Със сигурност през януари се очаква да имаме първия българин с ваксина. Ваксинирането е един от начините да прекратим тази епидемия, да престанем да ходим с маски и да се страхуваме.

Това, което ме плаши е, че ако не се направи хубава кампания и не се види как броят на случаите намалява след ваксиниране, поставяме на риск ваксинационната програма за бебетата и за всички останали.

Това обяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев в петък пред Нова телевизия.

Според него е необходимо 70% от населението да си сложи ваксината срещу Covid-19, за да има положителен резултат в борбата с пандемията.

Кантарджиев обясни, че на 29 декември Европейският регулатор по лекарствата трябва да одобри ваксините. Едва след това те ще започнат да се разпространяват.

Той коментира и процента медици (около 48%), заявили желание да си поставят ваксината.

"Това е висок процент, но броят им всъщност е малък. Една част от медиците, които бяха призовани да се ваксинират – са убедени, че след като работят с болни от коронавирус, са прекарали инфекцията. Това е доста вероятно", добави той.

Проф. Кантарджиев отново посочи, че всеки има право на индивидуален избор дали да се ваксинира или не.

"В нашата страна търсенето на противогрипна ваксина дойде в два момента. Когато се каза истината, че не предпазва на 100% и когато казахме, че ваксините няма да стигнат", коментира още той.

Относно фазите на ваксинация и поставянето на ваксината на служители във ферми за норки той обясни: "Много е важно те да бъдат имунизирани, защото човек, ако заболее от коронавирус, даже и леко, вирусът може да зарази норките. При тези животни заболяването не протича като при хората. Те обикновено се заразяват чрез храната. Много е опасно, когато вирусът премине от човек на животно, защото може да се получи мутация и да ни върне вируса по различен начин", разясни проф. Кантарджиев.

Той коментира и поставянето на ваксината при хора с автоимунни заболявания.

"Хората с автоимунни заболявания и такива на химиотерапия с потиснат имунитет или кръвно заболяване, е хубаво да изчакат. Най-безопасните за тях са пептидните ваксини, които вкарват готов белтък. Това е модернизиран стар вид. Такива са ваксините на "АstraZeneca". Не е редно хора, които са в имунен дефицит, да се ваксинират с жив вирус", поясни Кантарджиев.

Пептидните ваксини се очаква да излязат през февруари или март.

За хората с алергия проф. Кантарджиев каза, че не е необходимо да изчакват. "РНК ваксините, които се правят от "Pfizer" и "Моderna", са с по-ниска вероятност за алергични реакции. Винаги обаче има възможност за такава. Важно е с каква честота, коментира той.

"Когато се прави ново лекарство, каквото е ваксината, в началото се избягват бременните жени и малките деца. Решено е тя да не се поставя на бременни, защото за тях е известно, че дори да се разболеят, инфекцията не протича тежко, а детето е защитено", допълни той.

Скока на смъртността у нас той обясни с това, че възрастните хора търсят късно медицинска помощ. "Има влошаване и късно лечение. И без коронавируса сме на едно от първите места по смъртност в Европа", каза Кантарджиев.

На база изследванията проф. Кантарджиев обяви, че към момента в България няма грип.