Оманският фонд се отказал от иска си към България заради КТБ

Спасени досега са седем претенции за над 1.5 млрд. евро, но висят още за стотици милиони

Оманският фонд се отказал от иска си към България заради КТБ

Оманският държавен инвестиционен фонд се е отказал да търси обезщетение от 80 млн. евро от България заради фалита на "Корпоративна търговска банка" (КТБ), в която беше акционер. Това съобщиха от Министерството на финансите, което се похвали също така, че с приключването на това дело в полза на държавата и с отхвърлянето на иска на ЕВН срещу държавата през миналата седмица от арбитража на Световната банка, приключените инвестиционни спорове в полза на страната стават седем. Претенциите по тях са надхвърляли 1.5 млрд. евро.

Искът на Държавния резервен фонд на Султаната Оман, който притежаваше 30 процента в КТБ, бе заведен в края на октомври 2015 г. пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове. Претенцията му беше, че България е нарушила ключови принципи за равно третиране и защита на чуждестранни инвеститори, като поставила под специален надзор КТБ през лятото на 2014 г., а по-късно отне и лиценза на банката.

Консорциум от инвеститори, сред които бе и Оманският фонд, направи предложение за спасяване на банката през октомври 2014 г., но месец по-късно Българска народна банка отне лиценза на КТБ и така не остави никакви шансове тя да бъде спасена.

Според Оманския фонд така страната ни нарушила Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Султаната Оман.

След два тура от писмени защити по заведеното дело, през месец декември 2018 г. Държавният резервен фонд направил отказ от исковете си срещу България без възможност да ги предяви отново пред този или друг международен трибунал, съобщиха в четвъртък от финансовото министерство. С това всички претенции на Държавния резервен фонд на Султаната Оман могат да се считат за окончателно отпаднали, а делото - приключило в полза на България, допълва ведомството.

То съобщава и за приключилото в полза на държавата и заведено дело от ЕВН с претенция за 850 млн. евро заради това, че България е нарушила обещанията, дадени при приватизацията на електроразпределителните дружества през 2004 г., и енергийният регулатор е определял нереални цени на тока и на мрежовите услуги в Югоизточна България.

Арбитражът на Световната банка обаче отхвърли всички искове на австрийската компания ЕВН и не присъди никакво обезщетение.

"Решението не подлежи на обжалване пред друг трибунал в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, но в срок от 120 дни може да бъде поискана неговата отмяна на много ограничени основания, като например липса на юрисдикция на трибунала или неспазване на изискванията за справедлив процес", посочват от ведомството на Владислав Горанов.

То отрича медийни публикации, че между двете спорещи страни е било сключено споразумение.

Срещу Министерството на финансите обаче продължават да висят арбитражните дела на другите двама доставчици на ток в България – ЧЕЗ и "Енерго-Про", които също претендират, че не са защитени инвестициите в страната, тъй като са им определяни нереално ниски цени на услугите.

Искът на "Енерго-Про" е за над 54 млн. евро, а на ЧЕЗ - за стотици милиони, но собственикът на електроразпределителната мрежа през миналата година се закани да предяви още претенции срещу България. Този път – заради забраната на Комисията за защита на конкуренцията на българската "Иенерком" да купи активите на чешката компания у нас.

Във Вашингон е заведен и иск срещу България от "Овергаз" през 2017 г. , който е за 202 млн. евро, тъй като държавата в съдружение с "Газпром" остави газоразпределителната и газоснабдителна компания без доставки на синьо гориво.

Още по темата
Още от Бизнес

Коя партия/коалиция ще подкрепите на изборите за Европейски парламент?