"Ако България реши за строи нов реактор в Козлодуй вместо в Белене, то трябва да уведоми за този инвестиционен проект Европейската комисия, която ще го проучи всички негови аспекти съгласно договора за Евроатом", заяви еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер пред Mediapool.

"При всички положения дискусията за възможна нова ядрена централа в България не трябва да повлияе на продължаващите дейности по извеждането на затворените от І до ІV блокове на АЕЦ "Козолдуй", каза още той по отношение на насрочения за 27 януари национален референдума дали да се развива ядрената енергетика в България с нова ядрена централа.

Съгласно договора за Евроатом, нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" също се разглежда като нов инвестиционен проект и трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия. Повторна нотификация на проекта АЕЦ "Белене" би била необходима, ако техническите детайли, включени в нотификацията от 2007 г. са претърпели много съществена промяна в сравнение със съгласувания тогава инвестиционен проект (по отношение на типа реактори).

Преди пет години ЕК даде положително становище за проекта АЕЦ "Белене". Това беше преди катастрофата в японската АЕЦ "Фукушима" през март 2011 г., след която ЕС повиши изискванията за безопасност и сеизмична сигурност, които вече са част от разговорите с инвеститорите.

Макар че бе създадена проектна компания за евентуалното изграждане на VІІ блок в АЕЦ "Козлодуй“, това няма да е възможно без стратегически инвеститор. Като се има предвид, че един от проблемите, свързани с "Белене", бе липсата на стратегически инвеститор (след оттеглянето на германската компания RWE през 2009 г.), този въпрос е от ключово значение и за реализацията на VІІ блок в Козлодуй".

Йотингер изтъкна, че ядрената безопасност остава абсолютен приоритет за Европейската комисия, която работи за бъдещето развитие на ядрената сигурност в Европа.

След проведените в Европейския съюз стрес тестове на ядрените централи, в момента ядрените оператори на страните членки разработват национални планове за действие, които ще бъдат прегледани и на европейско ниво. "Паралелно с това ЕК се готви да преразгледа и да затегне действието на съществуващата директива в областта на ядрената безопасност", посочи еврокомисарят Йотингер.

"Търсим начини за подобрим готовността за реакции при извънредни ситуации както в Европа, така и извън границите ѝ, като в същото време ЕК разглежда положението с ядрените застраховки и юридическата отговорност", допълни той.

Стрес тестовете бяха съсредоточени върху действащите АЕЦ и до някаква степен върху тези в процес на изграждане (във Финландия и Франция). Тъй като строежът на АЕЦ "Белене" бе прекратен от българското правителство в началото на 2012 г. след като вече съществуваха сериозни съмнения за реализацията му, този проект вероятно не е бил подложен на детайлен анализ спрямо новите изисквания, възприети след инцидента във Фукушима.

При проекта "Белене" ЕК отдели специално внимание и на необходимостта България да разработи планове за дългосрочно управление на радиоактивните отпадъци, получени вследствие работата на атомната централа и последващото ѝ затваряне при приключване на експлоатацията.

Еврокомисарят напомни, че индивидуално решение на всяка страна член на ЕС е дали да използва ядрена енергия и да строи специфични електроцентрали, но само ако са спазени всички законови изисквания на национално и европейско ниво.

Отговорността за безопасността на съответната ядрена централа се носи от нейния оператор под контрола на националния регулаторен орган. "Позицията на ЕК е, че за новите ядрени централи трябва да се използват най-добрите налични технологии, независимо от коя държава произхождат“, посочи още Йотингер.