В библиотеките, театрите и читалищата няма да има съкращаване на бюджетите, но  други културни институции остават застрашени от орязване на 10% от предвидените за тях средства. Министерството на културата, от своя страна твърди, че "опитмизирането се отназя до незаети щатни бройки"

Във вторник в социалните мрежи се заговори, че към читалищата, театрите и музеите в България са спуснати указания за механично намаляване на бюджетите с 10%.

Тази новина дойде след репортаж на Българската национална телевизия, който впоследствие вече е недостъпен на сайта на медията. В него се посочваше, че културните институции в страната ще трябва да съкратят бюджета си заради обявените от вицепремиера Гълъб Донев преди седмица финансови съкращения.

Индормацията идва на фона на дългогодишно недофинансиране в сектора, където възнагражденията остават близо до минималната работна заплата, а много институции страдат от липса на специалисти и работят с остаряла техника.

Подвеждаща информация

Оказа се обаче, че информацията на обществената телевизия е подвеждаща. Изпълнителният директор на Фондация "Народни читалища" Юрий Вълковски коментира, че още в началото се е усъмнил в информацията, защото читалищата не се финансират на същия принцип, като останалите културни институции, а в материала на БНТ са били поставени под един знаменател с театри, галерии и музеи.

По думите му читалищата не са бюджетни организации и съкращаване на разходи става с решение на Министерския съвет. Според него е необходимо да се изчака официална информация по темата, но а важно да има гласност.

"Важно е да има обществена реакция и да се даде знак на управляващите, че ако има орязване на бюджета ще има обществена реакция", заяви той.

В следобедните часове и Министерството на културата излезе с позиция, в която посочва, че намаляването на разходите за заплати и възнаграждения с 10%, съгласно указания на Министерство на финансите за проектобюджет 2026 г., не се отнася до дейностите, които се финансират чрез делегирани бюджети в областта на културата – театри, опери, филхармонии, галерии, библиотеки, читалища, училища
по изкуства и др.

"Планираното оптимизиране се отнася до намаляване на трайно незаети щатни бройки, които са извън посочените организации, чието финансиране се урежда чрез делегирани бюджети, съобщават от ведомството.

Часове преди това председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев написа във Facebook, че е провел "спешен разговор със заместник-министъра на финансите г-жа Росица Велкова по повод назряващото напрежение в сектора" и е получил категорично уверение, че "предстоящите мерки за 10-процентни съкращения не касаят делегираните дейности, в т.ч. бюджетите на театрите, музеите, галериите".

"Уважаеми колеги, не позволявайте на политическите и журналистическите спекулации да ви завладеят! Заявих категоричното си настояване пред Министерството на финансите за увеличение на бюджета за сценичните изкуства. Очаквам до 10 дни да има развитие по темата. В момента се пускат какви ли не слухове. На този етап няма основание за притеснение по този конкретен казус", написа още той.

В коментар под публикацията Мутафчиев уточнява, че става дума за "разходите за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски от работодатели по бюджетите на първостепенните разпоредители на бюджета, незаети бройки, държавна администрация и т.н."

Други институции са застрашени

Макар сценичните изкуства и да остават защитени, това не се отнася до всички културни институции.

Според директора на Обсерваторията по икономика на културата д-р Диана Андреева-Попйорданова съкращението засяга Националния филмов център, Национален фонд "Култура", международните културни дейности, архитектурата и всички институции без делегиран бюджет.

"Всички останали дейности обаче подлежат на съкращаване на разходите. Това е въпрос на прерогативите на министъра. Властта очевидно иска да види 10% съкращения. Въпрос е министърът на културата да реши, когато се прави бюджетът за 2026 г.", заяви тя пред Mediapool.

Темата стигна и до политиците

Темата за съкращенията доведе и до политически реакции от опозицията. "Демократична България" излезе с позиция, в която категорично възразява срещу "механичното намаляване с 10% на средствата за култура.

"Това не е реформа. Това е счетоводна мярка "на калпак", която наказва един от най-недофинансираните сектори в държавата", посочват от коалицията.

Според тях подобен ход би бил още по-неприемлив да се прави на фона на "специалното третиране на силовия сектор, който формира 49% от всички разходи за персонал в държавния бюджет".

"Това е политически и морално сбъркан подход: културата се реже механично, а системите с най-голям ръст на разходите и най-големи щатове се поставят под чадър. "Демократична България" подкрепя разумната бюджетна дисциплина. Но тя трябва да се прави с анализ, прозрачност и ясни критерии, а не чрез сляпо орязване на най-слабите системи с 10%.
Всяка оптимизация трябва да започне от секторите с най-голям ръст на разходите, най-големи незаети щатове и най-ниска прозрачност, а не от библиотеки, музеи, театри и читалища", отбелязва се в позицията.

Според тях Министерството на културата трябва да представи публичен анализ кои институции са недофинансирани, къде има реални дефицити, какви са минималните средства за заплати, поддръжка, фондохранилища, сцени, библиотеки и регионален достъп до култура.

Реакция имаше и от страна на ГЕРБ, като бившият министър на туризма Мирослав Боршош обяви, че отказ от 10% финансиране за култура може да значи "100% отказ от култура".

Представители на управляващите от "Прогресивна България" пък отрикоха кабинетът да има намерение за орязване на парите за култура. Пиар сътветникът на Румен Радев – Кирил Атанасов определи информацията  "фалшива новина" в коментар във Facebook. 

В дург коментар, цитиран от "Булевард България", той посочва, че мярката на Министерството на финансите за съкращаване на разходи в различни министерства е насочена към "по същество към трайно незаетите места в държавната администрация. Мярката не засяга делегираните бюджети, каквито получават библиотеките, театрите и читалищата".

Проблемите и неясният бюджет

В премахнатия репортаж на БНТ част от културните организации предупреждават, че евентуално орязване на средствата може да доведе до допълнителни съкращения и ограничения на дейността им.

Председателят на национална федерация "Култура" към КТ "Подкрепа" Кирил Бинев заяви пред БНТ, че голяма част от културните дейности традиционно се поддържат благодарение на личната отдаденост на работещите в сектора, въпреки ниските доходи.

По думите му младите музейни работници, библиотекари и музиканти често започват работа на минимално възнаграждение.

Подобни проблеми отчитат и регионалните институции. От Регионален исторически музей – Благоевград съобщават, че служител с близо 20 години стаж получава около 900 евро месечно с включени допълнителни възнаграждения и клас прослужено време.

Друг сериозен проблем остава и поддръжката на сградния фонд. Сред по-добре познатите примери са течовете и амортизацията в Националната библиотека, където необходимите ремонти се отлагат с години заради липса на средства.

Ситуацията предизвиква въпроси и за реалното състояние на бюджета за култура. През декември тогавашният министър на културата Мариан Бачев съобщи в парламентарната комисия по културата и медиите, че за ведомството са предвидени 269 427 000 евро, което по думите му това е увеличение с повече от 35 млн. евро спрямо 2025 г.

От тези допълнителни средства обаче над 17 млн. евро са предвидени за държавните културни институти и дейности в областта на сценичните изкуства Близо 9 млн. евро бяха предвидени за 10% увеличение на разходите за персонал в структурите, за които няма други увеличения.

Тогава Бачев посочва още, че през 2026 г. като делегирана дейност се предвижда финансиране на 49 общински музея и художествени галерии с допълнителни 6.4 млн. евро, както и увеличение на субсидираната численост в общинските и регионалните музеи, художествените галерии и читалищата.

Културните институции настояват за повече яснота относно механизма на бюджетните ограничения, тъй като програмите, фестивалите, ремонтите и образователните инициативи се планират месеци предварително.

Представители на сектора посочват, че при ограничени средства първо се покриват разходите за ток, отопление, охрана и заплати, а най-ощетени биха били културните събития и публиката.

Информацията за орязване на бюджета в културата идва само седмица, след като вицепремиерът и фиансов министър Гълъб Донев обяви курс към "съкращаване на персонал" и "структурни промени" в бюджетния сектор с цел 10% свиване на разходите за заплати.

Другият вицепремиер – икономическият министър Александър Пулев пък предупреди, че още тази година предстои "болезнена административна реформа".

Макар че премиерът Румен Радев заяви, че всъщност "масови уволнения няма да има", синдикатът КТ "Подкрепа" обяви протестна готовност и призова останалите министри да не спазват "безкритично" указанията на Гълъб Донев.