Според последното преброяване на населението към 2024 г. в Молдова са живели 38 200 българи, което представлява 1,6 % от общото население. Въпреки че са малцинство в страната, българите съставляват мнозинството от жителите в 8 града и села, разположени в областите Тараклия, Леова и Кантемир. В столицата Кишинев живеят 5 900 етнически българи. И все пак със 7 700 души, или 77% от населението на града, Тараклия може да се смята за българската столица на Молдова.
Въпреки толкова високите числа, политическото влияние на Руската федерация (а не на България) в региона е силно. Гражданите от района традиционно подкрепят проруските партии, често говорят руски като втори език и принадлежат към Московската православна патриаршия. До декември 2025 г. Вячеслав Лупов, кмет, свързан с партията на избягалия олигарх Илан Шор, подаде оставка. Оставката на Лупов, който беше на власт от 2019 г., принуди администрацията да проведе кметски избори през май 2026 г.
Българска общност – български университет
Въпреки че излезе от орбитата на Шор, Тараклия остава политически проруска. В този контекст през май 2025 г., след споразумение с българското правителство, Министерството на образованието на Република Молдова закрива държавния университет "Григорий Цамблак" в Тараклия и го превръща във филиал на университета "Ангел Кънчев" в Русе.
Освен политическата мотивация, която прозира зад този ход, споразумението между Молдова и България е икономически изгодно както за Кишинев, така и за студентите от Тараклия. Откриването на филиала има и значително културно значение като според българското Министерство на образованието и науката (МОН) той "допринася за съхраняването на българския език, култура и идентичност сред българската общност, укрепва партньорството между двете страни и подкрепя европейската интеграция на Молдова чрез сътрудничество в областта на образованието".
Властите в София ще подкрепят университета чрез стипендии, дарения на книги и компютри, както и чрез изпращане на професори от България, които да преподават модули на български език. Филиалът ще се финансира от бюджета на Университета "Ангел Канчев" в България, а молдовското правителство ще се ограничи до предоставяне на активите на институцията за ползване. Накрая България обещава да инвестира един милион евро в ремонта на общежитието.
В отговор на въпросите на Mediapool от МОН описаха интегрирането на Държавния университет "Григорий Цамблак" в Тараклия в структурата на Университета "Ангел Кънчев" в Русе като "резултат от дългогодишен диалог и последователни усилия между Република България и Република Молдова".
Как се стигна дотук?
От Русенския университет обясниха за Mediapool, че разкриването на факултета в Тараклия има дълга предистория, която датира още от времето, в което Тараклийския държавен университет "Григорий Цамблак" е създаден през 2004 г.
"Още тогава Русенският университет започва да подпомага българската диаспора в Молдова чрез обучение на педагогически специалисти, защита на докторски дисертации на преподаватели от Тараклийския университет в Русе, дарение на учебно-методическа литература, участие в провежданите олимпиади по български език и т.н.", посочват от университета в Русе.
Отношенията между двете висши училища се задълбочават с подписването на тристранен договор за партньорство между Русенския университет, Великотърновския университет и Тараклийския държавен университет през 2017 г., а после до споразумението между България и Молдова от 2024 г. за създаване на филиала.
"През годините Молдовската страна многократно е поставяла въпроса за намиране на устойчив модел за развитие на висшето образование в Тараклийския район, отчитайки демографските предизвикателства и намаляващия брой студенти, предлагането на ограничен брой специалности, недостатъчно квалифицирани преподаватели, засилваща се конкуренция на университети от Южна Молдова и повишена активност на съседните държави за привличане на молдовски кандидат-студенти", твърдят от МОН.
Допълнително задълбочаване на проблемите според ведомството настъпва и след въвеждането на нови изисквания за акредитиране на молдовските висши училища, които поставят под риск съществуването на университета в досегашния му вид.
Тогава молдовската страна посочва, че въпреки предприеманите мерки са необходими допълнителни стъпки за гарантиране на бъдещето на Тараклийския университет. Така преобразуването му във филиал на българско висше училище започва да се разглежда като ключова възможност за неговото запазване и развитие.
От просветното ведомство отбелязват, че през годините България последователно е подкрепяла развитието на образованието сред българската общност в Молдова и е работила за създаването на механизъм, който да осигури достъп до качествено българско и европейско висше образование в района. "Именно в този контекст страната ни се включва и в инициативата за трансформиране на университета в поделение на Русенския университет", посочват оттам.
Филиалът: очаквания и резултати
От МОН очакват филиалът "да повиши интереса към българското висше образование сред учениците и кандидат-студентите в Тараклийския район и Автономно териториално образование Гагаузия чрез възможността за обучение по български образователни стандарти и получаване на диплома от български университет на място".
"Същевременно той ще допринесе и за подготовката на млади специалисти спрямо потребностите на местния пазар, което да помогне за развитието на региона и насърчаване на завършилите да продължат професионалната си реализация в него", смятат оттам.
В момента студентите на филиала се обучават в различни професионални направления и 7 специалности в степен "бакалавър" и 3 – в степен "магистър". От Русенския университет обясняват, че по искане на молдовската страна са запазени онези, в които университетът е обучавал преди да стане поделение на българското висше училище. Към тях са добавени и нови, съобразени с потребностите на регионалния пазар на труда, интереса на кандидат-студентите там и академичния потенциал на университета в Русе.
Днес предлаганите специалности в "бакалавър" са "Предучилищна и начална училищна педагогика", "Педагогика на обучението по български език и чужд език", "Педагогика на обучението по музика", "Български език и история", "Земеделска и автотранспортна техника", "Бизнес мениджмънт" и "Компютърни науки". Разкритите магистърски програми пък са "Технология и управление на транспорта", "Бизнес администрация" и "Предприемачество и иновации".
Според МОН университетът в Русе осигурява за студентите от региона обучение, основано на съвременни учебни програми и европейски академични стандарти.
"Българската страна осигурява финансиране за образованието на лица от български произход в съответствие с нормативната уредба, регулираща образователната дейност сред българите в чужбина, включително предоставя стипендии и средства за образование. Министерството на образованието и науката на Молдова осигурява ежегодното приемане на студенти във филиала за молдовски граждани", обясниха от образователното министерство.
От университета в Русе на свой ред твърдят, че предоставят достъпно висше образование за българската общност в Молдова, като в допълнение улесняват връзката на студентите с българската култура и европейските образователни програми като Еразъм+, което е ключово за културната идентичност и интеграцията в ЕС.
"Създаването на поделението е стратегическо постижение с дългосрочен ефект. То е израз на доверието и партньорството между Република България и Република Молдова, допринася за устойчивото развитие на региона, укрепва българската идентичност сред общността в Тараклия и утвърждава България като надежден партньор в областта на образованието", казват от МОН.
Организацията и администрацията
От Русенския университет посочват, че при трансформацията са запазени работните места на голяма част от преподавателите в Тараклийския държавен университет. Привлечени са и нови специалисти от региона, на които са осигурени възможности за академично развитие. Запазен е административният и непедагогически персонал.
Според информация на OBCT обаче филиалът на университета "Ангел Канчев" в Тараклия има нов администратор. Става дума за Александър Боримечиков – независимият кандидат, който наскоро загуби изборите за кмет на града с разлика от едва 81 гласа в надпревара с Екатерина Якобчак от Социалистическата партия.
Всъщност той досега два пъти не успя да спечели кметския пост – през 2023 и 2026 г. Според списание Nokta предизборната кампания на Александър Боримечиков практически не е съществувала, тъй като той е декларирал приходи като физическо лице в размер на едва 200 молдовски леи, включително 100 леи банкови такси. От друга страна, страницата му във Facebook съдържа предизборни видеоклипове с задължителното упоменаване на платена политическа реклама.
Боримечиков е етнически българин, роден през 1988 г. в Тараклия. Учи история в Държавния университет в Тараклия (2009 г.), публична администрация в Университета "Св. Кирил и Методий" във Велико Търново (2010 г.), бизнес мениджмънт, както и интернет и мултимедийни комуникации в Университета "Ангел Канчев" (2024 и 2026 г.).
Работил е като мениджър по продажбите в MoldEvroseti и в консулския отдел на Българското посолство в периода 2008–2013 г. Заемал е също така длъжността специалист по връзки с обществеността и привличане на инвестиции в кметството на Тараклия (2013–2019 г.), както и директор на клона на StarNet в Тараклия (2019–2022 г.). От 2023 г. е директор на Асоциацията за развитие на българската общност в Молдова (ARDBM). Успоредно с това, от май 2025 г., заема длъжността административен директор на филиала в Тараклия на русенския университет "Ангел Канчев".
Този материал е създаден след журналистическо пътуване в Молдова, организирано от програмата EUNEIGHBOURS EAST и финансирано от Европейския съюз. По нея работиха Десислава Колева (Mediapool,България) и Gian Marco Moisé (OBCT, Италия).
Според последното преброяване на населението към 2024 г. в Молдова са живели 38 200 българи, което представлява 1,6 % от общото население. Въпреки че са малцинство в страната, българите съставляват мнозинството от жителите в 8 града и села, разположени в областите Тараклия, Леова и Кантемир. В столицата Кишинев живеят 5 900 етнически българи.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #8
В отговор на #8
Впрочем, и това го знаем най-напред именно от Георги Раковски – възпитаник на най-елитарната в Османската империя Велика школа на Цариградската фанариотска патриаршия – полиглот, който се справял отлично с античната литаратура – в новогръцките ѝ преводи, естествено.
Раковски също е бил в Русия, но самодържавието веднага го усетило, че ще буни тамошните българи срещу него и го екстрадирало. Още преди 2 века гениалният Раковски прозира, че Русия е враг № 1 българщината, на българската национална независимост – нещо, което някои чугунени глави 2 века по-късно още не могат да раберат, въпреки многобройните руски зулумлуци срещу българската държавност в този период. Това, разбира се, се дължи на половинвековната комунистическа мозъчна промивка, опитите за каквато още не са спрели.
Изследвайки античната литература, Раковски първи разибличава и досега ширещия се гръкомански мит за „гръцка колонизация на Черноморието“. Доказва, че няма нито 1 доказателство за такава „колонизация“ в сегашния смисъл на думата. Имало е прогонени от Пелопонес и Бяло море бежанци, на които могъщите тракийски царе са разрешавали да се заселят в техните градове сред местното тракийско, т.е. българско (а не „руско“, “китайско, „общочовешко“ и проч.) население. Например, бежанци, прогонени от Беломорието при нашествието на персийския цар Дарий I Велики, получили разрешение от тракийския цар да се заселят в тракийския град Мелсамбрия (Несебър), основан преди Троянската война от тракийския цар Мелса и т.н.
Четейки прочутия софистически диалог „Кратил(а)” на Платон, в който авторът (в лицето на Сократ) участва (от двете страни) във философския спор на Кратила с Хермоген (ученик на Протагор) и търси истина в речта на всеки един от тях, Раковски е доволен, че в крайна сметка авторът отхвърля крайната софистическа теза на Кратила, според която названията на нещата зависят изключително от човешкия произвол, като търси обективна връзка между нещата и имената им. Приемайки, че многообразните имена, дадени на нещата могат да бъдат с различна степен на достоверност, безспорно истинни обаче са единствено имената, дадени от първия им законодател, най-добре познаващ нещата и техните закономерности.
Раковски тържествува от признанието на Платон, че Елините са взели много имена и понятия от Чужденците, на които са били подчинени и че Чужденците са по-стари от Елините. Понеже е очевидно, че Елините непрекъснато променяли значението на имената в елинския език, никак не било чудно, че старият език на Елините никак не се е различавал от езика на Чужденците. Това казва Платон през 5-4 в. пр. н. ера. Тъй като Елините били „световно известни“ с неспособността си да говорят чужди езици, както съобщава пак Раковски, те наричали Чужденците „бър-бър“-и, демек бърборковци.
От това название произлиза (в новогръцкия вариант) думата „варвари“ – любима дума на гръкоманския левоинтелектуалец, с която обикновено обозначава някакви диваци (но не и най-големите – комунистическите). А ужким много добре знае, че т.н. „старогръцки легенди и митове“ не са нищо друго, освен литературно пресъздаване на тракийските предания, обичаи, легенди, както и че Музите на изкуствата са им се спуснали по южните склонове на Родопите, демек от Тракия.
Разбира се, Раковски не се занимава само с гърците. Докато е търсен под дърво и камък от османската полиция (за изпълнение на смъртната му присъда), във Франция, в библиотеката на Марсилия той чете най-новите трудове на европейските историци. В резултат на това излиза неговата монография „Тъмните и лъжовни начала, на които е основана европейската историография“ :)
И на които в не малко степен още робува съвременната русофилска и „славяно-византийска“ българска историография.
Пpeз 1711 г. pуcкo-мoлдaвcкитe вoйcки ca oбcaдeни, paзгpoмeни пpи p. Пpут oт Кpимcкo-ocмaнcкaтa вoйcкa и ce пpeдaвaт. Зa дa ce oтъpвe жив, Пeтъp I плaщa гoлям oткуп, губи Aзoв и излaзa нa Чepнo мope. Княз Димитъp Кaнтeмиp бягa в Pуcия, къдeтo изключитeлнo кpacивaтa му дъщepя Мapия Кaнтeмиp e любoвницa нa Пeтъp I. Тoй пък нe кpиe нaмepeниeтo cи дa oбяви зa пpecтoлoнacлeдник oчaквaния oт любимaтa cи cин, кoeтo xвъpля в ужac двopянcкия интpигaнтcки aнтуpaж.
Кaтo ce имa пpeд вид, чe и oбичнaтa мaйкa нa Пeтъp I, cпacилa му кaтo млaдeнeц живoтa пpи бунтa нa cтpeлцитe – цapицaтa Нaтaлия Нapишкинa – e oт динacтиятa нa кpимcкия бългapин Кубpaт Нapишкo, oчepтaвaлa ce peaлнa „oпacнocт“ бългapин дa ce възцapи нa pуcкия тpoн. Кaктo впpoчeм нaвpeмeтo ca ce възцapявaли нa пaтpиapшecкия им тpoн. Aнтуpaжът oбaчe взимa мepки, кaтo пoдкупвa гepмaнcкия лeкap нa Пeтъp, кoйтo лeкувa и пpocтудeнaтa бpeмeннa Мapия Кaнтeмиp, дa ѝ дaдe „лeкapcтвo“, кoeтo дa oтpoви нepoдeнoтo, a тoгaвaшният „вътpeшeн миниcтъp“ му ocигуpявa кaнaл дa избягa oт дpъвникa c „Фaлкoн“, пo мope ecтecтвeнo. Тaкa Pуcия губи пocлeдния cи шaнc дa cтaнe нopмaлнa дъpжaвa. :)
Гeopги Paкoвcки ocтpo ocъждa пpeдaтeлcтвoтo нa княз Димитъp Кaнтeмиp, зaщoтo oт тoзи мoмeнт cултaнът вeчe губи дoвepиe към бългapитe. В пpoдължeниe нa 110 гoдини нa пpecтoлитe във Влaшкo и Мoлдaвия ce изpeждaт мнoгoбpoйни Цapигpaдcки фaнapиoти – гpъкoмaни-милиoнepи. И тaкa чaк дo 1821 г., кoгaтo кaймaкaн нa Мoлдaвия cтaвa бългapcки княз Cтeфaн Бoгopиди, кoгoтo пo-къcнo cултaн Мaxмуд II нaзнaчaвa зa cвoй пъpви импepcки cъвeтник. В тoзи пpoдължитeлeн пepиoд oбaчe, тaмoшнoтo бългapcкo нaceлeниe e пoдлoжeнo нa нeпpeкъcнaти oпити зa гъpцизaция oт фaнapиoтитe, кaктo и нa pуcификaция, гepмaнизaция и мaджapизaция пpи peдувaщитe ce pуcки, aвcтpийcки и aвcтpo-унгapcки инвaзии и oкупaции нa тeзи дpeвни бългapcки зeми.
Пpoцecът нa дeбългapизaция в тяx ce уcкopявa в cpeдaтa нa 19 вeк, кoгaтo бългapcкaтa aзбукa тaм зaпoчвa дa ce зaмeня c лaтиницa, бългapcкaтa лeкcикa дa ce зaмeня и пoлaтинчвa изкуcтвeнo, дoкaтo ce cъздaдe нoвa, pумънcкa нaция, кaквaтo пpeди тoвa нe e cъщecтвувaлa. Гepмaнcкият кaнцлep гpaф Oтo фoн Биcмapк нe cлучaйнo e кaзвaл, чe „pумънeц нe e нapoднocт [eтнoним], a пpoфecия“.
Нaй-гoлямaтa oпacнocт зa Pуcия e билo възcтaнoвявaнeтo нa дpeвнaтa бългapcкa дъpжaвнocт, тъй кaтo тя eдинcтвeнa e билa в cъcтoяниe дa пpeceчe дoмoгвaниятa нa Pуcия към Цapигpaд. Зaтoвa Pуcия ce e пocтapaлa бългapcкoтo eтничecкo зeмлищe дa бъдe paзпoкъcaнo мeжду cъceдитe, пoвeчeтo oт кoитo нe ca имaли cтapa дъpжaвнocт, a бългapcкaтa нeзaвиcимocт дa ce зaбaви кoлкoтo e възмoжнo пo-дългo. Тaзи oпacнocт зa Pуcия ca я пpoзиpaли caмo виcoкooбpaзoвaни xopa, ecтecтвeнo, кaтo pуcкият цъpкoвнo-пoлитичecки филocoф, пoeт и пиcaтeл пpoф. Кoнcтaнтин Лeoнтиeв – pуcки-вицeпocлaник (нa гeн. Игнaтиeв), гeнepaлeн кoнcул нa Oдpин, oтявлeн пoддpъжник нa pуcкoтo caмoдъpжaниe и въpл пpoтивник нa бългapcкaтa цъpкoвнa и нaциoнaлнa нeзaвиcимocт.
Нa някoлкo мecтa в cвoeтo oбшиpнo твopчecтвo тoй пpeдупpaждaвa cъвceм cepиoзнo pуcкoтo пpaвитeлcтвo, чe:
„Нaпpeдничaвитe бългapи жeлaexa, пocpeдcтвoм paзкoлa, нaй-нaпpeд дa ce oтдeлят oт гъpцитe, a пocлe (мeчтaexa мнoгo oт тяx, дaжe и дуxoвни лицa) дa пoкpъcтят Cултaнa, дa ce cлeят c туpцитe, дa ce утвъpдят в Цapигpaд и дa oбpaзувaт Вeликa бългapo-туpcкa дъpжaвa, кoятo дa възглaви cлaвянcтвoтo нa мяcтoтo нa cтapeeщa Pуcия. Зa пoдoбни плaнoвe и нaдeжди ми гoвopeшe c увлeчeниe oщe 71-вa гoдинa в Coлун (и в cъщoтo вpeмe c язвитeлнo злopaдcтвo) apxимaндpит Нaтaнaил нa Зoгpaфcкия мaнacтиp в Aтoн, впocлeдcтвиe paзкoлничecки eпиcкoп Oxpидcки [бъдeщ митpoпoлит Нaтaнaил Oxpидcки]“.
Зa тaкoвa нeщo eдин (cтpaдaщ oт нaциoнaлни кoмплeкcи зa мaлoцeннocт) бългapcки интeлeктуaлиц нe cмee дaжe и дa пoмиcли, кaмo ги дa гo изpeчe публичнo (и бeз дa ce пoдxилквa c чувcтвo зa интeлeктуaлнo пpeвъзxoдcтвo). Нaпpимep, в някoe иcтopичecкo пpeдaвaнe пo нaциoнaлнa тeлeвизия. Нo пък имa и пo-cмeли xopa, тa мoжeм и дa гo дoчaкaмe!