Културата в България: Няма пари, няма време, няма и достъп

5 коментара
опашки пред Народен театър "Иван Вазов" - София

Третата поредна година на националното изследване "Достъп до култура" разкрива тревожна картина: културата остава недостъпна за голяма част от българите заради финансови бариери, липса на време и отсъствие на събития извън големите градове. Въпреки милионите публични средства, вложени в сектора, реалното участие в културен живот спада, особено сред младите. Експертите настояват за спешна промяна в културната политика и въвеждане на Национална стратегия за достъп до култура.

"Тъй като вече трета година правим изследването, имаме право да наречем изследването "Индекс право на култура". Той измерва най-вече какви са трудностите пред участието в културни дейност", обясни Янина Танева от "Фабрика за идеи" при представянето на данните от проучването в средата на седмицата.

Новите данни показват, че 40% от пълнолетното население на България не може да си позволи да посети представление на живо по финансови причини.

Нито веднъж

През 2024 г. 75% от участниците в проучването не са посетили нито веднъж и библиотека, 63% не са били нито веднъж на театър, 56.1% не са били и на кино, 82.7% не са били и на концерт с класическа музика, опера или балет.

Това са културни дейности, на които в проучването се обръща внимание, не само защото са класически, но и, защото получават най-много публично финансиране. Оказва се обаче, че вложените средства не достигат до българските граждани.

"Ние виждаме една неефективна публична политика по отношение на културата", коментира Танева.

Намалява и четенето на книги. Според данните от проучването 43.6% от българите не са прочели нито една книга през изминалата 2024 г. Средно останалите са прочели около 8.5 книги за годината при малко над 9 през 2022 г и 8.9 през 2023 г..

Неучастието в самодейни групи е близо 90%. Освен почти 6% по-високото неучастие е спаднала и редовността на малкото включвания в самодейните групи.

"Стои въпросът защо функционират читалищата и по какъв начин и как могат да отговарят адекватно на съвременните нужди", коментира Танева.

"Малко над 63.1% е неучастието на български граждани в културни дейности и това следва да бъде фундамент, от който да започне новата културна политика, за която дебатираме", смята д-р Диана Андреева –Попйорданова – директор на Обсерватория по икономика на културата и Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии "доц. д-р Биляна Томова".

Методологията на изследването позволява да добием представа как точно останалите, които, все пак, потребяват култура у нас го правят. Възможностите, между които могат да избират респондентите са от 1 до 3 пъти, от 4 до 7, от 8 до 12 или Един до три пъти, 4 до 7, 8, до 12 и над 12.

Онези, които посещават културни събития, според данните от проучването не го правят често. Най-често посещаемостта за отделните събития на годишна база е между един и три пъти, много по-рядко е от 4 до 7 пъти и съвсем рядко, близо до нулевите стойности, на по-системната посещаемост.

Най големият процент повторяемост, както е при тегленето на торенти – легални и нелегални. Това са дейности за младия човек, който гледа преди всичко американско кино.

"Той е станал на възраст до 18 години от телевизионния екран, където е гледал американските анимационни канали, които ги има във всеки пакет, който се предлага. Тоест това е по друг начин формиране на ценностен модел", твърди Попйорданова.

Една от "културните дейности" прави впечатление – посещение на заведение с жива музика. Това е закачката на авторите на проучването, която поставя на масата въпросът какво изобщо разпознаваме като културна дейност? Оказва се неучастието, когато се отнася до посещението на заведения с жива музика е едно от най-ниските.

"В тази така наречена "културна дейност" отчитаме най-много младежка аудитория (възрастовата група 18-29 години) и най-голяма честота на участие. Това ни дава яснота къде отива една от най-чувствителните групи (б.ред. тази на най-младите българи), която не виждаме в другите класически културни дейности", коментира Попйорданова.

Добре, не посещават, но защо?

Най-често даваният отговор е "скъпо е". Това е причината, която посочват 40% от респондентите. Това са по-малко столичани и повече хора от по-малки градове и села.

На второ място стои обяснението "нямам време" – 37%. Третият на-често даван отговор (25.4%) е "нямам достъп".

Става дума за физически достъп – в населеното място, в което живеят не се предлагат културни събития или не разполагат с достатъчно редовен транспорт, че да стигнат до най-близкото място (например областен град), на което биха могли да посетят събитие от такъв характер.

"Виждам една задълбочаваща се тенденция на липсата на всякакви политики за осигуряване на достъп – транспортни ваучери, гостуващи представления, колаборация между местни сцени – читалищни и свободната сцена. Това не се случва", посочва Танева.

Културната ни политика, продължава да концентрира културни дейности в отделни точки на страната, а не с план и развитие за отделни статистически райони на планиране.

"Това е една четвърт от пълнолетното население на страната. 25% е много висока цифра. Става дума за много хора, които имат желание, но нямат достъп. Това не са тези, които казват, че нямат време", допълва тя.

Авторите на проучването коментират как не е възможно в столицата да няма достъп на гражданите до културни събития и това да бъде фактор. Цената обаче, от друга страна, е фактор и в центъра на София и това не важи само за чувствителната група над 65 години.

Стабилен е делът от участниците в проучването, които не посещават културни събития, защото не им харесва – 16%. Интересни са обаче данните за хората, които посочват, че не участват в българския културен живот, защото нямат компания – 13.7%.

"Този процент е много по-висок при младата публика, за която е много важно тяхното участие в култура да бъде социално валидирано – да бъдат в група с други хора, да не са сами. Излиза, че дори и да имаш желание, ако не е социално приемливо да отидеш на опера и се очаква друго от теб в твоята среда, не го правиш", обяснява изследователката.

Какво да се прави?

Според експертите изключително важно за сектора е да има балансирано насищане с културни дейности от гледна точка на привличане на резиденти и нерезиденти.

Този тип политики не може да бъде заключен само в Министерство на културата. Те следва да бъдат направени като една мащабна Национална стратегия за достъп до култура в държавния бюджет на страната. Като с изпълнението ѝ да се ангажират различни институции – Министерството на туризма, Министерството на образованието и науката. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на иновациите и растежа заедно с различни организации в сектора в режим на вертикални партньорства.

Важно е в културни дейности да бъдат въвлечени и най-младите българи. Това може според авторите на проучването да се случи през създаване на специализирани програми по отделни изкуства и културни дейности в училищата и университетите.

Благоприятно според тях би се отразило и създаването на културен паспорт за хората от 6 до 26 годишна възраст. Това би означавало всеки от тях да разполага с по 100 лева на годишна база за участие в културни дейности, но не американски филм, заведение с жива музика или поп фолк концерт, а класическите. Идеята е паспортите да се използват за потребление на културни продукти, суздадени от държавни, общински, частни и неправителствени организации.

Около 1 300 000 лв. – толкова за всички деца, ученици, студенти и младежи. Според изследователите да им създаде културен паспорт е най-голямата инвестиция, която държавата може да направи и най-лесният ход, който българската култура може да предприеме, за да се увеличи бюджета за култура.

Всичко това обаче би се случило много трудно при липсата на достъп на гражданите до култура, защото разхода на публични финанси предполага те да достигат под формата дали на услуга, дали на публично или смесено благо до българските граждани.

"Няма друга логика на разходване на публични финанси и датиране на дейности. Така че ние предлагаме създаването на партньорство между централното управление и общините", обясни Попйорданова.

Сред препоръките е и въвеждането на диференцирана ценова политика във всички държавни и общински културни институции. Това би означавало по-евтини билети за пенсионери, ученици и студенти, както и за трайно безработните и хората с ниски доходи. В това число би влязло и въвеждането на ваучерна система за живеещите в селата и периферните райони на страната, както и ваучери за транспорт за участие в културни дейности.

"На първо място за онези, които продължават да поддържат единни цени. Много от тях имат диференцирана ценова политика за пенсионери, за деца. Но тук следва да се направи анализ, за да се установи дали е достатъчно диференцирана да покрие социалните групи. Това, което се оказа в столицата, е че не е", коментира Попйорданова.

Театърът остава фаворит на българите що се отнася до културни дейности, но киното започва да го догонва.

"Преди имаха разлика от няколко процента. Киното определено набира скорост. След театралните представления се нареждат кино прожекциите, а на трето място са концертите, свързани с народна музика и танци", коментира изследователката.

"Измервания, които се засичат с националната статистика по видове филми от последната година, показаха феномена "Гунди"(б. ред. 80-90% от българите предпочитат филмовите продукции, създадени в САЩ при средно около 60% за ЕС). Това се случва още веднъж в предходните години с "Мисия Лондон", допълни тя.

Въпросът обаче е как ще бъде използван този ефект в културната политика.
Когато говорим за устойчиво развитие на културните дейности, авторите на изследването препоръчват, аудиторията да постъпи като раздел в цялото секторно законодателство.

Проучването е на" Фабрика за идеи", Обсерваторията по икономика на културата, Асоциацията за развитие на София, Гьоте-институт България и Българската музикална асоциация. То е представително, а участниците в него са 1003 души от цялата страна.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. Tsvyatko Kovachev
    #3724234
    килтуратамифянко
  2. Филка Русофилка
    #3724201
    Театрална статистика в България за 2024 г. (Растежи спрямо 2023 г. и 2020 г.): 1. 81 бр. са всички театри в България (-2,4% и 14,1%); 2. 46 864 бр. са местата във всички театри в България (37,4% и 63,7%); 3. 16 586 бр. са театралните представления във всички театри в България (2,9% и 136,2%); 4. 205 бр. са представленията средно на 1 театър (5,5% и 107,3%); 5. 1985 бр. са театралните постановки във всички театри в България (2,1% и 41,3%); 6. 2 304 000 са посещенията на всички театри в България (2,5% и 199,8%); 7. 27 000 бр. са посещенията средно в 1 театър (5,0% и 162,8%); 8. 139 бр. са посещенията средно на 1 театрално представление (-0,4% и 26,9%).
  3. Ястребов
    #3724088
    Вероятно причините за отричането на всякаква културна/интелектуална дейност или удоволствие в средния българин са много. Но за мен най-лошият извод е, че българското училище не става за нищо. Фабрика за тарикати, неможачи и непукисти. Забити в телефоните по 15 часа на ден, чакащи някой наш човек да ги уреди на топло местенце. Изключения има, разбира се – театрите и концертите в София и Пловдив са пълни с млади хора. Но говорим за 10% от населението максимум.
  4. Бъгъ ИИ
    #3724064
    алооу, ма, тетко, ма, ми, неребето приключи, ма, ми, неа го повиче, бе! чуй-чуй да видиш: ъмерикъ е виликъ, ма си неа министерству на колтурътъ. по е виликъ историата на балгарската колтуръ, ма, па министерствуту на колтурътъ никъф принус си неа за тва. ми, неа, бе како! и фместу да го затвориш туй министерству, от ощи други пет дъ точиш жилание имъш? ма, сас стрътегиа за вертикалну балънсиръну нъсищъне и „трънспортни ваучъри“!? ма, не ли, ъ! чуй-чуй: аудиториъ си имъ, колтуръ е, ма, кво е туй, ъ? е кажи, де, кажи!
  5. Хитър Петър1
    #3724042
    Много приказки как младият българин не оценя култур-трегерските напъни на шайка усвоители на еврофондове чрез Национален фонд култура и общините. Това, че раздават пари на калпак на едни наши хора, които правят профански арт-галерии и арт-кръчми с жива музика, не означава, че се предлага продукт, който си струва времето и парите на потребителите. Още от соца тежко тегне максимата над Български културен живот: „Занимавай се, майка, с култура (арт), за да не работиш.“. Да не би от ЕС д …

Бюлетин