Забраната за стари коли в центъра на София може да важи 7 месеца в годината вместо сегашните три.

Зам.-кметът по екологията Надежда Бобчева смята да внесе промени в наредбата за т. нар. нискоемисионни зони, свързани основно с времето на действие на ограниченията за стари коли в центъра на града. Бобчева анонсира измененията миналата седмица, а по информация на Mediapool идеята е тя да важи от 1 октомври до 30 април, когато е отоплителният сезон.

В момента влизането със стари коли в центъра е забранено от 1 декември до 28 февруари на следващата година.

За да станат факт, промените трябва да бъдат одобрени от мнозинството във фрагментирания Столичен общински съвет. Ако това стане, те няма да действат още от тази зима, а вероятно от 2027 г. Има идея и за разработване на система от стимули за засегнатите, но за нея отново ще е нужна политическа подкрепа, както и финансов ресурс.

Разширение

Дори и новите текстове да не бъдат подкрепени, е сигурно, че от 1 декември 2025 г. зоната, забранена за замърсяващи автомобили, ще се разшири.

Тогава започва да действат забрани и в т. нар. голям ринг. Той обхваща зоната между булевардите "Сливница", "Данаил Николаев", "Ситняково", "Михай Еминеску", "П. Яворов", "Никола Й. Вапцаров", ул. "Атанас Дуков", ул. "Люба Величкова", ул. "Сребърна", бул. "X. Ибсен", бул. "П. Ю. Тодоров", бул. "И. Е. Гешов", бул. "К. Величков". Тази зима там ще е забранено влизането с коли от нулева и първа екокатегория:

• бензинови, регистрирани преди 1 януари 1996 г.,
• и дизелови с първа регистрация преди 1 януари 2002 г.

За втора зима същинският център, който е обхванат от т. нар. малък ринг, остава забранен, както за тези автомобили, така и за колите от втора екокатегория. В масовия случай става въпрос за превозни средства на бензин с първа регистрация преди 1 януари 1998 г. и на дизел с първа регистрация преди 1 януари 2007 г.

От тази година забраната за замърсяващи автомобили обхваща и т. нар. голям ринг или по-широкият център на София. Илюстрация: Столична община

Действието на забраната тази зима ще е от 1 декември 2025 г. до 28 февруари 2026 г.

Самите категории се определят при техническия преглед на автомобилите. Контролът на зоните е автоматичен – камери засичат номерата на колите и така се проверява категорията, в която попадат. Общината обаче продължава да има проблеми с изпращането на глобите за нарушителите, тъй като процесът е бюрократичен, а санкциите се подписват на ръка от зам.-кмета в три екземпляра.

За по-чист въздух

Удължаването на времето на действие на нискоемисионната зона се разглежда като мярка срещу замърсяването на въздуха. Оказва се, че тя влияе най-вече на концентрациите на азотен диоксид. Макар изследванията и на общината, и на екоорганизацията "За Земята" да показват, че замърсяването с азотен диоксид не е сезонно, то през зимата качеството на въздуха в София е по-лошо. Причината е, че тогава към замърсяването от транспорта се добавя и това от отоплението на твърдо гориво. Затова и усилията са концентрирани към по-студените месеци.

Данните до момента показват, че забраната за движение на стари коли в центъра не влияе зачително върху замърсяването с фини прахови частици. Дълги години то беше основният показател за качеството на въздуха, който общината се опитваше да подобри. А една от причините е, че именно при този замърсител се отчитат и сериозни превишения на нормите, докато според официалните данни проблеми с азотния диоксид няма.

Измерванията на администрацията обаче показват, че нискоемисионната зона оказва по-сериозно влияние за намаляването на коцентрациите на азотен диоксид. Основният му източник е именно транспортът.

Изследване на екоорганизацията "За Земята" също показва, че средно за трите месеца от действие на зоната (декември 2024 – февруари 2025) има спад на концентрациите на азотен диоксид от над 10% спрямо същия период за преходната година. От организацията препоръчват ограниченията за цапащите коли да действат целогодишно.

От администрацията към момента имат намерение да предложат удължаване на срока с 4 месеца.

Налагането на глоби е проблем

Данните на местната власт показват, че в началото на миналата зима потенциалните засегнати и съответно нарушители са били около 20 000 на ден. В първите дни на действие на забраната бяха регистрирани хиляди нерегламентирания влизания в центъра – около 6000 на ден през декември. В последствие нарушителите трайно намаляха, за да стигнат до 2000 на ден през февруари. При това става въпрос за шофьори, които влизат в забранената зона по 2-3 пъти за 24 часа или за около 600 – 700 коли, коментира зам.-кметът Бобчева.

Броят на старите коли, които влизат в центъра, рязко се увеличава отново от март, когато забраната отпада. Това според зам.-кмета Надежда Бобчева означава, че от ограниченията има ефект и той води до промяна на навиците на хората за придвижване поне във времето на действие на нискоемисионната зона. Целта е постигане постоянност в поведението и затове с предлага удължаване на действието на забраната.

Проблем за администрацията остава налагането на глобите на нарушителите. Те са от 50 лева за физически лица и от 200 лева за фирми за едно влизане в забранените участъци. Зам.-кметът Бобчева обясни, че все още подписва санкции, наложени през миналата зима. А проблемът идва от това, че за да се използва системата за електронно разписване и изпращане, трябват законови промени. Такива вече веднъж са били предложени, но не са получили подкрепа от депутатите, както и от екоминистерството.

Официалните данни и реалната ситуация

Другият сериозен проблем и според общината, и според "За Земята" са надеждните данни за замърсяването с азотен диоксид. Официално в София проблем с този замърсител няма, тъй като официалните станции на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) не отчитат сериозни превишения на нормите.

От "За Земята" обаче уточняват, че това не означава, че замърсяване няма. Плоблемът е по-скоро в това, че станциите са разположени далече от трафика. Затова от организацията правят собствена мрежа за измерване, в която към момента има 36 точки.

Данните показват, че на почти всички места средногодишната концентрация на азотен диоксид надхвърля сега действащата норма от 40 микрогарама на куб. метър (нова европейска директива сваля максималния праг до 20 микрограма на куб. метър).

И от "За Земята", и зам.-кметът Бобчева обявиха, че от ИАОС, която е структура към екоминистерството, са се съгласили да се преместят две от станциите, които би трябвало да следят за замърсяването на въздуха от транспорта. Това са станцията в "Хиподрума" (в парк) и в "Младост" (в Националния институт по метеорология и хидрология, който на практика също е в парк). В момента се обсъждали нови локации.

Имало предложение те да не се местят, а системата да се разшири с нови станции, но то не било прието.