60-те години на ХХ век са сред най-бурните десетилетия в човешката история. От прага на ядрена война до кацането на Луната, през войни, социални промени, културни революции и началото на царуването на рок музиката.

И литературата не остава по далеч от този списък. Хемингуей и Фокнър умират в началото на 60-те. Стайнбек пише последния си роман през 1961 г. Селинджър спира да пуликува през 1965 г.. Томас Ман вече не е водещата величина в европейската литература. Големите до този момент теми избледнават.

Път си прокарват книги като "Полет над куковиче гнездо" и "Херцог". "Лолита" вече е важна част от литературата, а магическият реализъм се утвърждава. В контекста на това време и търсенето на новите важни и вечни теми се появява и дебютният роман на известния писател Джон Фаулз – "Колекционерът".

Зад привидно зловещия и тягостен сюжет за отвличането на красиво и талантливо младо момиче от един най-обикновен чиновник, прозират дълбоки теми – за любовта, свободата, социалната йерархия, класовите различия, нуждата от уважение на личността.

Написаният през 1963 г. роман разказва за Фредерик Клек, който колекционира пеперуди, и неговата обсесия по красивата художничка Миранда. Това не е обикновен трилър. Книгата не проследява единствено процеса на отвличане и времето, прекарано като заложник в едно мазе. Романтът чертае човешката психика, емоционалната палитра, през която преминават жертвата и насилника и коренно различните възприятия на едно и също събитие.

"Колекционерът" оставя отпечатък върху читателя, защото поставя въпроса за обезличаването и погубването на човешката личност, станал все по-важен и заради ужасите на тоталитарните режими.

Затова бях много любопитен какво общо може да има този тягостен роман с една модерна дистопия, чието действие се развива през 2040 г., а главният герой е дефектен женски домашен робот на име Ив. И как чрез тази дистопия може да бъде поставен въпросът "Как човечеството може да се окаже излишно?".

Става дума за филма Sentient на Даниел Симпсън. Лентата беше излъчена в рамките на кино-литературния фестивал "Синелибри" и беше представена като "вдъхновена от "Колекционерът" на Джон Фаулз.

Вздъхновен от…

Оказва се, обаче че този етикет е неточен.

"Докато създавах Sentient, изобщо не се замислях за този роман. Нито веднъж не ми мина през ума. Едва шест месеца след завършването на филма, когато бях в Кан, някой ме попита кои са любимите ми книги. Посочих "Любов по време на холера" на Габриел Гарсия Маркес и "Колекционерът" на Джон Фаулз, която четох още като тийнейджър по препоръка на баща ми. Впоследствие се заговори за кино-литературния фестивал в България и се заговори за възможността за връзка между лентата и литературата. Така "Колекционерът" отново беше споменат", разказва пред Mediapool създателят на Sentient Даниел Симпсън.

По думите му обаче между филма и романа няма нищо общо, освен че в определен момент един женски робот се оказва заложник в стая.

Подобно на "Колекционерът", филмът също е тягостен и определено не е за всеки вкус.  Трилърът разказва за 2040 г., когато хората започват да унищожват различни андроиди и роботи, след като са отнели работните им места. Женският робот Ив трябва да оцелее в този свят, където често е заложник на човешките страсти. Макар в действителност да не е вдъхновен от романа на Фаулз, между книгата и филма има общи теми – обсебването, контрола и загубата на свобода.

"Тези теми присъстват във филма. Помислете за самата идея за колекционирането. Колекционерът иска да приковава нещата, да ги задържа на едно място. Точно както пеперудата, прикована с карфица към табло. Това правят колекционерите – събират и притежават. А в съвременния свят, в който живеем, всичко сякаш трябва да бъде обозначено, категоризирано и поставено в определени рамки. В известен смисъл това също е загуба на свобода. И тази тема определено присъства в моя филм", казва Даниел Симпсън.

Той разказва, че вдъхновението за филма е започнало от куклата, която играе главната роля. Тя попада при него покрай друг негов филм и Симпсън се пита за какво може да я използва.

"Непрекъснато се питах какво бих могъл да направя с тази кукла. Винаги я наричахме просто "куклата". Чудехме се как да я използваме, защото имаше нещо плашещо в нея. Вдъхновяваше ме преди всичко японското кино, особено японските филми на ужасите. Помислих си, че с тази кукла бих могъл да направя хорър", разказва създателят на филма.

Така той първоначално заснема късометражен филм, озаглавен China Doll, в който мъж си купува секс кукла, а тя в крайна сметка го убива, защото той се отнася жестоко с нея. Впоследствие решава да изследва същите идеи и така създава Sentient.

"Когато работех по него, изпитвах огромно отвращение от света, в който живеем. Бях отвратен от човечеството. Случващото се в Газа ме разстройваше изключително силно, както и много други неща. Човешкото поведение ми изглеждаше просто отвратително. Затова и мъжете не са представени в особено добра светлина във филма. По същото време започнах да размишлявам и върху изкуствения интелект. Когато снимах филма преди две години, развитието на тази технология беше на съвсем различен етап в сравнение с днес. Невероятно е колко бързо напредна всичко", казва Симпсън.

Той признава, че днес не би включил част от нещата от филма, но не е могъл да предвиди този напредък.

За хората и андроидите

"Още тогава започнах да си задавам един въпрос: ако изкуственият интелект е следващият етап от еволюцията и един ден поеме контрола, защо това непременно трябва да бъде нещо лошо? Ако човечеството не е способно да опази планетата, защо изкуственият интелект да не поеме тази задача? В крайна сметка посланието на филма е своеобразен призив към отговорност", казва той.

Sentient всъщност разказва една необичайна любовна история между човек и робот. А Даниел Симпсън смята, че е възможно това да е част от човешкото бъдеще, ако вече дори не е настояще.

"И днес има немалко мъже, които поддържат своеобразни връзки с изкуствени партньори. А що се отнася до изкуствения интелект – хората вече изграждат отношения с него. Привързват се към него, разговарят, съветват се. Мисля, че сме съвсем близо до началото на една напълно нова епоха. Според мен епохата на роботите е буквално зад ъгъла", казва той.

Според него е напълно възможно през 2040 г. част от събитията, описани във филма му, да са реалност.

Вечната човешка жестокост

"Във филма хората се обръщат срещу роботите. Очевидно е, че роботите ще отнемат работни места – това, разбира се, не е особено оригинална тема. Но когато започнах да снимам, този въпрос не беше толкова актуален, колкото е днес. Има обаче и нещо друго – човешката жестокост. Мисля, че хората ще бъдат жестоки към роботите. В човешката природа има жестокост и съм убеден, че тя ще се проявява и в отношението ни към андроидите", разказва той и допълва, че смята, че изкуственият интелект може да поеме контрол над хората.

"Линията, разделяща доброто от злото, пресича сърцето на всеки човек", пише Александър Сложеницин. В Sentient и тази тема също се опитва да си проправи път – способността да бъдем съпричастни и склонността към жестокост.

"Ако погледнем човешката история, ще видим, че тя до голяма степен е история на насилието. Цялата ни история е белязана от насилие и то продължава и до днес. Не знам кое надделява.  Мисля, че любовта и състраданието също са дълбоко заложени в нас. Определено ги притежаваме. И бих искал да вярвам, че именно те са по-силната движеща сила. Но е достатъчно само да погледнем света днес. Наистина ми е трудно да разбера защо хората продължават да воюват", казва Дениел Симпсън.

По думите му, когато астронавтите поглеждат Земята от Космоса, те започват да плачат.

"Виждат тази прекрасна синя планета и се питат: "Защо, по дяволите, всички воюваме помежду си?". И сякаш е необходимо да се издигнем чак в Космоса и да погледнем планетата оттам, за да изпитаме това чувство. Наистина е необяснимо", казва той.

"Защо си причинаваме всичко това?"

В Sentient Даниел Симпсън показва и една широко отворена социална ножица и едно разделено общество. Той намира парарели със сегашното състояние на хората.

"Честно казано, намирам за странно, че сами си причиняваме всичко това. Защо създаваме нещо, което в крайна сметка ще отнеме работните места на всички ни? Това е много странно. Предполагам, че човечеството винаги е постъпвало по подобен начин. Сякаш непрекъснато следваме някакъв път на саморазрушение. Изглежда ми безумно, че сами изобретяваме технология, която ще ни лиши от работа", казва той.

Симпсън все пак вярва, че изкуственият интелект не може да отнеме всичко на човека.

"Изкуственият интелект няма душа и не мисля, че може да ни отнеме човешкото. Макар че е тъжно, че и днешното време сякаш виждаме липса на душа. Не ми харесва, че всички непрекъснато са вперили поглед в телефоните си. Струва ми се, че това унищожава нещо съществено в човека", посочва той.

Един от интересните художествени похвати в лентата е, че мъжете са с еднакви лица.

По думите на Симпсън идеята е, че още първият досег на куклата с мъж я травмира толкова силно, че предизвиква своеобразна техническа грешка.  В резултат на това тя започва да възприема лицата на всички мъже като еднакви.

"Това е основната идея. Но разполагах и само с един актьор", шегува се Даниел Симпсън, който е сценарист, режисьор, оператор и монтажист на лентата. Във филма има и българска следа, като сред продуцентите на лентата е актрисата Деси Тенекеджиева.

Макар филмът е да е странна любовна история, неговото основно послание е друго.

"Независимо дали говорим за динозаврите, или за хората, нашето съществуване е само кратък миг в историята на планетата. Човечеството може да изчезне точно както са изчезнали динозаврите. Могат да минат сто милиона години и от нас да е останал единствено прах. Нищо друго. Но след нас ще се появи нещо ново. И точно тук е основното послание на моя филм. Ако ние не сме способни да се грижим за нашата планета, какво право имаме да твърдим, че изкуственият интелект не би могъл да го направи", заявява Симпсън.