Министерството на културата подготвя промяна в модела за финансиране на значими археологически обекти в страната, за да може проучванията и дейностите около тях да бъдат планирани в по-дългосрочна перспектива. Това се разбра от изказване на министъра на културата Евтим Милошев по време на посещение на нос Калиакра.

"Обмисляме финансови програми, които да бъдат с по-дълга продължителност – две-три години, за да могат екипите да правят планиране, да могат да правят управление на процеса. Археологията е сезонна работа, има процес на консервиране и когато има финансиране, което е гарантирано за по-дълъг период на значими археологически обекти, това помага много за организирането на процеса по правилния начин", каза министърът.

Целта на подобна идея е изграждането на "цялостен модел, който да свързва научните археологически изследвания с опазването на културното наследство, управлението на археологическите обекти и развитието на културния туризъм".

По думите на Милошев археолозите вършат своята работа, но след това възниква въпросът как се управлява, как се опазва, как се съвместява научната работа с културния туризъм. Според него страната може да използва добри практики от други европейски страни като Италия, Турция, Малта, Кипър и Гърция.

Mинистърът обяви, че вече е провел разговори в тази посока с директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, както и с други водещи археолози в страната. Според Милошев скоро може да се говори за конкретни програми и предприемане на конкретни действия. 

При посещението на министъра в Калиакра археологът Бони Петрунова заяви, че са нужни ясна последователност от действия, "която да включва проучването, възстановяването на онези части от обектите, които заслужават да бъдат представени, и превръщането им в привлекателни културно-туристически дестинации".

Според нея приходите от културния туризъм могат да създадат възможност за устойчиво продължаване на археологическите изследвания.

Заместник-министърът на културата Пламен Славов, в чийто ресор е археологията, поясни, че идеята за по-дългосрочно финансиране от години е обсъждана в археологическата общност.

По думите му предложението за промяна на финансирането ще бъде обсъдено до месец и половина, с перспектива да намери отражение в промени в правилата за теренните археологически проучвания.

Той допълни, че се предвижда подобни промени да залегнат в бюджета за 2027 г. и сесията за археологически проучвания да се обяви навреме.

"Сесията да се проведе по начина, по който правилата вече ще позволяват и ще изискват, и подготовката за археологически сезон 2027 г. да започне съвсем навреме – с подписани договори, с обезпечено финансиране и със спокойна работа на всички археологически екипи на терен", обясни зам.-министърът.

Според наредбата за провеждането на археологическите проучвания средства за извършване на редовни и спасителни теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със закона за държавния бюджет.

Още по темата

Бюджетът за култура нараства с 33 млн. евро, но трябват още почти 70

9 юли 2026 17:19

Средства за провеждане на археологически проучвания могат да бъдат осигурявани и от други източници, включително частни инвестиции. Предложенията за теренни археологически проучвания от държавния бюджет се избират от Съвета за теренни проучвания.

В бюджета на културното ведомство за 2026 г. има предвидени 8.5 млн. евро за за опазване на недвижимото културно наследство. Част от средствата ще бъдат отделени за проучване, консервация и реставрация на недвижимо културно наследство. В бюджета за 2026 г. е заложено финансирането на 160 обекта, но не е ясно посочено колко средства от въпросните 8.5 млн. евро ще бъдат предвидени за тази цел. 

През март БНР съобщи, че седем големи археологически обекта получават държавно финансиране за проучвания през тази година. Сред тях са Хераклия Синтика, Рациария, солниците край Провадия и средновековната крепост Русокастро. В списъка на приоритетните обекти е и свещеният град на траките Перперикон, а отпуснатата сума надхвърля 1.4 млн. евро.