България и Република Северна Македония подписаха двустранния протокол, който е част от преговорната рамка за еврочленство на югозападната ни съседка. Подписите си под документа сложиха външните министри на двете страни Теодора Генчовска (в оставка) и Буяр Османи, ден след като парламентът на Северна Македония прие т.нар. френско предложение за разрешаване на тежкия спор между България и РСМ, с което бе разчистен пътят за началото на преговорите на Скопие с ЕС.

"В днешната среща, изключително полезна, беше отчетен прогресът във всички секторни групи, които са 5 на брой. Това, което трябва да се направи оттук насетне, е на база на постигнатите споразумения, договорености, е вече те да бъдат претворени на практика, което е изключително сериозен ангажимент и на двете държави. Станахте свидетели днес на подписването на втория протокол между Република България и Република Северна Македония. Експертите от МВнР остават в готовност да продължат взаимодействието на ниво работни групи с колегите от МВнР на РСМ. България е държавата, която най-силно подкрепя евроинтеграцията на РСМ и Албания. Пожелаваме им успех по пътя, по който отдавна искат да поемат", заяви Генчовска в неделя след подписването, което се състоя в София след второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на България и РСМ.

Съдържанието на този протокол няма да бъде разпространено днес – това се очаква да стане идните дни, вероятно след утрешното заседание на постоянните представители в ЕС в Брюксел.

В документа, състоящ се от около 10 страници, фигурират конкретни мерки и срокове, най-вече изчистване на историческите спорове между София и Скопие, включително промени в учебниците по история, ангажименти за премахване езика на омразата. От изпълнението им ще зависи колко бързо Скопие ще напредва към ЕС. Процесът ще бъде следен от Брюксел.

Реализирането на мерките трябва да гарантират реалното изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. и на предходния протокол от 2019 г.

България не прави отстъпление по отношение на позицията си за официалния език на РСМ, каза Генчовска:

"Изцяло се съобразяваме с решението на Народното събрание. Както знаете, в двустранните си отношения с РСМ, България не признава техния официален език. Това обаче е малко по-специфично в контекста на останалите 26 държави членки на ЕС, като те имат своята позиция и по никакъв начин не можем да ги задължим да приемат нашата официална позиция".

Пътната карта на френското предложение предвижда Съветът на постоянните представители в Брюксел да одобри преговорната рамка на РСМ като за това гласува и българският представител, след като двустранният протокол между София и Скопие е факт.

България ще излезе с едностранна декларация, че не признава македонски език. А Съветът ще излезе със съответна декларация, признаваща българското несъгласие.

Следва свикването на първата междуправителствена конференция, с което Албания започва реално преговори за еврочленство, но за РСМ това ще се случи едва след промени в конституцията, в които впише българите като равни на останалите народи, вписани там. След като това е факт, ще се свика втора конференция, която ще е същинското начало на преговорите за РСМ. Отварянето и затварянето на преговорни глави изисква единодушно гласуване от Съвета на ЕС. България винаги ще може да наложи вето, ако Скопие не изпълнява мерките от протокола

В събота, 16 юли, с 68 гласа "за" и нито един "против" и "въздържал се" македонският парламент прие предложените заключения към т.нар. френско предложение. Парламентът дава мандат на правителството на страната да започне преговори за присъединяване в ЕС. Гласуването се проведе без депутатите от ВМРО-ДПМНЕ и Левица, които напуснаха залата.

То бе предшествано от ожесточен тридневен дебат, прекъсван от звука на вувузели и освирквания вътре в залата и бурни протести отвън, настояващи Скопие да не се съгласява с френското предложение, което според македонската опозиция означавало "българизация" на Северна Македония.

С приетия проект на заключения се дават насоки на правителството какво може да договори с Европейския съюз. Скопие се задължава и да промени конституцията си, за да впише българите в нея. Едва след като спази изискванията на София, македонското правителство може да започне същински преговори с Брюксел.

На 24 юни българското Народно събрание даде мандат на Министерския съвет да одобри предложението на Френското председателство за РСМ при изпълнение на определени условия. "За"гласуваха 170 народни представители, 37 бяха "против" и 21 се въздържаха.  Според решението, само при изпълнението на тези условия 47-ото Народно събрание ще очаква от МС да одобри проекта на Преговорна рамка едновременно или след финализиране на Протокола по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

МС: Решението изцяло защитава българския национален интерес

С подписването на протокола приключи един нелек процес на преговори, в който двете правителства показаха смелост и политическа воля да преодолеят противоречията, се казва в позиция на българското правителство.

Това решение изцяло защитава правата на българите в РСМ и българския национален интерес. "Именно затова то получи максимално широка подкрепа в Народното събрание, включително от опозицията, което е показателна оценка за усилията на българското правителство и за заложените гаранции за интересите на страната ни", посочват от правителствената пресслужба.

"С днешния ден започва една нова страница в отношенията между двете държави и нашите народи, ще положи основата за взаимно доверие и зачитане, ще засили връзките във всички области и ще направи хората от двете страни на границата още по-близки. Очакваме да продължи активизираният от началото на 2022 г. секторен диалог в области като икономика, инфраструктура, енергетика, култура, образование и други", се отбелязва в съобщението.

Правителството смята, че гражданите на България и РСМ ще се опознаят по-добре, когато между тях има пътища, развива се търговия, обменят се културни събития: "Без граници помежду ни, но с уважение един към друг – това е европейският начин да се развиваме заедно. Нямаме илюзията, че с това всички проблеми между двете страни са решени. Но ние вярваме, че вече имаме ясна основа, изградена върху европейските ценности и принципи, върху която да решаваме въпросите помежду си".

"Убедени сме, че страните на Балканите са по-силни заедно, а европейският проект няма как да бъде завършен без Западните Балкани. Благодарим на всички наши европейски партньори, които доказаха своето доверие към България, както и демонстрираха разбиране на българската позиция и прилагането на декларираните принципи на практика", заявява правителството.