Властта, истината, празнотата и "най-далечната граница", която всекидневно прекрачваме

"Трябва да умеем да ценим повторението. Не е необходимо всичко непрекъснато да става повече, по-голямо или по-вълнуващо", каза писателят Якоб Йония пред Mediapool

0 коментара

"Най-далечната граница е да отнемеш живота на друг човек. Можеш да живееш собствения си живот, можеш дори да го съсипеш. Но когато отнемеш чужд живот, ти отнемаш всички възможности, които този човек е имал пред себе си. Това може да се случи по време на война или в мирно време. Може да бъде умишлено или по невнимание. Но резултатът е един и същ – лишаваш друг човек от бъдещето му. Това е границата, която никога не бива да прекрачваме, а го правим всеки ден", така завърши разговорът ми с един от известните съвременни датски писатели и преводачи Якоб Йония.

Той беше в България по покана на организаторите на кино-литературния фестивал "Синелибри" и беше част от международното жури. В рамките на фестивала беше представен и филмът "Най-далечната граница" по едноимения криминален роман на Йония.

Това е първата книга от поредица, посветена на първия Национален следствен отдел към Държавната полиция в Дания, с която Йония придобива популярност. Преди месеци заглавието се появи и на книжния пазар у нас.

Якоб Йония е и утвърден литературен преводач, превел на датски език над 60 произведения, предимно от немски, но също от шведски и норвежки. А сред превежданите имена са някои от най-значимите в европейската литература през последния век – Ханс Фалада, Зигфрид Ленц, Джени Ерпенбек, Мирча Картареску, Ерих Кестнер, Инго Шулце и други.

Когато разбрах, че ще имам възможност да си поговорим, исках фокусът на разговора ни да бъде насочен именно към европейската литература, езика, истината в литературата и уроците, които тя ни помага да съхраним в себе си.

Писателят Якоб Йония се срещна с българската публика по време на премиерата на филма по едноименния му роман "Най-далечната граница", Сн. Синелибри

Датското ФБР

Това обаче се промени, след като прочетох "Най-далечната граница". На пръв прочит обещаващ исторически криминален роман, чието действие се развива през 1927 г. в пристанищния град Есберг на западното крайбрежие на Дания. Затова и заглавието на романа е такова.

"Заглавието има две значение, като първото е свързано с мястото, където се развива действието. Градът, в който живея и който описвам в романа, се намира на западното крайбрежие на Дания. Днес, след излизането на Великобритания от Европейския съюз, това място в известен смисъл се намира на последната граница преди Англия. В града дори имаше бар, който препращаше към тази идея – последната възможност да изпиеш бира, преди да стигнеш до Англия. Исках да предам усещането, че се намираш на самия край", каза ми писателят.

Художествената фикция, изградена на база реални исторически личности, част от датския аналог на ФБР, разказва за серия от палажи в пристанищния град, сред които изгаря и вилата на кмета, а в руините е открит труп. Така започва една завладяваща история за власт, ревност, отмъщения, езически ритуали и мрачни спомени от отминалата Първа световна война.

Първата книга от поредицата на Йония вече е преведена на български език, Сн. Синелибри

"Якоб Йония изгражда загадъчен сюжет с множество времеви пластове, изтъкан от политически ежби, съмнително натрупани богатства и користни интереси, предателства, непристойни привързаности и любовни връзки, кървави езически ритуали, жажда за мъст и злокобно мълчание. И нишка по нишка до последната страница умело разплита сложната криминална интрига с исторически привкус в този "див запад" на най-далечната граница на Европа", гласи част от анотацията на книгата.

Завладяващата история поглъща бързо дори и читателите, които не са особени фенове на криминалния жанр. Казвам го от личен опит. А между заплетените истории и съдби, Якоб Йония някак ефирно успява да докосне фините струни на човешките страхове и копнежи.

Поредицата за специалния отдел вече има 3 книги, скоро в Дания ше бъде издадена четвърта, а авторът работи и по още една. В романите си Якоб Йония използва криминалните истории, за да разкаже за датското общество между двете световни войни. По думите на писателя той не е избрал този период, а е бил много заинтересован от съдбата на един конкретен мъж.

"Избрах един човек, който е живял по онова време и през 1927 г. е създал специално полицейско подразделение, превърнало се в своеобразна институция в Дания. То е съществувало чак до 2004 г. И до днес хората го споменават с добро и дори се обсъжда възможността да бъде възстановено. Задачата му е била да обикаля страната и да подпомага местната полиция при разследването на престъпления. По онова време местните полицаи често не са имали необходимата подготовка и специализирани знания", разказва Йония.

Тази личност е Ото Химелструп. Той е останал в историята като първия ръководител на легендарното мобилно следствено звено на датската полиция, а в книгите на Йония образът му е обвит в мистериозност и заобиколен от призраци от миналото

"Когато открих историята на човека, създал това подразделение, осъзнах, че много от идеите ми биха се вписали чудесно в този период. Освен това вече бях превел множество произведения от същата епоха. Познавах езика, атмосферата и начина на мислене на хората. Постепенно темата ставаше все по-интересна, защото открих, че много от политическите структури и личните проблеми, с които се сблъскваме днес, са съществували и преди сто години", разказва Якоб Йония.

Възрастта и образът на Химелструп в книгата и филма са доста различни, Сн. Синелибри

На кого служи полицията?

Той използва криминалния жанр, защото вярва, че е изключително подходящ за представяне на едно общество.

"Начинът, по който обществото се справя с престъпленията, причините за тяхното извършване, отношението към убийците и положението на полицията разкриват много за социалните отношения и властовите структури", казва той.

Според писателя обаче в един момент възниква друг много важен въпрос, особено актуален и днес: "Трябва ли полицията да служи на хората, които са на власт, или трябва да бъде критична към тях?

"Третият роман от поредицата до голяма степен е посветен именно на този проблем. Дали полицаите служат на гражданите, или на политиците? Това е дилема, пред която всички се изправяме.Трябва ли да се подчиняваме, или да протестираме? Трябва ли да помагаме на другите, или да мислим преди всичко за себе си?", пита се Йония.

По думите му тези въпроси стават още по-видими в общество, в което различията между бедни и богати са огромни. Затова той проявава и голям интерес към социалните неравенства през 20-те и 30-те години на миналия век, когато се развиват действията в "Най-далечната граница".

Кадър от филма "Най-далечната граница", Сн. Синелибри

"В датската културна памет 20-те години обикновено се представят като щастливо и безгрижно десетилетие. Първата световна война е приключила, Голямата депресия ще настъпи през 30-те години, а през 40-те ще започне Втората световна война. Така 20-те години сякаш остават като един невинен период, в който всички са щастливи и непрекъснато слушат джаз. Но действителността съвсем не е била такава. Когато прочетете полицейските доклади от онова време, ще откриете изключителна жестокост. В много отношения това е бил изключително тежък период. Исках да го представя именно такъв – суров, жесток и изпълнен с противоречия, а не като романтизирана епоха, в която всичко е било прекрасно", разказва той.

Политиката, влиянието и социалната йерархия

В "Най-далечната граница" и останалите книги от поредицата Йония преплита престъпленията с интересите на влиятелни хора, социалната йерархия и политиката. Това се дължи на интереса му към властовите сруктури.

"Смятам, че е важно непрекъснато да насочваме вниманието си към тези структури. Днес например в Дания се говори много за властта на Meta и големите технологични компании, които използват контрола си върху личните ни данни, за да влияят върху обществото и да манипулират определени процеси. Друг пример е изкуственият интелект.Много хора говорят за изкуствения интелект така, сякаш той има собствен живот, но забравят, че той е програмиран от хора, които имат определени намерения.Затова винаги трябва да търсим интересите, които стоят зад политическите решения", казва той.

Според него чрез политическите убийства в криминалните романи подобни властови механизми могат лесно да бъдат показани. По думите му и до днес механизмите за злоупотреба с власт са сходни с тези от миналото.

"Имаме склонността да вярваме, че живеем в някаква уникална епоха, че никога преди не се е случвало нещо подобно и че не можем да сравняваме себе си с хората отпреди сто години. Но това не е вярно. Хората във всички епохи реагират по сходен начин.Те се стремят да осигурят възможно най-добрите условия за себе си и семействата си, да намерят своето място в света и да оцелеят. И не става дума единствено за материалното оцеляване, а и за психологическото. Разбира се, обстоятелствата се променят. Днес имаме телефони и интернет. Но е изключително важно да не забравяме, че човешката природа остава до голяма степен същата", казва писателят.

Той използва исторически периоди, защото според него позволява тези прилики да бъдат видяни по-лесно.

"Така можем да се поучим от случилото се преди сто години, особено от възхода на фашизма. Разбира се, днешната ситуация не е напълно идентична с тогавашната, но някои от обществените и политическите механизми са сходни. И можем да извлечем уроци от историята, когато осъзнаем колко много общо имаме с хората от онова време. Когато през 2026 г. пиша криминален роман, чието действие се развива преди сто години, се опитвам именно да покажа тази връзка", заявява Йония.

Според него чрез историите от миналото може да научим какво са правили хората преди нас – "как реагира едно общество, когато има висока безработица, икономически проблеми, технологии, които променят живота на хората, и заплаха от война".

"Имаме възможност да видим къде са сгрешили, какво е различното днес и как можем да избегнем повторението на същите грешки", допълва Йония.

Той обаче не е сигурен, че успяваме да избегнем повторението на историята.

"Наскоро прочетох статия, чиито автори твърдяха, че фашизмът ще се завърне, но не в същата форма. Една от най-големите разлики е, че преди сто години и фашизмът, и комунизмът обещаваха на хората по-добър живот. Обещаваха им, че след победата във войната или след революцията ще настъпи едва ли не рай на Земята. Но днес посланието е различно. Обещанията за по-добър живот вече са насочени само към малцина. И виждаме как хората на различни места започват да протестират, защото осъзнават, че случващото се не е в техен интерес", заява той.

Според него ставае свидетели на нов вид фашизъм – не за народа, а за елита.

Датският писател Якоб Йония по време на срещата му с българската публика, Сн. Синелибри

Градивните елементи на журналистиката

"Хартия, цигари и кафе – основните градивни елементи на журналистиката", пише Йония в своя роман.

"Е, предполагам, че цигарите вече ги няма. Може би са заменени от електронните. Но смятам, че най-важното е журналистиката да продължи да бъде критична. Критичният подход е съществен. Това не означава, че журналистиката трябва непрекъснато да бъде негативна. Но трябва винаги да задава въпроси.Трябва непрекъснато да поставя нещата под съмнение. Затова според мен въпросителният знак остава един от най-важните инструменти на журналистиката", отговаря той на въпроса кои са градивните елементи на журналистиката 100 години по-късно.

В "Най-далечната граница" Йония прави интересно разграничение между журналистите и полицейските следователи. И двете професии се занимават с разпитване на хора, откриване на връзки между събитията и сглобяване на отделни фрагменти, за да възстановят цялостната история, но според написаното в романа "журналистите не носят отговорност нито пред истината, нито пред закона". В съвременните общества обаче често именно журналистите разкриват най-значимите престъпления на властта.

"До известна степен може да се каже, че ролите са се разменили.В моята страна например полицията е замесена в няколко скандала, защото вече не разследва всички престъпления. Понякога съвсем съзнателно решава, че даден случай е твърде незначителен, прекалено маловажен или твърде опасен, за да се занимава с него. Но все пак смятам, че журналистиката би могла да бъде още по-критична", казва той.

Според него обаче проблемът е и в читателите, които невинаги подкрепят качествената журналиситка.

"Днес почти ежедневно общувам с журналисти. Разбрах, че проблемът не е толкова в самите тях, колкото в натиска, на който е подложена цялата медийна среда. Традиционните медии са изправени пред конкуренцията на онлайн платформи, които не подлежат на същите проверки и не носят същата отговорност. Въпреки това тези платформи понякога оформят общественото мнение на огромен брой хора. Така истината става все по-трудна за установяване и защита. Затова смятам, че ако днес трябваше да напиша същото изречение за журналистите, то щеше да звучи по различен начин", казва Йония.

Тайната наслада в живота

Един от героите в "Най-далечната граница" стига до извода, че "единственият начин да се наслаждаваш на живота е да си представяш, че той е игра".

Според Йония най-важното е винаги да успяваме да откриваме смешната страна на нещата.

"Когато нещо е абсурдно, трябва да можем да му се посмеем. В дзенбудизма има една мисъл: понякога настъпва момент, в който не ти остава нищо друго, освен да се засмееш. Мисля, че удоволствието от живота до голяма степен се крие именно в това – да откриваш абсурдното и да умееш да се шегуваш с него. Синът ми е комик, а и аз самият понякога пиша комедийни текстове. Смятам, че чувството за хумор е изключително важно. Особено когато умееш да се смееш на самия себе си. Тогава преставаш да приемаш всичко прекалено сериозно по погрешния начин", казва писателят.

Той разказва и за един от другите важни герои в романа – Том. Младеж от аристократично семейство, с изтънчен вкус, но изпълнин с безсмислие.

"Името на героя – Том, е своеобразна игра на думи, защото на датски tom означава "празен". Освен това по онова време съществува течение, свързано с нихилистичното отношение към живота – идеята, че нищо няма значение и единственото, което остава, е да се забавляваш. Том до известна степен живее именно по този начин", казва Йония.

Празнотата на днешния ден

Той дълги години е бил гимназиален учител и е преподавал филосифия и религии и е усещал, че много младежи сякаш вече били изгубили интерес към живота.

"Изучавахме големите философски системи, обсъждахме религията, марксизма и различни представи за света, а те ме питаха: "Това ли е всичко?". И въпросът не беше само философски. Някои от тях дори бяха започнали да се отегчават от забавленията. Спомням си разговор с едно момиче, което ми каза, че е спряла да пие бира, защото вече не ѝ носи никакво удоволствие. Имала чувството, че е опитала всичко и нищо вече не може да я развълнува", казва той.

"Представете си да сте на 20 години и да вярвате, че вече знаете всичко и сте опитали всичко. Пред вас има още толкова много живот, но вие не усещате, че ви очаква нещо ново. Том е именно такъв герой. Той изпитва усещане за празнота още на 20-годишна възраст. И се опасявам, че това може да се случва на все повече млади хора днес. Още на 11 или 12 години те могат да се сблъскат с почти всичко чрез интернет. Сякаш вече не остават загадки, които да разгадават. Не остават предизвикателства. А това може да доведе до един ужасно празен живот. И тази перспектива ме тревожи", продължава Йония.

Според него е важнo да откриваме стойност в малките неща и в повторението на нещата.

"Трябва да умеем да ценим повторението. Не е необходимо всичко непрекъснато да става повече, по-голямо или по-вълнуващо. Същото важи и за потреблението. Не е нужно постоянно да купуваме нещо ново. Не е необходимо всяко следващо преживяване да бъде по-екстремно от предишното. Трябва да се научим да откриваме качество и смисъл в повтарящите се неща. Великият датски философ Сьорен Киркегор изгражда важна част от философията си именно около тази идея. Според него щастлив е онзи човек, който може да преживява едно и също нещо отново и отново и всеки път да открива нещо интересно в него", казва той.

По думите му е важно да знаем какво общество искаме да градим – такова, което непрекъснатото търси нови стимули и постоянно иска още и още, или което умее да цени малките неща в живота и да открива смисъл в повторението.

В романа на Йония неколкократно се прави препратка към скандинавската митология и един цитат, според който само едно не умира – честта на човека.

"Всъщност става дума за репутацията. Идеята е, че приятелите и враговете ви ще умрат, но споменът за вас ще остане. Затова трябва да се стремите да вършите добро. Ако сте направили добри неща, хората ще говорят за вас с добро поколения наред. Ако сте постъпвали лошо, това също ще бъде помнено. В известен смисъл вие сте собствената си история. И ако сте водили достоен живот, споменът за това няма да изчезне", пояснява писателят.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

Няма коментари

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.

Бюлетин