Огромните различия между САЩ и Русия за кризата в Украйна се потвърдиха и по време на първия разговор между президентите Барак Обама и Владимир Путин, след като руски войски поеха контрола над Кримския полуостров.

Обама е посочил пред руския си колега, че действията на Москва нарушават суверенитета и териториалната цялост на Украйна, съобщи Белият дом.

Той е казал още, че за решение ще е нужно руските сили да се върнат в базата си в Крим, правителствата на Украйна и Русия да водят преки преговори и да се изпратят международни наблюдатели, които да проверят, че са защитени правата на етническите руснаци в Украйна.

САЩ също така призовават Русия да признае легитимността на плановете на новите украински управляващи за предсрочни избори през май. Обама е заявил още, че все още има начин спорът да се реши по дипломатически път.

"Президентът Обама наблегна на факта, че Русия действа в нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, което ни доведе да вземем ответни мерки в координация с европейските ни партньори", съобщи Белият дом.

Двамата лидери са разговаряли в продължение на един час по инициатива на американската страна.

Путин, цитиран от Кремъл, е заявил от своя страна, че новите украински лидери са дошли на власт с противоконституционен преврат и са наложили напълно нелегитимни решения в Украйна – на изток, югоизток и в Крим.

Парламентът на Крим преди ден свика референдум на 16 март за присъединяване към Русия. По този повод Путин заявил пред Обама, че "Русия не може да пренебрегне призивите за помощ и действа при пълно спазване на международното право".

Той защитил руската политика в Украйна, която нарекъл "братска страна" и уверил президента на САЩ, че Москва не стои зад превземането на Крим, където е разположен руският Черноморски флот. Той отрекъл обвиненията на Запада, че руски войски са завзели сградите на властта в Крим и заявил, че въоръжените мъже са от местните отряди за самоотбрана, добавя Ройтерс.

Освен това Путин посочил, че отношенията между двете страни не трябва да бъдат засегнати от разногласията за Украйна.

"Президентът на Русия припомни значението на руско-американските отношения за гарантиране на стабилността и сигурността в света. Тези отношения не трябва да се жертват за разногласия по отделни международни проблеми, макар и значими", се казва в изявлението на Кремъл.

Двамата лидери са се договорили държавният секретар на САЩ Джон Кери и руският външен министър Сергей Лавров да продължат интензивните си контакти.

САЩ вече обявиха санкции срещу руски граждани и украинци заради ситуацията в Крим, но Белият дом изрично уточни, че няма визови ограничения за Путин.

В същото време Камарата на представителите на САЩ одобри финансова помощ за Украйна.

Мярката разрешава на Държавния департамент да гарантира заеми на властите в Киев до 1 милиард долара. Това означава, че САЩ ще гарантират сключен от Украйна в рамките на тази сума заем и ще се намесят, ако тя не е в състояние да го изплати.

Очаква се Сенатът да разгледа законопроекта следващата седмица, след което той ще бъде предаден за подпис на президента Барак Обама. Самият той многократно е

заявявал готовността си да окаже такава финансова подкрепа на Украйна и по-рано призова Конгреса да одобри съответния текст.

ЕС спира преговорите по визови въпроси и бойкотира срещата на Г-8 в Сочи

Късно вечерта в четвъртък Европейският съюз призова Русия да изтегли незабавно въоръжените си сили и да осигури достъп на международните наблюдатели.

Ръководителите на 28-те страни членки на ЕС подкрепиха териториалната цялост и независимостта на Украйна. Те осъдиха и решението на парламента на Крим за референдум, като го определиха за незаконно в контекста на украинската конституция.

За разлика от САЩ обаче Европа се въздържа от налагане на санкции на Москва. Все пак европейските лидери приеха по строги от очакваното мерки.

Те решиха да бъдат преустановени преговорите с Русия за визово споразумение и за ново споразумение за сътрудничество в инвестициите и изследванията.

Друго решение на Европейския съвет е да подкрепи позицията на Лондон, Париж, Берлин и Рим – европейските членове на Г-8 – да спрат подготовката си за участие в срещата на върха на Г-8, планирана за юни в Сочи, и да я бойкотират, ако Русия не намери мирен изход от военното противопоставяне в Крим.

В петък френският външен министър Лоран Фабиюс каза, че ако първият пакет от санкции срещу Русия заради военната ѝ интервенция в Украйна не даде резултат, ще последва втори – срещу руски бизнеси и хора, близки до президента Владимир Путин.

"Ако няма бързи резултати, ще има нови мерки срещу отговорните и срещу руски бизнеси", каза Фабиюс пред радио Франс Енфо.

Президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който прочете пред медиите комюникето на 28-те страни членки, каза, че решението на украинската криза трябва да бъде постигнато чрез разговори между правителствата на Украйна и Русия, включително и "чрез потенциални многостранни механизми". Ромпой отбеляза, че тези преговори трябва да започнат "до няколко дни" и да дадат резултат "в ограничена времева рамка".

Българският премиер Пламен Орешарски каза от своя страна, че "каквито и да е санкции не биха се отразили положително не само на нас, но и на която и да е страна-член на ЕС".