Крайнодесен и крайноляв кандидат за президент на Франция, които вече няколко пъти са участвали в избори, могат да се срещнат на балотажа през пролетта на 2027 г., ако центристките политици не успеят да обединят разпокъсаните си сили. Вече около 20 души са заявили намерение да се кандидатират, но сред най-перспективните е лидерът на крайнодясната партия "Национален сбор" Марин льо Пен, която стабилно получава значително повече подкрепа от останалите — 35–38% на първия тур.

Според проведеното на 18–19 август проучване на Toluna Harris Interactive за телевизионните и радиоканали RTL и M6, това е най-малко 16 процентни пункта повече, отколкото получава всеки един от останалите 11 кандидати във всичките пет разглеждани сценария.

В три от тези сценарии второто място на първия тур заема лидерът на крайнолявата партия "Непокорена Франция" Жан-Люк Меланшон. Ако двамата крайни кандидати достигнат до балотажа, льо Пен би победила Меланшон, получавайки 64% от гласовете.

58-годишната льо Пен и 74-годишният Меланшон са участвали по три пъти в президентски избори. На последните два избора льо Пен в крайна сметка загуби от Еманюел Макрон, докато Меланшон никога не е достигал до втори тур.

Сега обаче във френския политически център няма силен кандидат, който да се радва на широка подкрепа от партиите и гражданите, каквато успя да получи Макрон, когато за първи път стана президент през 2017 г.

Сред потенциалните кандидати са двама бивши премиери на Макрон — Едуар Филип, който стана кмет на Авр и е лидер на партия "Хоризонти", и Габриел Атал от партия "Възраждане".

В един от сценариите на проучването Филип и Меланшон получават по 17% на първия тур, а в друг Филип изпреварва Меланшон с 19%. В понеделник Филип заяви пред журналисти:

"Рискът льо Пен и Меланшон да се срещнат на втория тур е реален и сериозен."

Друг потенциален лидер сред кандидатите може да бъде евродепутатът, журналист, документален режисьор и съосновател на партията "Обществено място" — левоцентристът Рафаел Глюксман.

В проучването на Toluna Harris Interactive Глюксман, който по това време все още не беше обявил кандидатурата си — той направи това едва миналата неделя — получава 10–11%.

В периода 2009–2012 г. Глюксман е специален съветник на тогавашния президент на Грузия Михаил Саакашвили. Той защитава проевропейска и проукраинска позиция.

На изборите за Европейски парламент през 2024 г. партията на Глюксман, в съюз със Социалистическата партия, получи във Франция 13,83% от гласовете — повече от два пъти повече в сравнение с предишните избори — и зае трето място в страната.

Първият тур на президентските избори във Франция е насрочен за 18 април 2027 г., а вторият — за 2 май 2027 г.

През 2025 г. парижки съд призна льо Пен и още няколко депутати от нейната партия за виновни в присвояването на около 2,9 млн. евро чрез фиктивно назначаване на помощници, които уж работели в Европейския парламент.

Тогава тя беше лишена от право да се кандидатира за избори за срок от пет години. През юли тази година обаче апелативният съд смекчи присъдата, като съкрати както срока на забраната за заемане на държавни длъжности и участие в избори, така и срока на наказанието.

Макар че вероятно ще се наложи льо Пен да носи електронна гривна и да прекара част от предизборната кампания под домашен арест, тя обяви, че отново ще се кандидатира.

Льо Пен и лидерът на "Национален сбор" Жордан Бардела, когото тя вижда като бъдещ премиер, се опитват да избавят партията от имиджа ѝ на крайна политическа сила.

По-специално те вече не настояват за излизане на Франция от еврозоната. След руското нахлуване в Украйна прекъснаха връзките си с Москва — льо Пен осъди руската операция като неприемлива, а Бардела през 2024 г. подкрепи доставките на оръжие за Украйна.

Освен това двамата се дистанцираха от Доналд Тръмп след завръщането му в Белия дом.