На 28 февруари 2022 г., четири дни след пълномащабната руска инвазия, Украйна подаде официална молба за членство в Европейския съюз. От Киев президентът Володимир Зеленски призова за незабавно приемане чрез "специална процедура" (макар че такава не съществува в правилата на ЕС за присъединяване), а в рамките на часове президентите на осем държави членки настояха за по-бърз процес на присъединяване. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде политическа подкрепа на идеята, че Украйна "принадлежи към европейското семейство".

Девет години по-рано тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович отказа да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС и предизвика мащабните протести, известни като Евромайдана. При последвалите репресии и сблъсъци десетки демонстранти бяха убити в Киев. Част от украинското общество буквално плати с живота си за идеята "Европа" като политическа и морална цел, а не просто като социално-икономическа перспектива.

Проблемни отношения

Отвъд сътрудничеството в рамките на Европейската политика на съседство, европейската интеграция отдавна се представя в Киев като обещание за модернизация и изход от постсъветската стагнация — тема, често използвана от проевропейските партии по време на предизборни кампании. За много европейски столици обаче украинските амбиции, засилени след Оранжевата революция през 2004 г., следваше да бъдат внимателно менажирани и представляваха деликатен геополитически и институционален риск, особено в началото на 2000-те години, когато отношенията с Русия се считаха за съществени от няколко държави членки. Известната реплика от 2002 г. на тогавашния председател на Европейската комисия Романо Проди, който заяви, че Украйна има "същите шансове да се присъедини към ЕС, както Нова Зеландия", обобщава скептицизма на онази епоха.

2014 г. бележи първия повратен момент. Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна бе подписано на два етапа (през март и юни 2014 г.) и влезе в сила чак на 1 септември 2017 г., заради неочаквана обществена съпротива в Нидерландия. То включваше и Задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ), която хармонизира голяма част от украинското законодателство и стандарти с тези на ЕС. През същото десетилетие се появи и конкретен сигнал, дълго очакван от милиони украинци. От юни 2017 г. гражданите на Украйна с биометрични паспорти могат да пътуват без визи за краткосрочен престой (90 дни в рамките на всеки 180-дневен период) в Шенгенското пространство, със стандартните изключения на ЕС.

Още по темата

Украйна коства на Европа далеч по-малко, отколкото мислим

23 декември 2025 07:07

И все пак до 2022 г. членството оставаше по-скоро хоризонт, отколкото конкретна времева рамка. В своята оценка от 2022 г. Европейската комисия обвърза напредъка със структурни реформи в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и ограничаването на влиянието на олигарсите, признавайки постигнатия напредък, но същевременно посочвайки системни слабости. На заден план стоеше т.нар. "умора от разширяването", последвала голямото разширяване през 2004 г. и засилена от икономическата криза и годините на строги икономии след 2008 г., като последната държава, присъединила се към ЕС, остава Хърватия през 2013 г. Едва след руската инвазия перспективите на Украйна станаха по-конкретни – в крайна сметка разширяването е преди всичко политическо решение.

Как функционира присъединяването към ЕС: критериите от Копенхаген и достиженията на правото

Присъединяването не е произволна политическа "награда". Неговата рамка е определена от договорите на Европейския съюз. Чл. 49 от Договора за Европейския съюз позволява на всяка европейска държава, която спазва ценностите на Съюза, да подаде кандидатура за членство. След това започва продължителен процес, ръководен от оценките на Европейската комисия и от единодушните решения на държавите членки. Съдържателният ориентир са т.нар. "критерии от Копенхаген", формулирани през 1993 г. Те включват стабилност на демократичните институции и върховенство на закона, зачитане на човешките права и правата на малцинствата; функционираща пазарна икономика и способност за поемане на задълженията на членството (политическото и правно наследство на европейската интеграция) и готовност за справяне с конкуренцията на вътрешния пазар.

Технически, хармонизирането засяга 33 глави от достиженията на правото на ЕС. Според настоящата методология те са групирани в шест основни клъстера- "Фундаментални въпроси", "Вътрешен пазар", "Конкурентоспособност и приобщаващ растеж", "Зелена програма и устойчива свързаност", "Ресурси, селско стопанство и кохезия" и "Външни отношения". Има и основно политическо правило, че "Фундаменталните въпроси" се отварят първи и се затварят последни, тъй като те определят темпото и надеждността на целия процес.

Когато на 17 юни 2022 г. Европейската комисия препоръча на Украйна да бъде предоставен статут на страна кандидат, тя очерта и седем непосредствени приоритета.
Те включваха: реформа на конституционния съд; продължаване на съдебната реформа; мерки срещу корупцията, включително по отношение на управлението на Специализираната антикорупционна прокуратура (SAPO) и Националното антикорупционно бюро (NABU); правила за борба с прането на пари; прилагане на т.нар. "закон срещу олигарсите" в съответствие със становищата на Венецианската комисия; привеждане на законодателството за аудиовизуалните медии в съответствие с европейските стандарти; както и преразглеждане на законите за националните малцинства.

В доклада си за Украйна Комисията проследява последователността от стъпки, довели до официалното откриване на преговорите през юни 2024 г., отбелязвайки, че оставащите условия са били изпълнени и реформите се оценяват като удовлетворителни, като това е позволило приемането на преговорната рамка.

Още по темата

Унгария и разширяването на ЕС: против Украйна, но "за" Балканите

20 февруари 2026 08:55

Проблемът обаче е, че достиженията на правото изискват години на преглед на законодателството, отваряне и затваряне на отделните клъстери, а преди всичко – единодушни решения на държавите членки на всеки етап от процеса: от оценката на напредъка до окончателната ратификация. Именно тук се появява възможността за национално вето. През последните месеци най-системната съпротива срещу присъединяване на Украйна към ЕС идва от Виктор Орбан и Унгария, докато Словакия на Роберто Фицо, който също е смятан за близък до позициите на Кремъл, обвързват подкрепата си със "строго тълкуване" на условията за присъединяване. Двете страни, заедно с крайнодесни и популистки партии в ЕС предупреждават и за предполагаемо непосилни разходи, които присъединяването на Украйна би оказало върху бюджета на ЕС.

Според председателя на центъра "Жан Моне" по право на Европейския съюз в Киево‑Могилянската академия Роман Петров това е породило своеобразен парадокс, тъй като клъстерите не са "официално" отворени, но техническата работа продължава неформално чрез "формата Лвов". Киев пък изчаква политическо единодушие, за да може тези стъпки да се превърнат в официални етапи от преговорния процес.

Подобно единодушие обаче може и да не се появи скоро, въпреки десетточковия план, представен от комисаря по разширяването Марта Кос и украинския вицепремиер Тарас Качка. Той цели ускоряване на реформите и разблокиране на клъстерите.

"Засега имаме проблеми с няколко държави с ясно изразена антиукраинска позиция – преди всичко Унгария и Словакия. Разбира се, тези правителства могат да се променят в бъдеще", казва Петров. Според него обаче вълната от десни популистки правителства, настроени срещу Украйна, може и да нарасне, включително в Западна Европа.

Трудностите на едно "ускорено" присъединяване

През последните месеци редица анализатори и политици призовават за по-бързо и по-ефективно разширяване не само за Киев, но и за други кандидат-членки, които вече са в напреднал етап на преговори. Това са Черна гора, Молдова и Албания, които са значително по-малки и с по-ограничено геополитическо значение от Украйна.

Тези очаквания бяха подновени от върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, която през ноември обяви, че до 2030 г. са възможни нови присъединявания.

За Украйна подобни сценарии отново излязоха на дневен ред по време на бавните и непрозрачни мирни преговори между Киев и Москва с посредничеството на Съединените щати. По-специално се появиха идеи Украйна да се присъедини още през 2027 г. като част от гаранциите за сигурност, търсени от президента Володимир Зеленски, под формата на т.нар. "частично членство" (membership-lite). Формално страната ще бъде в рамките на Европейски съюз, но без пълните права, включително без право на вето. В скорошна статия главният кореспондент на Politico за ЕС Зоя Шефталович очерта пет стъпки, които биха могли да направят присъединяване през 2027 г. осъществимо.

"Не мисля, че това е реалистична перспектива. Първо трябва да уточним условията. Ако говорим за пълноправно членство, каквото винаги е било предвидено, тези срокове не са възможни. До 2027 г. Украйна няма как да го постигне, преговорите дори не са започнали, защото са блокирани от Будапеща и Братислава. Ако имаме предвид други формати, трябва да помним, че не съществува "частично членство" без право на глас. Според мен това са популистки наративи без реално съдържание. Или говорим за пълноправно членство, или за нищо друго, защото други формати просто не съществуват. Реформи на договорите са необходими, отчасти защото сегашната система е остаряла и все още се основава на принципа на единодушието, но също така е нереалистично да очакваме те да се случат скоро", обяснява Роман Петров.

Президентът Володимир Зеленски заяви дипломатично, че Украйна поне ще се опита да бъде технически готова до 2027 г., макар германският канцлер Фридрих Мерц вече да изключи всякакъв вид "частично" присъединяване за която и да е страна кандидат, включително Украйна, а позицията на Германия продължава да тежи значително върху европейския баланс.

Още по темата

Фридрих Мерц каза, че присъединяване на Украйна към ЕС по ускорена процедура е нереалистично

29 януари 2026 13:00

"Изправени сме пред нарастващо напрежение между времето, необходимо за прилагане на надежден подход, основан на заслугите, и засилващия се натиск от външни играчи върху нашите страни кандидатки – натиск, целящ да повиши политическата цена на напредъка по европейския им път", заяви Марта Кос в Талин в началото на февруари.

"Нашият модел на разширяване изисква време, стабилност и постепенни реформи. Но днешната геополитическа среда е нестабилна и често принудителна", добави тя, предупреждавайки, че всички нови модели, които биха могли да бъдат разглеждани, трябва да започват от една и съща отправна точка: "пълноправното членство идва едва след цялостни реформи". Кос вече предупреди, че трябва да се избегне приемът на нови "троянски коне" в Съюза, за да се избегне повторение на унгарския сценарий.

На какво Киев наистина може да се надява?

"Докато войната продължава, присъединяване е невъзможно. Писал съм подробно по този въпрос. Това не е възможно по няколко причини: съображения за сигурност, икономически и правни фактори. Самите държави членки също не са готови да приемат страна, която е във война, и следователно да поемат отговорност за нейния териториален суверенитет съгласно принципа на солидарност в Европейски съюз. Финансовата и военната помощ е едно, изпращането на контингенти и войници — съвсем друго. Затова присъединяване не е възможно, докато войната продължава, дори ако някои споменават модела на Кипър. Но Република Кипър се присъедини към Съюза, когато бойните действия бяха замразени от десетилетия, при наличие на мирен план и ясно очертани граници", обяснява Роман Петров.

Това обаче остава предмет на дебат, а не утвърдена позиция на Европейски съюз. Макар сериозните политически, правни и сигурностни пречки да продължават да съществуват, в Брюксел все по-често се говори за присъединяване по време на война като за безпрецедентно предизвикателство, а не като нещо напълно невъзможно. През последната година подготовката за членството на Украйна напредва по няколко паралелни линии. Така нареченият "формат Лвов" позволи на останалите държави членки, заедно с Европейската комисия, да ускорят процеса предварително.

Още по темата

Лидери на ЕС се присъединиха към Зеленски в Украйна в деня на четвъртата годишнина от инвазията

24 февруари 2026 17:34

Украйна получи подробни ориентири и технически изисквания, които обикновено се предоставят едва по време на официалните преговори. Работата вече се води на изключително детайлно ниво, като Комисията разглежда междинни и заключителни показатели по теми — от съдебната реформа до обществените поръчки. Същевременно по време на неотдавнашното си посещение в Киев по повод четвъртата годишнина от пълномащабното руско нахлуване, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен зае предпазлива позиция, отказвайки да подкрепи амбицията на Киев за присъединяване към Европейски съюз до 2027 г. и подчертавайки, че процесът на членство не може да бъде обвързван с фиксирани срокове, дори докато Украйна продължава да настоява за ясен график.

Кая Калас също заяви, че правителствата на ЕС не са готови да определят дата за членството на Украйна, въпреки искането на Володимир Зеленски.

"Моето усещане е, че държавите членки не са готови да дадат конкретна дата. "Предстои още много работа", каза тя по време на панел на Мюнхенската конференция по сигурността.

Според Роман Петров сред клъстерите, които в момента се обсъждат, най-близък до стандартите на ЕС е този за външните отношения, който обхваща търговската политика и външната политика, сигурността и отбраната.

"Тук съответствието е предимно политическо и дипломатическо, основано на координация между външното министерство и Брюксел: В по-голямата си част това е работа на външното министерство — хармонизиране на нашата външна политика с тази на ЕС", отбелязва той.

Картината е различна в другите глави. В клъстера "Вътрешен пазар" законодателните реформи са технически възможни, но могат да срещнат "съпротива от определени икономически сектори, особено селското стопанство и хранителната индустрия", които традиционно са защитавани от държавата.

Основното предизвикателство остава клъстерът "Фундаментални въпроси", който обхваща върховенството на закона и корупцията, където ще бъдат необходими постоянни реформи и осезаеми резултати: "корупцията продължава, скандалите не изчезват и тези области винаги ще бъдат под наблюдението на ЕС". Скандалът миналото лято около антикорупционните органи, които парламентът беше гласувал да постави под правителствен контрол, преди Володимир Зеленски да промени курса след масови протести, показа колко крехък може да бъде напредъкът.

Още по темата

ЕС с позиция, че краят на войната в Украйна не бива "да сее бъдещ конфликт"

23 ноември 2025 16:34

"Много реформи също са трудни за осъществяване във военно време, особено в области като зеления преход, които "изискват не само закони, но и инвестиции и административен капацитет", обяснява Петров.

Експертът посочва и два често пренебрегвани политически фактора. Първият засяга развитието на отношенията между САЩ и Европейски съюз, тъй като всяко стратегическо разминаване между Вашингтон и Брюксел неизбежно би засегнало Киев, който е съюзник и на двете сили. В този контекст бъдещето на НАТО също е несигурно. Ако Алиансът отслабне или се трансформира, много държави членки на ЕС биха могли да настояват за обща европейска отбрана — и в такъв сценарий Украйна, със своя военен опит и стратегическа тежест, би се превърнала в изключително търсен партньор.

Вторият фактор, който е често подценяван, е необходимостта от вътрешна реформа в ЕС. Настоящата институционална архитектура, основана на Договора от Лисабон, се смята за неподходяща за мащабно разширяване. Едновременното присъединяване на Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани би изисквало дълбоки промени – от ограничаване на принципа на единодушие в определени области до засилване на общите политики, особено в сферата на отбраната. Но подобни преговори биха били сложни и политически болезнени за 27 държави членки.

В крайна сметка Роман Петров е съгласен, че "разширяването е преди всичко политически процес". Без единодушие между държавите членки дори значителният напредък в реформите може да се окаже недостатъчен. Всеки национален парламент ще трябва да ратифицира присъединяването, което поставя трудни въпроси – кой ще контролира процесите в националните парламенти и кои правителства ще бъдат на власт, когато се провеждат гласуванията.

Дори силно проукраинска страна като Нидерландия преживя спорен референдум през 2016 г. относно споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, който завърши с победа на евроскептиците, и до днес запазва предпазлива позиция. Какво би станало, ако подобна ситуация се повтори, както предложи Виктор Орбан, в Унгария или в други държави? Тези фактори зависят малко от Киев и много повече от вътрешната политика в целия Съюз.

За Украйна единствената възможност остава да продължи по трудния път на реформите. Да полага усилия за реален напредък, въпреки войната и да се надява на благосклоността на Брюксел и страните членки. 

*Тази статия е написана като част от трансгранично европейско журналистическо сътрудничество в рамките на проекта "EU NEIGHBOURS east". Изразените в текст позиции принадлеждат на неговия автор.