Канадката Ан Карсън е тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за литература, съобщи Ингрид Карлберг, която е постоянен секретар на Шведската академия. Пресконференцията бе излъчена на живо на официалния сайт на Нобеловите награди Nobelprize.org.

Нобеловата награда за литература се присъжда от Шведската академия в Стокхолм. Карсън е отличена "за нейното смело и изобретателно творчество, което, в игрив диалог с класическата традиция, създава нови форми за съвременната литература".

Председателят на Нобеловия комитет Андерс Олсон заяви на пресконференция, че Карсън "се е откъсналa от лиричната поезия, обвързана с разказващото "аз", и е вдъхновил нови форми на съвременната литература.

"Този начин на писане води до игриви и иронични творби, които се движат не само между класическата и съвременната поезия, но и между различни жанрове и форми на изкуството", каза той, цитиран от "The Guardian".

През цялата си кариера Ан Карсън съчетава писането на поезия с преводаческа дейност и преподаване в различни университети. Тя определя етимологията на думите като отправна точка за цялото си творчество, се казва в прессъобщението на Нобеловия комитет.

Името на Ан Карсън често е сред основните фаворити за Нобеловата награда за литература. Това не беше изключение и през тази година. Ингрид Карлберг, която е постоянен секретар на Шведската академия, и обяви името на носителя на наградата заяви, че поетесата е била много изненада.

Карсън е научила новината в Исландия, "където слуша вятъра".

Поетесата и есеистка е родена на 21 юни 1950 г. в Торонто, Канада. Литературните криците твърдят, че писането ѝ се отличава със специфична амалгама от жанрове – поезия, класическа митология, есеистика и литературна критика.

Творбите ѝ често преосмислят древногръцки митове в контекста на модерния свят, а интересът ѝ към темата датира още от гимназията.

Сред най-известните ѝ произведения в подобен стил е "Autobiography of Red" ("Автобиография в червено") – куиър история за съзряването, която предлага нов прочит на поема от древногръцкия поет Стезихор. Това е своеобразен роман в стихове за съзряването и любовта, който преосмисля древногръцкия мит за Херакъл и Герион. В интерпретацията на Карсън чудовището Герион е чувствителен младеж, който се влюбва в Херакъл.

Сред най-известните произведения на Карсън са "The Glass Essay" (Стъкленото есе), "Nox", "Float" и "The Beauty of the Husband: A Fictional Essay in 29 Tangos". (Kрасотата на съпруга: Художествено есе в 29 части).

В "The Glass Essay" се разказва за изоставена от съпруга си жена, а творбата се преплита с произведенията на Емили Бронте. Героинята посещава самотната си майка и носи книгите на любимата си писателка.

"The Beauty of the Husband" проследява отношенията с един неверен съпруг. Всяка от 29-те части започва със стихове на Джон Кийтс, които Карсън противопоставя на разочарованията в бракчния живот.

"Nox" (2010) е посветена на починалия ѝ брат Майкъл, докато във "Float" са събирани 22 отделни книжки, които се четат и в произволен ред.

"Изключително значение"

"Сътрудничеството ѝ с визуални артисти и хореографи, както и с оперни и театрални режисьори, показва свободата, с която тя се отнася към литературните очаквания и установените правила", каза Олсон.

По думите му в това се корени изключителното значение, което творчеството на Карсън има за международната сцена на изкуството и литературата още от 90-те години на миналия век.

През годините тя си сътрудничи с различни творци, за да може произведенията ѝ да оживеят на сцената. През 2019 г. с пърформанса си "Norma Jeane Baker of Troy" тя прави паралел между две прочути красавици от различни исторически епохи – Елена от Троя и Мерилин Монро.

През 2021 г. тя издава "The Trojan Women: A Comic" – графичен преразказ на античната трагедия на Еврипид "Троянките". А неин превод на "Електра" от Софокъл беше поставен на сцена в Лондон през 2025 г. с Бри Ларсън в главната роля.

Първата Нобелова награда за литература получава френският поет Рьоне Сюли Прюдом през 1901 г. Миналата година отличието получи унгарецът Ласло Краснахоркаи.

Номинациите за Нобеловата награда за литература се пазят в тайна в продължение на 50 години. Преди ден авторитетното германско издание "Франкфуртер алгемайне цайтунг" посочи българския писател и носител на международна награда "Букър" Георги Господинов като един от фаворитите за най-престижната литературна награда.