Около 80% от заетите в здравеопазването и социалните грижи у нас са жени, а заплатите им са с 30 на сто по-ниски от тези на мъжете. Причината е в ниските заплати на професионалистите по здравни грижи: медицински сестри, лаборанти, акушерки и др., които са основно жени. Докато високите ръководни длъжни в здравеопазването се заемат основно от мъже. Това стана ясно на кръгла маса, организирана от КНСБ и Фондация "Фридрих Еберт": "Пандемията от COVID-19 и влиянието и върху жените – медицински специалисти в здравеопазването".

Ниското заплащане и лошите условия на труд са сред причините в България да има траен недостиг на медицински сестри. Те са едва 440 на 100 000 души при средно 840 на 100 000 за Европейския съюз, посочи Виолета Иванова, експерт в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. За да достигне средноевропейските стойности България се нуждае от 30 000 медицински сестри.

Само в периода 206-2020 година броят на професионалистите по здравни грижи и намалял с 5 на сто.

Иванова коментира, че най-ниската работна заплата в сферата на здравеопазването трябва да е с 20 на сто по-висока от минималната работна заплата. Така по думите ѝ, ако се приеме минималната работна заплата от 1 януари догодина да стане 764 лв., каквото е предложението на КНСБ, то стартовата заплата на санитар трябва да е 917 лв., а на професионалист по здравни грижи 1804 лв.

В Министерство на здравеопазването има внесен проект на нов Колективен трудов договор за работещите в сферата на здравеопазването, в който е заложено между 40 и 60% увеличение на стартовите заплати в сектора, но заради липсата на редовен кабинет и правителство, преговорите по направените предложения се отлагат.