Във всички броеве на популярно списание за кулинарно изкуство на страницата за
реклами има обява, дълга само ред: "Ресторант "Камогава" – "Детективска агенция "Камогава" – Намираме храната ви."

Нищо повече, нито адрес, нито телефон. На самата сграда няма табела. И въпреки това малкият ресторант никога не остава празен, а семейство Камогава – баща и дъщеря, винаги успяват не само да нагостят клиентите си, но и да разрешат всяка детективска задача, която им се дава.

При тях идват хора, които някога в миналото си са опитали дадена храна и искат да разберат каква е била тя и как да ѝ се насладят отново. Това може да е било ястие,
сервирано по време на любовна среща, или пък любимата храна, която майката е готвила, може да е опит да се върне спомен или да се поправи грешка от миналото.

"Уликите" понякога са оскъдни, но господин Камогава предприема задълбочено
разследване, пътува из цяла Япония в търсене на най-сочната хапка информация и
всеки път намира рецептата и нужните съставки.

Повествованието се разгръща по японски деликатно. Смяната на сезоните, промъкването и дрямката на уличната котка, погледите и придиханията имат своята тежест за всичко, което се случва. Атмосферата на уют и топлина се предава дори на читателя, който има много поводи да си спомни и за своето минало. Храната е обич,
утеха и прошка. Тя е не само вкусна, но и поднесена красиво. Тя лекува и тялото, и душата. "Понякога трябва да вкусим и горчивото заедно със сладкото." Храната дава
обяснение за постъпките на героите, облекчава мъката и показва, че на всекиго може да бъде простено.

Според Хисаши Кашиваи изключително важно е как се говори за храната, как звучат
самите думи. "Ако си играеш с езика по този начин, вредиш на културата. Традиционните японски сладки ястия са в упадък тъкмо защото хората настояват да ги наричат с чуждестранни думи като "десерт"!"

Кой би могъл да устои на ястие, наречено "Буда прескача през оградата", или на питие
"Сливови цветове в снега"? Нещо повече – ние чувстваме непреодолимо желание да
вкусим блюда, за които нямаме никаква представа какви са на вид, вкус или аромат, само заради звука на думите, с които са назовани. Ето пример за храна на деня:

"Задушени водорасли араме и тофу на маслена баня. Крокети от окара. Листенца кикуна със сос от сусам и мисо. Сардини в стил Курама. Топчици от тофу хиросо в бульон. Бекон, къкрил в чай кьобанча. Прясна извара от тофу с паста от джанка. О, и
краставичките от Коиши, мариновани в масло от оризови трици. Нищо екстравагантно."

Както в театъра ролята на царя се играе от царедворците и от тяхното отношение
разбираме какъв е той; така в ресторант "Камогава" на престола е възкачен негово
величество вкусът и ние предусещаме какъв би могъл да бъде той от начина, по който готвачът готви, а дъщеря му сервира, от апетита на клиентите и от сълзите на
удоволствие, които те ронят над чинийките и паничките.