През следващата седмица започва новата учебна 2024/2025 година и с нея – разговорът за качеството на образованието в България.

Един от важните аспекти на качеството, поне според Европейската комисия и дефиницията ѝ за качествено образование, е намаляване на дела на слабо представящите се ученици по математика. Както вече нееднократно сме отбелязвали обаче, обучението по математика у нас дава изключително ниски резултати, а интересът към математиката е слаб.

Как възнамеряваме да променим тази тенденция? 

Преди това ето някои факти:

• Резултатите по математика на българските 15-годишни ученици са най-слабите сред страните от ЕС по данни на изследването на ОИСР/PISA ’2022. Между двете изследвания (през 2018 и 2022 година) резултатите се влошават и са наполовина по-слаби от тези средно за ЕС. Близки до нашите резултати показват Гърция и Кипър – държави, които отбелязват най-силно влошаване (вероятно поради силно негативния ефект на ковид кризата), а също и Румъния, при която пък почти няма промяна между двете изследвания. Отличниците в представянето по математика са Естония, Ирландия и Дания.

Бележка: Данните показват дела на учениците, участвали в изследването, които не са успели да покрият поне ниво 2 (при максимално ниво 6) по математика. Без данни за Люксембург

• Резултатите на националното външно оценяване по математика след 7 клас всяка година са относително слаби, въпреки че е трудно да се правят динамични сравнения поради промяната в трудността на тестовете. Съществуват и значителни регионални различия в резултатите на НВО, които подсказват неравномерно качество на преподаване, различия в ресурсите и инвестициите на училищно ниво и вероятно слаба ангажираност от страна на семейството в постиженията на учениците. Учениците показват и слаб интерес към обучение в регионалните математически гимназии, което е видно и от по-ниските необходими резултати за прием в тях.
• Освен общообразователната подготовка, профилирането по математика във втория образователен етап също подсказва ограничения интерес към тази област на знанието. По данни на МОН по-малко от 7% от всички завършили ученици са избрали математически профил. Още по-малко ученици пък избират да се явят на втората задължителна матура по математика, независимо че са завършили математически профил – през 2024 г. на тази матура са се явили едва 1400 ученици или 2,9% от всички зрелостници. Причините за този избор са различни, но най-вече свързани с липсата на изисквания за издържан ДЗИ по математика при приема във висшите училища дори за редица STEM специалности, както и традиционно висока трудност на задължителната матура по математика.

Слабата математическа грамотност поставя редица ограничения както пред възможностите за бъдещо развитие на учениците, така и в икономическия и социалния живот на страната – тя ще доведе до липса на добри специалисти в много професии.

Посредствените резултати символизират и ниското качество на образователната система.

За да се обърне тази тенденция, са нужни усилия в много посоки – подобряване на учебните програми и учебното съдържание, повишаване на броя на часовете, на качеството на преподаване и на преподавателите, стимулиране на добрите резултати на училищата и подпомагане със специални мерки и средства на слабо представящите се чрез въвеждане на смислена система за оценка на качеството. Въвеждането на задължителна матура по математика пък би повишило значението и интереса към тази "супер наука" от страна на учениците и ще направи нейното изучаване и формирането на математически умения по-важно за тях. В момента, с малки изключения, то е просто досадна формалност от изпит до изпит.