Политическата криза в Румъния придобива застрашителни размери. Основни демократични ценности и самото функциониране на правовата държава са под заплаха. Брюксел вече обмисля "мерки" срещу Румъния. И много правилно. Защото в продължаващата няколко години битка за надмощие в страната хваналите се здраво за гушите политически противници вече не се спират дори пред конституцията. Да не говорим за опортюнистите, които се въртят според посоката на вятъра.

Изведнъж законите и правовата държава се оказаха запратени под колелата на румънската машина за интриги, олицетворявана в момента от консервативния президент Траян Бъсеску и посткомунистическите издънки на румънската партийна система.

Недосегаемите

В този ожесточен спор обаче не всичко е в черно и бяло: президентът Бъсеску залита към авторитарни решения, а поддръжниците му също са в кръга на заподозрените за същите грехове. В противниковия лагер са по-голямата част от онези, които в годините на прехода, и особено в първите диви години след промените в Румъния, успяха да забогатеят и да си извоюват недосегаемост от закона. Което стана възможно благодарение на липсата на независима съдебна система в страната.

Със своята мания за величие и залитане към авторитаризъм Бъсеску сам си подля вода. В тежката финансова криза той се опита да убеди сънародниците си, че те трябва да направят материални жертви. С което си навлече гнева на народните маси. Това бе звездният час на политическите му противници, пред които сега се открива шансът да постигнат това, което не успяха през 2007 година, когато бе първият опит за сваляне на президента от власт. Тогава той беше спасен в последната минута от народа, подкрепил го на свикания референдум, а 2 години по-късно Бъсеску беше преизбран

Сега не е същото

Този път обаче имаме съвсем различна картина: решението за отнемане правомощията на държавния глава вече се взема с обикновено мнозинство, т.е. с гласовете на половината плюс един на участвалите в референдума, а не както бе досега с половината от гласовете на всички румънски избиратели. С други конституционни поправки беше заздравена властта на правителството и бяха отнети част от правомощията на Конституционния съд, включително да налага вето върху процедурата по импийчмънт.

Когато Унгария неотдавна въстана срещу недемократичните методи на премиера Виктор Орбан, европейците не останаха безучастни и направиха необходимото, за да принудят правителството в Будапеща да коригира политическия си курс. Сега е крайно време Брюксел да стори същото и по отношение на Румъния. Защото дори и вече като членка на ЕС страната не успява да се измъкне от блатото на корупцията, в което влезе след смяната на системата. Тази смяна на системата в Румъния всъщност представляваше по-скоро дворцов преврат отколкото демократична революция. И това трябва да бъде като обеца на ухото на Брюксел: несвършената работа преди приемането в Общността трудно се наваксва след това.