"Народните читалища искат безусловно увеличение на държавната субсидия с 30% през следващата година", заяви председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов по време на дискусия "Българските читалища – състояние, проблеми и перспективи за развитие", организирана от парламентарната културна комисия в четвъртък.

По думите на Дойнев Върховният читалищен съвет е приел становище за увеличението от 30%, което е подкрепено с подписи, печати и протоколни решения от 513 читалищни настоятелства.

Според него увеличението трябва да се разгледа като целенасочена актуализация за цялостното финансово обезпечаване на дейността на читалищата, а не единствено за работни заплати и осигуровки.

По думите му в единната стандартна единица са включени и редица допълнителни ежедневни разходи, включително за високите сметки за електричество.

Според Дойнов демографската криза е сринала основните източници на приходи за голяма част от читалищата.

"Над 800 селски читалища вече се намират в населени места с под 50 жители, а гражданското общество се отдръпва от участие в общи събрания поради разстоянията между селата", каза той.

Още по темата

80% от читалищата са в селата, но нова интерактивна карта ги прави видими

22.01.2026 14:20 Радослав Александров

Според Закона за народните читалища те набират средства от членски внос, културно-просветна и информационна дейност, държавни и обшински субсидии, наеми и дарения. В малки населени места обаче читалищата разчитат единствено на държавните и общински субсидии.

За 2026 г. общата държавна субсидия за народните читалища в България би следвало да бъде около 88.3 млн. евро според публичните данни. Субсидията се изчислява като се умножат броят субсидирани бройки за цялата страна (7856 за 2026 г.) по стандартът за субсидирана бройка (11240 евро за 2026 г.) според данни на отчет на финансовото ведомство. През 2025 г. общият размер на субсидията е бил около 152 млн. и 400 хил. лева.

Председателят на фондацията "Народни читалища" и бивш зам.- министър на културата Юрий Вълковски също застана зад идеята за достойно базово финансиране на читалищата, което да гарантира съществуването им. Той се обяви в подкрепа на увеличение на държавната субсидия с 30%.

"Има нужда от финансиране за съществуването на читалищата. Трябва да има база, под която да не се спада", каза Вълковски. По думите му в много населени места читалището е единствената културна институция.

Според него механизмите за разпределение на средства към читалищата са остарели.

Един от проблемите при държавната субсидия за читалищата, за който се алармира от години, е липсата на диференциация между читалищата. Всяко едно държавно читалище получава една и съща сума от държавата за субсидирана бройка, независимо къде се намира, има ли собствени приходи (и възможност за повече такива) или повече общинска подкрепа.

Председателят на парламентарната културна комисия и депутат от "Прогресивна България" Антон Кутев попита дали читалищата биха били съгласни държавната субсидия да бъде обвързана с реално извършена и доказуема дейност?

"Кои три показателя трябва да определят размера на финансирането? Трябва ли читалище с десетки събития и стотици участници да получава еднакво публично финансиране с такова, което има минимална дейност? Какъв е стимулът за активните читалища, ако публичният ресурс е ограничен? Възможно ли е част от средствата да се пренасочват от неактивни към читалища с доказани резултати? Достатъчен ли е годишният отчет, или е необходим допълнителен независим контрол?", продължи с въпросите Кутев.

Депутатът от "Демократична България" Чило Попов призова за актуализация на стандартите за финансиране на читалищата заради натрупаната инфлация. Според него стандарите за финансиране не са актуализирани дълго време, а през последните години е имало голяма инфлация. По думите му без нормално заплащане трудно може да бъдат привлечение служители, особено млади такива, в читалищата.