Европейският съюз може да замрази заеми и грантове за Сърбия в размер на 1.6 милиарда евро, след като Белград прие закони, които "подкопават доверието" към ангажимента на страната за правова държава, заяви европейският комисар за разширяването Марта Кос, цитирана от агенция Ройтерс.

 

Реформи, насочени към децентрализация на съдебната система, влязоха в сила тази седмица, но предизвикаха критики от съдии и прокурори, според които измененията увеличават властта на президента Александър Вучич, отслабват борбата с организираната престъпност и подкопават усилията на Сърбия за присъединяване към ЕС, отбелязва агенцията.   

 

"Тези изменения подкопават доверието. Става все по-трудно за онези в Брюксел, които са готови да продължат напред със Сърбия, да защитят своята позиция", заяви комисарят по разширяването на ЕС Марта Кос.

 

Tя заяви, че Европейската комисия преразглежда финансирането за Сърбия по Плана за растеж на ЕС за Западните Балкани, чиято цел е да приведе региона в съответствие с правилата на ЕС и в крайна сметка да приеме страни като Сърбия в блока. На Сърбия бяха отпуснати 1.6 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства по програмата, припомня Ройтерс.

 

"Тези средства са обвързани с предварителни условия, свързани с върховенството на закона", заяви еврокомисарката, цитирана от БТА.

 

Сърбия започна официални преговори по присъединяване към ЕС през 2014 г., но широкоразпространената корупция и слабите институции бавят процеса, посочва Ройтерс.

 

Съдебните реформи включват ограничаване на мандата на главните прокурори и предоставяне на по-големи правомощия на председателите на съдилища над съдиите. Критиците се опасяват, че реформите ще подкопаят независимостта на съдиите и ще застрашат делата за корупция по високите етажи на властта, разглеждани от Прокуратурата за организирана престъпност.

 

Правителството не отговори веднага на искането за коментар, посочва Ройтерс.

 

Министерството на правосъдието заяви, че новите закони ще направят съдебната система по-ефективна, като рационализират процеса на вземане на решения.

 

След негативната реакция Сърбия поиска становището на Венецианската комисия – група от експерти по конституционно право към Съвета на Европа.

 

"След като становището бъде издадено, очакваме тези закони да бъдат преразгледани съответно и по инклузивен начин", заяви Кос.