Българската минна индустрия минава пред предизвикателен период на размествания на върха при добива на подземни богатства, рязък спад при въгледобива заради екоизискванията, по-леко намаление при метални изкопаеми и ръст при инертните материали. Това ги прави новия лидер на пазара през 2024 г. като обем, но това не е достатъчно да настигне далеч по-високите приходи на медните рудници. Забелязва се и малък спад на износа на суровини и доста по-сериозно настъпление на вноса им. Държавата обаче е прибрала повече приходи от концесионни такси спрямо 2023 г. Това сочат данните на Българската минно-геоложка камара, представени традиционно в Деня на миньора, който се отбелязва на 18 август.

През 2024 г. хазната е получила 140.5 млн. лв. концесинони възнаграждения от добивния бранш, което е с 6% повече спрямо година по-рано. Това се дължи на по-големите плащания от всички подотрасли и основно от добива на неметални полезни изкопаеми. За втора поредна година има сериозен спад при плащанията от подотрасъл въгледобив. Най-много приходи в бюджета са осигурили металите – 53 на сто, строителни и скално-облицовъчните материали – 27%, а изкопаемите горива като въглища, нефт и газ – 17%.

Структурата на добива обаче се е променила и вече инертните минерали държат 39-процентен дял. Принос за това има ръстът при добива на скалнооблицовъчни материали с 23% и на строителните материали с 5 на сто, което се дължи на активността в строителството, отчита минната камара.

Така металните полезни изкопаеми отстъпват лидерската позиция и остават на второ място с 36%. Това се дължи на спада с 3 процента на медни руди, злато-съдържащи и сребърно-съдържащи руди, оловноцинкови руди. Въпреки нарастването с 2 процента при добива на индустриални минерали, те запазват дела си от 11 на сто, а твърдите горива вече заемат едва 13% от полезните изкопаеми в страната.

При лигнитните въглища има истински срив от 60 процента за две години, което се дължи на декарбонизацията и енергийна трансформация на България в унисон с европейските климатични политики и Зелената сделка.

Въпреки спада на добива, мините отчитат по-висока стойност на произведената продукция и стабилен ръст от около 5 процента, който общо за последните десет години е 54 на сто и отразява както реалния икономически растеж, така и инфлационните процеси през периода.

Пез миналата година общата стойност на добитата продукция е 4.089 млрд. лв., от които близо 66% (2.7 млрд. лв.) се падат на добива на цветни метали.

Също металните руди създават близо 70 на сто от добавената стойност в отрасъла, която за 2023 г. е била 1.9 млрд. лв., сочат още данните на Българската минно-геоложка камара.

Според тях минният сектор е с най-висока производителност на труда, тъй като добавената стойност на едно наето лице достига 102 хил. лв. Предвид това, че за страната тази величина е 52 хил. лв., означава, че производителността на наетите в добивната индустрия е на практика почти двойно по-висока от тази за икономиката на страната. Браншът изпреварва по този показател преработващата промишленост, ИТ сектора, научните изследвания и всички останали отрасли, с изключение на енергетиката, отбелязва браншовата организация.

Сред подсекторите на добивната промишленост с най-висока производителност е добивът на руди на цветни метали, където добавената стойност на един нает достига 207 хил. лв., т.е. четворно по-висока от средната за страната и двойно от тази на добивната промишленост.

Производителността на подсекторите добив на въглища и на неметални материали и суровини е в порядъка на 55-65 хил. лв. добавена стойност средно на един нает, което
също е над средния показател за страната.

Данните на Министерствота на енергетиката обаче сочат, че интензитетът на външната търговия с минерални суровини намалява, както по отношение на износа, така и на вноса.

Продуктите на добивната индустрия формират общо около 4.9 млрд. евро износ, като се отчита спад от 3% спрямо 2023 г. Той се наблюдава в почти всички подсектори на бранша – индустриални минерали, горива и благородни метали. Ръст в стойността на износа има единствено при металните полезни изкопаеми и то при медни руди и техните
концентрати.

За разлика от износа, вносът на минерални суровини през 2024 г. се увеличава с 16%, достигайки до 9.4 млрд. евро при 8 млрд. евро за предходната година. Ръст има при всички групи суровини, като най-съществен е при вносът на медни руди и техните концентрати, както и на руди на благородни метали и техните концентрати.

Браншът отчита като тревожно задълбочаването на търговския дисбаланс по отношение на външната търговия с минерални суровини, което е неблагоприятна тенденция от гледна точка на икономическата и ресурсна независимост на страната.

Това може да доведе до несигурност при по-неблагоприятни пазарни условия и показва структурен проблем, а именно, че България не успява да замени вноса с местен добив на

стратегически за икономиката суровини, заключава анализът на браншовата камара.