Формацията на Румен Радев "Прогресивна България" и ГЕРБ са с близки нива на подкрепа месец преди парламентарните избори. Това показва проучване на социологическата агенция "Маркет линкс" и бТВ, проведено сред 1006 пълнолетни българи в периода 07 – 15 март.

Според данните на агенцията 21.1% от решилите да гласуват биха подкрепили "Прогресивна България", докато за партията на Бойко Борисов заявяват вот 18.6%. Така дистанцията между двете формации се свива значително.

През последния месец други изследвания отчитаха преднина от около 12–13 процентни пункта в полза на проекта около Радев.

На трето място се нарежда коалицията "Продължаваме промяната–Демократична България" с 12% подкрепа.

Следва ДПС на Делян Пеевски със 7.2%, а "Възраждане" остава на ръба на парламентарното представителство с 4.9%.

Под чертата на 4-процентната бариера засега остават БСП с 3%, както и МЕЧ и "Величие" съответно с 2.8% и 2.7%.

За АПС подкрепата е 1.3%, за "Синя България" е 1.2%, а за "Сияние" – 1 на сто. 

Според данните за ИТН биха гласували 0.2% от избирателите.

В проучването прави впечатление високият дял на колебаещите се. Около 19.1% от заявилите, че ще гласуват, все още не са избрали партия.

Проучването е проведено между 7 и 15 март сред 1006 души чрез пряко интервю и онлайн анкета.

Ерозия на подкрепата за Радев

Според социолога от "Маркет линкс" Добромир Живков спадът в подкрепата за формацията около Радев се дължи на два основни фактора.  От една страна е проблем, че президентът избягва дълги медийни изяви и интервюта, залагайки на кратки позиции.

От друга страна политическото му поведение се възприема като насочено повече срещу служебното правителство, отколкото срещу статуквото, срещу което заявява, че се бори, коментира политологът.

Допълнителен натиск идва и от появата на нови, макар и по-малки политически субекти, които привличат част от протестния вот. Сред тях е формация като "Сияние" на Николай Попов.

Проучването отчита и сравнително висока заявена готовност за участие във вота. Твърдо намерение да гласуват на 19 април декларират 56% от анкетираните, а още 20% казват, че "по-скоро" ще отидат до урните. Общо 10% заявяват, че няма да гласуват, а 4% са по-скоро склонни да се въздържат.

Данните очертават фрагментирана политическа картина и висока степен на несигурност месец преди изборите, при значителен дял избиратели, които все още не са направили своя избор.