Европейската народна партия (ЕНП) е с категорична победа на изборите за Европейския парламент (EП) и се очертава нов мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия.
Изборите са белязани и с подем на крайнодесните и евроскептични формации, а тежката загуба на френския президент Еманюел Макрон и неговата либерална партия във Франция доведе до политическо земетресение в ЕС.
ЕНП ще разполага със 189 депутати.
Втората по сила група на Социалистите и демократите ще има 135 места. На трето място е "Обнови Европа" – 80 места.
Следват Европейските консерватори и реформатори – 73 депутати, "Идентичност и демокрация" – 58, Зелените – 52, и Левицата – 36.
Това показват резултати от изборите за ЕП в 26 от 27-те държави. Официални данни все още няма само от Ирландия.
45 евродепутати са определени като "независими", а 53 – като "други", тъй като досега техните партии не са представени в европейските политически семейства.
Лидерът на ЕНП Манфред Вебер заяви, че формацията ще търси партньорство с леви и центристки формации за изграждането на по-силна Европа.
Ще се търси и подкрепата на Еманюел Макрон и Олаф Шолц, които са от други политически семейства, за преизбиране на Урсула фон дер Лайен като председател на Еврокомисията.
Фон дер Лайен обяви вчерашния ден като "добър за ЕНП".
"Засега сме най-силната партия и котва на стабилността", каза тя.
В същото време Фон дер Лайен не скри тревогата си от възхода на крайната десница и обеща да "построи крепост" срещу политическите екстремисти, като заложи на сътрудничеството с традиционните политически групи – социалистите и либералите.
Либералите от "Обнови Европа" понесоха още по-тежки загуби, в унисон с тежкото поражение на своя флагман – френската партия "Ренесанс" от крайнодесния "Национален сбор".
Те ще имат 80 евродепутати – с 28 по-малко в сравнение със сега.
Изборите бяха белязани от очакван подем на крайната десница, включващ победата на Националния сбор във Франция и второто място на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" в най-многолюдната страна от ЕС – Германия.
В резултат Европейските консерватори и реформатори ще имат 73 евродепутати, а другата група от този цвят на политическия спектър – "Идентичност и демокрация" – 58. Двете фракции разполагаха съответно с 62 и 73 места в досегашния състав на ЕП.
Успехите на евроскептиците по всяка вероятност ще усложнят задачата на Урсула фон дер Лайен да бъде преизбрана за председател на Европейската комисия, прогнозира Ройтерс.
Асошиейтед прес също отчита на прогнозираните сериозни постижения на крайната десница.
За сметка на това изборите бяха белязани от отстъплението на Зелените, отбелязва
АФП.
Екологичните партии ще имат само 52 евродепутати – с 22 по-малко в сравнение с досега.
Лошите резултати бяха очаквани; те могат да бъдат обяснени с редица фактори – от трупащото пасиви участие на Зелените в управляващата коалиция в Германия до надигналото се обществено недоволство срещу Зелената сделка и политиката в областта на климата и енергията като цяло.
Последната група в ЕП – Левицата, от своя страна вероятно губи пет места и се очаква представителството ѝ да се свие до 36 евродепутати.ю
Ройтерс отбелязва още една тенденция – силното представяне на проевропейските, центристки политически сили в Централна Европа.
И по-конкретно в Унгария, управлявана от десния премиер Виктор Орбан, който е близък с руския президент Владимир Путин, и в Полша, където либералите на бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск изместиха от власт след изборите през октомври консервативната националистическа партия "Право и справедливост".
Успехите на проевропейските центристи в тези млади демокрации влизат в разрез с общата тенденция в ЕС, посочва Ройтерс, цитирана от БТА.
Ето как гласуваха отделните страни според предварителните резултати.
Германия
Консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) печели изборите за Европейски парламент в Германия с 30 процента от гласовете, а "Алтернатива за Германия" остава втора с 15,9 процента.
Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на канцлера Олаф Шолц и "Съюз90/Зелени" събират съответно 13,9 процента и 11,9 процента. Двете партии са част от управляващата "светофарна" коалиция заедно със Свободната демократическа партия, която получава 5,2 процента подкрепа.
Сред другите големи партии в Германия представителите на лявото политическо пространство набират 6,2 процента в лицето на "Съюз Сара Вагенкнехт" и 2,2 процента за "Левите".
По-малките партии, които получават места в ЕП, са "Партията" – 1,9 процента, "Свободни избиратели" – 2,7 процента, "Партия за защита на животните" – 1,4 процента, Екологично-демократическата партия – 0,6 процента, "Партия за семейството" – 0,6 процента, партия "Волт" – 2,6 процента, "Партия за напредък" – 0,6 процента.
При изборите за ЕП тази година се отчита рекордна избирателна активност – 64,8 процента, което е най-високото ниво от обединението на страната.
Тези данни определят разпределението на 96-те германски места в Европарламента: 29 за ХДС/ХСС, 15 за "Алтернатива за Германия", 14 за ГСДП, 12 за "Зелените", 5 за СвДП, 3 за "Левите, 6 за "Съюз Сара Вагенкнехт", 2 за "Партията", 3 за "Свободни избиратели", по 1 за "Партия за защита на животните", Екологично-демократичната партия", "Партия за семейството" и "Партия за напредък".
Най-голямо е увеличаването на електоралната подкрепа спрямо изборите от 2019 г. за "Алтернатива за Германия" – с 4,9 процента, а най-голяма – загубата за "Зелените", които са отстъпили 8,6 процента.
Резултатите се сочат от анализатори като огромен неуспех за правителството на Олаф Шолц, като за неговата ГСДП това е най-лошият резултат при избори на федерално равнище от 1949 година.
Франция
Френският "Национален сбор" (част от групата "Идентичност и демокрация") ще има 30 евродепутати в новия състав на Европейския парламент. Това показват официални неокончателни резултати, публикувани на сайта на ЕП. Листата, водена от председателя на партията Жордан Бардела, спечели вота с 31,37%.
Оглавяваната от Валери Айе листа на коалицията "Нужда от Европа", в която участват "Ренесанс", Демократичното движение, "Хоризонти", Радикалната партия и Съюзът на демократите и независимите (част от групата "Обнови Европа"), получава 13 места, след като завърши на второ място с 14,6%.
Също 13 евродепутати ще има коалицията "Да събудим Европа" (част от групата Прогресивен алианс на социалистите и демократите), начело с Рафаел Глюксман (Социалистическа партия – "Плас Пюблик"), която се нарежда на трето място с 13,83%
Листата на "Непокорна Франция" (част от групата на Обединената европейска левица), начело с Манон Обри, получи 9,89% процента и ще има 9 представители в ЕП.
Тази на "Републиканците" (част от групата на Европейската народна партия) , начело с Франсоа-Ксавие Белами, е със 7,25% и 6 депутати в ЕП.
"Еколозите" (част от групата на Зелените/Европейски свободен алианс), начело с Мари Тусен, получават подкрепа от 5,5% и вкарват петима свои представители в институцията.
Петима представители ще има и коалицията "Горда Франция" (част от групата на Европейските консерватори и реформисти), начело с Марион Марешал, ("Реконкиста" – Национален център на независимите и селяните) с 5,47% от подадените гласове.
Поражението на европейските избори на макронистката партия "Ренесанс" накара френския президент Еманюел Макрон да разпусне Националното събрание (долната камара на френския парламент) и да свика предсрочни избори на 30 юни и 7 юли.
Италия
Партията на италианския премиер Джорджа Мелони "Италиански братя" води с 28,62 %. Демократическата партия на Ели Шлайн получава 25,56%, което е доста по-добро представяне за тази политическа сила спрямо парламентарните избори преди две години, на които тя получи 19 процента. Все пак обаче Шлайн не можа да изтръгне първото място от партията на Мелони.
Почти с изравнени позиции са десните партии "Лига" и "Форца Италия", които заедна с партията на Мелони формират управляващото мнозинство. Те имат съответно 8,84% и 8,81%.
В ЕП ще влезе и "Движение 5 звезди", но само с 9,59%, което е спад спрямо представянето му на изборите преди две години, когато то имаше около 15 %.
Шестата италианска партия, която ще влезе в ЕП е "Съюз Зелени Левица" с 6,83 %. Водач в една от листите ѝ е Илария Салис, италианската активистка, съдена в Унгария заради предполагаемо нападение срещу крайнодесни активисти. Този резултат означава, че Салис ще е евродепутат.
Под прага от 4 процента засега остават "Съединени европейски щати" и "Действие", които са центристки и проевропейски.
Избирателната активност, ако се отчитат само гласувалите в Италия, е над 56 %, но общо с гласувалите и в чужбина италианци тя спада на 48,19%. Тази активност е рекордно ниска и това е разочарование за всички партии в страната, отбелязва Ройтерс.
Франс прес отбелязва, че победата на Мелони на изборите би могла да я превърне в един от най-силните лидери в Европа, визирайки ситуацията във Франция след евровота.
Досега партията на Мелони бе част от групата на Европейските консерватори и реформатори. Сега тя е ухажвана и от дясно, и от центъра. Марин льо Пен от френския "Национален сбор" я дърпа към крайнодясната група "Идентичност и демокрация", а председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която влезе в близки отношения с Мелони, към Европейската народна партия. Засега италианската премиерка избягва отговора на въпроса какъв път ще избере.
Испания
С 34,2% от подкрепата на избирателите десноцентристката Народна партия е първа в Испания. Следва управляващата Испанска социалистическа работническа партия, която е подкрепена от 30,2% от гласувалите. Това означава, че Народната партия ще вземе 22 депутатски места, а социалистите – 20.
Крайнодясната партия "Вокс" се изкачва на трета позиция с малко по-малко от 10% подкрепа и 6 места в ЕП – две повече от тези, които има до момента.
Спрямо досегашния състав на ЕП, Народната партия увеличава депутатските си места с 9, а социалистите губят две. Представителството на Испания в ЕП ще се увеличи от 59 места сега до 61 след тези избори.
Подредбата на партиите след двете големи остава почти според прогнозите. Партията "Партито свърши" (на испански: Se Acabo La Fiesta, SALF) надхвърли малко над тройно очакванията за 1,5% подкрепа, като до момента изглежда е събрала 4,6% от гласовете на испанците. И с прогнозираната и с действителната си подкрепа до момента тя получава едно депутатско място. Преди нея са "Републики сега" и "Сумар" с по 4,9% и 4,7% съответно. И двете партии получават по три места. Последните три партии, които получават депутатски места от името на Испания са "Подемос" с 3.3% и две депутатски места, и "Заедно и свободни за Европа" и Коалицията за солидарна Европа. Последните две получват съответно 2,5% и 1,6% и по едно депутатско място.
Полша
Публикуваните тази сутрин окончателни резултати от изборите за Европейски парламент в Полша са доста различни от снощния екзитпол, според който "Гражданска коалиция" имаше отчетлива преднина. Според окончателните резултати разликата между първата и втората политическа сила е около процент.
Управляващата в страната "Гражданска коалиция" на премиера Доналд Туск получава 37,1% подкрепа. Опозиционната "Право и справедливост" с лидер Ярослав Качински събира 36,2 на сто, а крайнодясната "Конфедерация" има 12,1 процента.
Коалиция "Трети път" получава 6,9 на сто, а партия "Левица" – 6,3 процента.
Така ГК ще има 21 евродепутати, ПиС – 20, "Конфедерация" – 6, "Трети път" и "Левица" по трима.
Нидерландия
Проевропейските "Зелени леви" – Партията на труда в Нидерландия спечелиха най-много места – осем – от общо 31-те, които ще има Нидерландия в новия Европейски парламент.
Двете партии ще изпратят своите евродепутати в две различни парламентарни групи в Европарламента – "Зелените леви" (4) в групата на Зелените-Европейския свободен алианс, а Партията на труда (4) – в Прогресивния алианс на социалистите и демократите.
На второ място е евроскептичната и крайнодясна Партия на свободата на Герт Вилдерс (Идентичност и демокрация), която ще има 6 места, а не 7, както ѝ предрече екзитполът в четвъртък. В последния Европарламент партията на Вилдерс нямаше представител.
Трета е Народната партия за свобода и демокрация ("Обнови Европа") – с 4 места, следвана от Християндемократическия призив (групата на Европейската народна партия) и Д 66 ("Обнови Европа") – с по три места. Селско-гражданското движение (Европейската народна партия), което за първи път участва на евроизбори, ще има двама евродепутати. Толкова ще има и Волт. Според окончателното преброяване тази проевропейската партия е удвоило представянето си, след като екзитпола, огласен в четвъртък, ѝ даваше само едно. Преди изборите партията се въздържаше да обяви към коя група ще се присъедини.
Партията за защита на животните (Левицата) запазва своето едно депутатско място, което имаше и в предишния европарламент. Нов социален договор (Eвропейската народна партия) и Реформаторската партия (Европейски консерватори и реформисти) ще имат по един депутат.
Резултатите показват преимущество на нидерландските проевропейски партии, които влизат в новия Европарламент.
Избирателната активност е 46.80 процента, по-висока от предишните евроизбори преди пет години (41.93%).
Австрия
Историческа победа за Австрийската партия на свободата сочат окончателните резултати от изборите за Европейски парламент в страната. В Австрия вчера са гласували 54,1 процента от имащите право на вот 6,4 милиона граждани.
С 25,5 процента Австрийската партия на свободата се нарежда на първо място и бележи ръст от 8,3 процента.
Само на няколко десети от процента зад нея остава управляващата Австрийска народна партия, за която са гласували 24,7 процента – с 9,9 процента по-слаб резултат в сравнение с изборите преди пет години.
Третото място заема Австрийската социалдемократическа партия – тя получава 23,3 процента – с 0,6 процента по-малко в сравнение с 2019 г.
Партията на Зелените заема четвъртото място с 10,9 процента от гласувалите граждани, губейки 3,2 процента.
В новия Европейски парламент с 10,9 процента влиза и либералната партия НЕОС – тя регистрира ръст от 1,6 процента.
Унгария
Унгарците избраха 21 представители в Европейския парламент. Водеща сила остава управляващата партия ФИДЕС, която обаче получи по-слаба подкрепа в сравнение с предишния евровот през 2019 г. Втора сила е партия ТИСА, която стремително набра подкрепа сред избирателите за броени месеци, след като през февруари заместник-председателят ѝ Петер Мадяр оглави общественото недоволство срещу ФИДЕС и започна да привлича десетки хиляди на митингите на партията.
Листата на ФИДЕС взема 44,61 на сто от вота и ще има 11 евродепутати. Листата на ТИСА, водена от Петер Мадяр, е била подкрепена от 29,69 на сто от гласоподавателите и излъчва седем евродепутати. На трета позиция е левият алианс на Демократична коалиция-Унгарска социалистическа партия-Диалог-Зелени, в ЕП отиват първите двама кандидати от листата, водена от Клара Добрев. Четвъртата партия, преминала бариерата от пет процента за излъчване на представители в ЕП, е националистическото движение "Наша родина". Партията ще излъчи един евродепутат.
Предстои да се разбере в кои групи в ЕП ще се включат бъдещите унгарски евродепути. ФИДЕС отдавна не е част от групата на Европейската народна партия, чийто лидер Манфред Вебер преди дни отправи покана към ТИСА да се присъедини към семейството ѝ. Виктор Орбан се надява да се присъедини към групата около "Италиански братя" на Джорджа Мелони и "Национален сбор" на Марин льо Пен. Не е известно къде ще се влее евродепутатът на "Наша родина". Единственото сигурно е, че листата, водена от Клара Добрев, остава част от Партията на европейските социалисти.
Чехия
Изборите в Чехия са се провели при избирателна активност от 36,46 на сто, което е най-високото ѝ ниво досега, откакто страната е член на ЕС от 2004 г.
Първа политическа сила на изборите за представители на Европейски парламент е АНО (АНО) с 26,14 на сто от гласовете. Партията на Андрей Бабиш, която е част от семейството на Обнови Европа ще изпрати седем представители в ЕП.
На второ място се подрежда водещата формация в управляващата коалиция (СПОЛУ, Заедно) (SPOLU) с 22,27 на сто от вота. Това е коалиция от партиите Гражданска демократическа партия (Групата на Европейските консерватори и реформисти), Християндемократичен съюз – Чехословашка народна партия (ЕНП), ТОП 09 ("Традиция, Отговорност, Просперитет" – ЕНП). Това е формацията оглавявана от премиера на страната Петър Фиала.
Изненадващо на трето място е коалицията "Клетва и Автомобилисти", които се обявяват срещу "Зелената сделка" която в последното проучване преди вота дори беше под електоралната бариера, която е 5 на сто. Все още не са се присъединили към политическо семейство в Европейския парламент.
На четвърто място е коалицията Стига! (Stačilo!), водена от Чешката комунистическа партия (Групата на Левицата в ЕП) с 9,56 на сто от гласовете.
На пето и шесто място са другите две партии в управляващата коалиция – Кметове и независими (СТАН, ЕНП) и Партия на пиратите (Зелените в ЕП). Те поучават съответно 8,7 и 6,2 на сто от гласовете на избирателите. СТАН ще изпрати двама представители в ЕП, а "Пиратите" един.
Коалицията Движение СПД – Свобода и пряка демокрация и Партия "Трикольор" е последната, която преминава над електоралната бариера с резултат от 6,2 на сто, получавайки едно място в ЕП
Словакия
Официалните резултати сочат, че победител на изборите е основната опозиционна сила "Прогресивна Словакия" с 27,81% от гласовете на избирателите. Тя ще има шестима евродепутати.
На второ място е управляващата партия на премиера Роберт Фицо "Посока – социална демокрация" с 24,76% от гласовете. Партията излъчва петима евродепутати.
На трето място се нарежда националистическата партия "Република" с 12,53%. Някои словашки медии окачествяват третото място на "Република" като изненада. Тя излъчва двама евродепутати.
На четвърто място със 7,18% е "Глас – социална демокрация" на избрания президент Петер Пелегрини, който ще встъпи в длъжност на 15 юни. На пето място се класира Християндемократическото движение със 7,14% от гласовете. "Глас" и Християндемократическото движение ще имат по един евродепутат.
Румъния
Съюзът между управляващите Социалдемократическа и Национално-либерална партия в Румъния ще има най-много места в новия Европейския парламент. Той получава 54 процента.
На второ място се нарежда Националистическата партия "Алианс за единство на румънците" с 14 на сто, следвана от другата опозиционна партия "Съюз за спасение на Румъния" с 11 процента.
Свои представители в новия състав на Европейския парламент ще има и Демократичният съюз на унгарците в Румъния, който получава 5 процента.
Същевременно вчера 54-годишният Никушор Дан, независим кандидат, подкрепен от опозиционния Алианс на обединената десница, включващ Съюз за спасение на Румъния (ССР), Партия Народно движение и Силата на десницата, печели втори мандат като кмет на столицата Букурещ. Габриела Фиря, чиято кандидатура беше издигната от Социалдемократическата партия, остана втора с 24 процента.
Белгия
Победител на изборите за ЕП в Белгия е крайнодясната партия "Вламс беланг" ("Фламандски интерес") с 13,92% от гласовете. Преднината ѝ обаче е минимална.
На второ място с малко изостава Реформаторското движение с 13,57% и на трето отново с малка разлика е Нов фламандски алианс.
Според данните на ЕП на четвърто и пето място с равен резултат от 7,99 на сто са "Християндемократи и фламандци" и Социалистическата партия.
Очакваната победа на белгийската крайна десница не се сбъдна на провелите се едновременно вчера избори за Федерален парламент в Белгия. Победтиел е партията на умерените националисти "Нов фламандски алианс" (НФА), сочат данни на МВР от 99 на сто обработени протоколи, цитирани в местни медии.
НФА получава 16,7 на сто подкрепа. Партията се числи към групата "Обнови Европа" в Европейския парламент. На второ място с 10,3 на сто остава крайнодясната "Вламс беланг" ("Идентичност и демокрация"), за която прогнозите бяха да спечели за първи път избори в страната.
"Реформаторско движение" ("Обнови Европа") са трети с 10,3 на сто, следвани от Белгийската работническа партия ("Левите") с 9,9 на сто, "Напред" (Социалисти и демократи) с 8,1 на сто, Социалистическата партия (Социалисти и демократи) – 8 на сто, "Християндемократи и фламандци" (Европейска народна партия) – 8 процента, "Обвързани" (Европейска народна партия) с 6,8 на сто, "Открити либерални демократи и фламандци" ("Обнови Европа") с 6,8 на сто, "Зелените" (Зелени) с 4,6 на сто, "Еколо" (Зелени) с 2,9 на сто и "ДеФИ" (непредставени досега в ЕП, център, социал-либерални) с 1,2 на сто.
Снощи белгийският премиер Александер Де Кро подаде оставка, след като неговата дясноцентристка партия "Открити либерални демократи и фламандци" отбеляза рязък спад на гласовете си.
Люксембург
Пет партии от Люксембург ще бъдат представени в новия Европейски парламент, показват окончателните резултати.
Управляващата Християнсоциална народна партия (ХСНП) печели две места.
Демократическата партия (ДП), Люксембургската социалистическа работническа партия, "Зелените" и Алтернативна демократична партия на реформите (АДПР) получават по едно депутатско място.
ХСНП на премиера Люк Фриден не успя да постигне целта си за три депутатски кресла, но си върна първото място, след като на изборите през 2019 г. остана втора. Управляващата партия в Люксембург спечели изборите с 22,91% от гласовете, което е с 1,81 % повече, отколкото преди пет години.
Големият губещ на тези избори е Демократическата партия. Тя не само изгуби второто си депутатско място, което спечели през 2019 г., но и остана трета с 18,29% от гласовете.
След непрекъснат спад в продължение на години, Социалистическата партия успя да се закрепи и дори достигна до второто място на вота – с 21,72% от гласовете. Въпреки значителния си напредък с 9,53% повече от миналите избори, съвсем малко не достигна на социалистите, за да получат желаното второ депутатско място в ЕП.
Дания
Социалистическата народна партия в Дания нанесе първо поражение на Датската социалдемократическа партия от 2019 година, след като получи подкрепата на 17.43% от гласоподавателите.
Изборите се оказват исторически, тъй като отбелязват най-ниската подкрепа, която Датската социалдемократическа партия е получава някога на европейски вот – 15.6%.
Избирателната активност в страната бе 58.2% – третата най-висока след 2019-а година (66.08%) и 2009 година (59.54%).
Левицата е трета с 14.7% подкрепа и два мандата за евродепутати, докато по един мандат получават Либералният алианс, Датски демократи, Консервативната народна партия, Радикалната левица, "Единна листа – червено-зелените", Датската народна партия и "Умерените".
Швеция
Според първите резултати Шведската социалдемократическа работническа партия (ШСРП) печели с 25,1% от гласовете и получава 5 от общо двадесет и едното депутатски места в следващия състав на законодателния орган на ЕС.
На второ място остава Умерена коалиционна партия (УКП) със 17,3% от гласовете и четири депутатски места.
Разликата между третото и четвъртото място според предварителните резултати е изключително малка. Партия на зелените (ПЗ) получава 13,6% и три депутатски места, а "Шведски демократи" получава 13,4% и също три депутатски места.
Лява партия (ЛП) и Партия на центъра (ПЦ) получават съответно 11,1% и 7,2% и ще имат по двама евродепутати.
"Християндемократи" (ХД) получава 5,7%, а "Либералите" (Л) получава 4,3% и все още не е изцяло вън от опасност в очакване на официалните резултати. Резултатите на двете партии им отреждат по един представител в Европейския парламент
Според предварителните резултати избирателната активност е била 50,6 процента.
Финландия
Националната коалиционна партия, която беше фаворит, оправда очакванията и спечели изборите с 24,8 процента от вота, или 453 016 гласа. Така партията ще изпрати в ЕП четирима евродепутати, най-много от всички финландски партии.
За Съюза на левицата са гласували 316 758 души, което е 17,3 процента от избирателите във страната, или трима излъчени евродепутати.
Финландска социалдемократическа партия е с 14,9 процента, като проучвания преди изборите и предвещаваха по-силен резултат и вероятно второ място. При този резултат партията ще вземе две евродепутатски мета.
Партия "Финландски център" взема 11,8 процента от вота и двама излъчени представители в ЕП. Веднага след нея се нарежда Съюзът на зелените с 11,3 процента.
Партия "Финландците", която е втора по големина в парламента в Хелзинки, не оправда очакванията, като взе само 7,6 процента от вота. Това ще и отреди едно депутатско място. Проучвания по-рано сочеха почти два пъти по-силен резултат за определяната от мнозина като крайнодясна партия. Това противостои на тенденциите в други европейски страни, където крайнодесните успяха да привлекат повече привърженици.
Шведската народна партия е събрала 6,2 процента от изборните бюлетини. Това ще вкара нейната кандидатка за евродепутат – министърът на образованието Анна-Мая Хенриксон в Европарламента.
Останалите финландски партии, които са излъчили кандидати за ЕП – "Либерална партия – Свобода на избора", "Партията на истината", "Съюз на свободата" и Комунистическата партия на Финландия, попадат в графата "други", като са събрали общо 1,6 процента.
Избирателната активност във Финландия на изборите за Европейски парламент е 42,4 процента.
Португалия
Социалистическата партия на Португалия печели евроизборите в страната с 32,1% от гласовете и получава 8 евродепутатски места, от общо 21 за страната. Нейните представители ще се влеят в редиците на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
На второ място с много близък резултат остава десният Демократичен съюз със 7 евродепутатски места, които ще се присъединят към групата на Европейската народна партия. Той получи 31,12% от гласовете на избирателите.
Крайнодясната партия ШЕГА! (Стига!) успя да си върне третото място с 9,79%, след като по време на преброяването се съобщаваше, че го е загубила в полза на Либералната инициатива. Тя не беше в предишния състав на ЕП, но повечето очаквания са да се присъедини към групата на Идентичност и демокрация, въпреки че за разлика от други движения в тази група ШЕГА! не е антиевропейска.
Либералната инициатива (от политическото семейство на "Обнови Европа") остава на четвърто място с 9,07% от гласовете, като също ще получи 2 евродепутати.
На пето място остава Блокът на левицата с 4,24% от гласовете, следван от лявата Коалиция за демократично единство (Комунистическа партия и "Зелените") с 4,12%. На седмо място след тях е партията "Ливре" с 3,75%. Всички те ще получат по едно депутатско място, като евродепутатът на "Ливре" ще се присъедини към Зелените/ЕСА. Двамата представители на Блока на левицата и Коалицията за демократично единство ще се срещнат в редиците на Групата на левицата в Европейския парламент.
Малта
В противовес на всички социологически проучвания, които залагаха на победа с разлика от поне 10 на сто за Лейбъристката партия, резултатите в Малта показват значително скъсяване на разликата между двете водещи партии.
Лейбъристката партия е получила 45,26 на сто, Националистическата партия – 42,02 на сто, за другите партии и независими кандидати са дали гласа си общо 12,72 на сто.
Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола е получила 80 на сто от гласовете на Националистическата партия, което е своеобразен рекорд в изборната история на Малта. Двете водещи партии си поделят по три места в новия Европарламент.
На предишните евроизбори през 2019 г. Лейбъристката партия получи четири места, а Националистическата партия – две.
Гърция
Осем гръцки партии ще излъчат евродепутати.
Управляващата Нова демокрация остава водеща сила, но понася сериозни загуби и получава едва 27,86 процента при над 40 процента на парламентарните избори миналата година.
Лявата СИРИЗА е на второ място с 14,93 процента, които ще ѝ осигурят 4 места. Следва лявоцентристкото движение ПАСОК с 12,91 процента и 3 евродепутати.
Националистическото "Гръцко решение" взима 9,54 процента, а Гръцката комунистическа партия – 9,3 процента. Това им осигурява по два мандата.
Консервативната "Ники" е на шесто място с 4,42 процента, а лявата евроскептична партия "Курс на свободата" взима 3,42 процента.
Изненадата на изборите е резултатът на дяснопопулистката партия "Глас на разума" на бившата радиоводеща Афродити Латинопулу, която прескача изборния праг с подкрепа от 3,06 процента.
Последните три партии ще имат по един евродепутат.
Кипър
Тик-ток звездата и инфлеунсър Фидиас Панайоту e голямата изненада на евроизборите в Република Кипър.
Една седмица преди изборите за европейски парламент на въпрос за коя партия биха гласували на изборите 5,8% отговориха за Панайоту. Екзитполовете снощи му отреждат между 15 и 18%, което го поставя на трето място. Първи е Демократичен сбор – ДИСИ с между 22 и 28%, следвана от Прогресивната партия на трудовия народ (АКЕЛ), която взима между 21 и 24%. Демократическата партия (ДИКО) печели между 10 и 14% при различните агенции. Следват ЕЛАМ, ЕДЕК, ВОЛТ, ДИПА.
Европейският парламент също публикува приблизителни данни за евродепутати в Кипър на своя сайт, според които ДИСИ печели 24,4% и изпраща двама депутати в групата на Европейската народна партия. Лявата Акел печели 23,7%, но ще има само един евродепутат от Левицата, а не двама, както в предишния европарламент. Трети е Фидиас Панайоту с 14,8% с депутатско място. След това ДИКО, ЕЛАМ и ЕДЕК съответно с 11,9%, 10,6% и 4,8%. ЕЛАМ и ДИКО ще имат по едно депутатско място, ЕДЕК губи депутатското си място в ЕП. ВОЛТ и Дипа имат 3,3% и 3,7%. По 1,1% имат Съюз на гражданите – Движение на еколозите със същия процент и накрая Партия за животните на Кипър.
Словения
Победа за десните на евровота в Словения – най-много места очаквано печелят Словенската демократична партия (СДП) и "Движение Свобода" (ДС).
Отчита се рекордна избирателна активност от 31,02 процента.
СДП печели четири места в новия състав на ЕП с 32,65 на сто. На второ място е управляващата ДС, която спечели 21,22 процента от гласовете и ще изпрати двама евродепутати в Брюксел.
На трето място е зелената партия "Весна", която е единствената извънпарламентарна партия, която ще изпрати евродепутат. Тя печели 9,75 процента от гласовете и едно място в Европарламента.
Следват "Нова Словения" (НСи) с 8,04 на сто и Словенската народна партия (СНП) със 7,55 на сто, като и двете партии ще изпратят по един евродепутат в новия състав на ЕП.
Хърватия
Управляващата Хърватска демократична общност (ХДО) е получила най-много гласове (33,74 процента), което ще ѝ донесе шест мандата. На второ място е коалицията около опозиционната Социалдемократическа партия с 27,81 процента или четири мандата.
Националистическото Отечествено движение печели 8,67 процента, а екологичната лява формация "Можем!" – 5,84 на сто. Така тези две партии биха получили по едно място в Европейския парламент.
Хърватия избира 12 депутати в Европейския парламент.
Естония
Партия "Отечество" печели изборите за Европейски парламент в Естония. Заедно със Социалдемократическата партия получават два мандата. В следващия европарламент с мандат 2024 – 2029 г. по едно място получават Партията за реформа на Естония, Партията на центъра и Естонската консервативна народна партия.
Партия "Отечество" получи 78 425 гласа или 21, 6 % от подкрепата на избирателите. Социалдемократите получиха 69,972 гласа или 19, 3 процента. На трето място се нарежда Партията за реформа с 65 150 гласа или 17, 9 процента. Естонската консервативна народна партия събра 54 208 гласа или 14, 9 %, а Партията на центъра – 44 932 гласа или 12,4 %.
Премиерът и председател на естонската Партия за реформа Кая Калас заяви, че съотношението на силите в парламента и управленската конфигурация няма да се променят в резултат на изборите за Европейски парламент, въпреки факта, че партиите, участващи в правителството, се изправиха една срещу друга като противници в предизборната кампания.
Литва
Консерваторите от Отечествен съюз – Литовски християндемократи спечелиха изборите за Европейски парламент в Литва с 21,33% и ще има три мандата в Европарламента.
Втора политическа сила остава сочената в предварителните проучвания Литовска социалдемократическа партия със 17,99% и печели два мандата.
Шест партии печелят по един мандат. Съюзът на литовските селяни и Зелените е получил 9,13%, Партията на свободата – 8,09%, Демократичният съюз "За Литва" – 5,95%, предизборна кампания на литовските поляци – Съюз на християнските семейства – 5,78%, съюз "Народ и справедливост" – 5,45%, Либералното движение – 5,41% от действителните гласове.
Латвия
Противно на социологическите проучвания управляващата партия "Ново единство" спечели изборите за Европейски парламент в Латвия. Партията с водач на листа заместник-председателят на ЕК по въпросите на икономиката в полза на хората Валдис Домбровскис събра най-голям процент от гласовете на избирателите – 25,07%. "Ново единство" е към групата на Европейската народна партия.
Втори остана соченото за фаворит Национално обединение "Всичко за Латвия! – Отечество и свобода/ДННЛ" с 22,08%. Те се присъединяват към групата на Европейските консерватори и реформисти в европарламента.
Тези партии печелят по два депутатски мандата в новия Европейски парламент.
Останалите 5 места на Латвия в европарламента се разпределят между "За развитието на Латвия" (към групата на "Обнови Европа") – 9,36%, Обединената листа" (Зелени) – 8,18%, "Прогресивните" (Левицата) – 7,42%, "Съгласие" (приобщено към европейските социалдемократи) – 7,1%, и "Латвия на първо място", която клони към "Идентичност и демокрация" – 6,16%. Избирателният праг бе пет процента.
Ключови думи
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
-
т€еритория на Мики Маус#3594463Урсула-най-слабия и най-корупирания водач на ЕК! Нямало да бъде преизбрана.
