е започнал да изплаща на близките на загиналите присъдените им обезщетения.

"Молителят е изградил трудови навици и изцяло е съхранил отношенията си със своите близки. Независимо, че не са налице механизми за намаляване размера на изтърпяваното наказание, осъденият е полагал системно доброволен труд – грижил се е за болните в медицинския център към затвора и отзивите за работата му са положителни. Тези факти доказват прогресиращо, необратимо и по същество завършило поправяне", посочва се в мотивите.

Помилването е единственият способ за намаляване на наказанието, пише още в документа. Новото наказание трябва да съответства на "дефицитите на осъдения и потребностите му за поправяне", се казва в текста като се подчертава, че това не е прошка:

"Подобен акт не представлява прошка за извършеното, а признание за осъществената от осъдения положителна промяна след осъждането, който ще има поощрително въздействие и върху другите осъдени на тежки наказания. Макар фактическото положение на молителя да не се променя, дава му се шанс след изпълнение на изискванията на закона, на по-късен етап по съдебен ред, окончателно да бъде решен въпроса за наказанието му".

Игра на срокове

Положението обаче се променя, макар и не веднага. Чрез помилването и замяната на доживотния затвор с 30-годишна присъда се появява възможността за предсрочно освобождаване. Такава молба е подадена до градския съд в София на следващата година. Първата инстанция обаче я отхвърля със следния аргумент:

"Настоящият съдебен състав намира, че указът на Вицепрезидента не е произвел своето правно действие, независимо, че съществува в правния мир, тъй като доживотният затвор може да бъде заменен с лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Тоест, към момента на издаване на указа на Вицепрезидента, молителят не е изтърпял не по-малко от двадесет години".

Повече обяснения в това решение няма, но след това осъденият обжалва пред апелативния съд. От написаното от втората инстанция се разбира, че началникът на затвора и прокурорът, явил се по това дело, имат различно виждане как трябва да се пресментат сроковете. Те твърдят, че тъй като осъденият вече има ново наказания (30 години, заменено с помилването) срокът от 20 години, нужен преди да се поиска предсрочно освобождаване, трябва да се смята от замяната на наказанието, т.е. от 2018 г. Съдът категорично отхвърля тази теза.

"За въззивния съд не подлежи на съмнение, че осъденият С. е изтърпял фактически 20 години от общия 30-годишен срок на определеното му с указа на президента наказание, т.е изтърпяната част значително надхвърля по време изискуемата една втора. Поради това, следва да се приеме, че е налице първата положителна материалноправна предпоставка за условното предсрочно освобождаване на лицето", посочва се в това решение.

Освен това апелативният съд критикува градския, че си е позволил да оценява указа за помилване, каквото правомощие по принцип няма, защото тези актове не подлежат на съдебен контрол.

"Правната стойност на Указ на президента на републиката не може да бъде предмет на съдебно обсъждане. Указът не подлежи на съдебен контрол, още по-недопустимо – на косвен съдебен контрол", пише в мотивите.

След това се цитират множество справки за положителната промяна у осъдения, за полаганите от него усилия, за работата му като болногледач в затвора и за множеството му награди.

В крайна сметка оконочателното решение е той да бъде освободен предсрочно с десет години изпитателен срок.