Пълна ревизия на тол системата разпореди Гроздан Караджов

Пълна ревизия на дейността на тол системата от създаването ѝ до 31 декември 2021 г. разпореди вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. До решението му се стигна по време на дискусия с превозвачите за промяна на обхвата и цените на тол системата. 

Повече от два часа браншовите организации правиха предложения какво трябва да се промени, за да се увеличат приходите, и разкриваха пороците на тол системата. Гроздан Караджов ги изслуша внимателно и обеща: "Ще назначим детайлна ревизия. До седмица, две ще ви информирам за резултатите от нея. Има много проблеми - начина на работа с вас, договорите с външните изпълнители, посредниците, компенсаторните такси."

Вицепремиерът допълни, че на днешната среща не се предлагат готови решения, защото първо иска да чуе мнението, проблемите и аргументите на бранша.

"Няма по-здравословно от това да знаем кой на каква позиция е принципно, без цифри и схеми", каза Караджов.

Въвеждането на тол системата беше отлагано на няколко пъти заради готвени протести на превозвачите и официално тръгна на 1 март 2020 г. с обещание за безплатни устройства. За да няма протести правителството на Бойко Борисов драстично намали обхвата на платените пътища и от първоначалното предложение от 10 000 км, което е половината пътна мрежа, те бяха намалени на 3115 км магистрали и първи клас пътища. Успоредно със свиването на платените пътища бяха намалени и първоначално предвидените такси за ползване на платената мрежа.

Допълнително въвеждането на тол системата съвпадна с избухването на епидемията от коронавирус и наложените локдауни. Така първоначалната уговорка за ниските цени и обхват да бъде за два месеца и след това да се направи анализ и да се разшири обхвата и цените остана вече втора година.

Сега правителството на Кирил Петков изглежда решено да промени тази несправедливост, тъй като данните показват, че пътищата се издържат от винетките за леки автомобили, докато приходите от тол таксите са двойно по-малко, а спрямо първоначалните очаквания за приходи от около 1 милиард лева са повече от 6 пъти по-ниски.

Справедливо ли е леките коли да плащат повече от тирове и камиони?

Регионалният министър представи своя анализ на финансовите резултати от тол системата, като кцентира на справедливостта.

"Днешният разговор е предизвикан от мен с една основна тема и тя е за справедливостта. Справедливо е този, който ползва, да плаща. Данните показват, че у нас пътна инфраструктура се заплаща от гражданите, но не и от тежкотоварните превози", каза Гроздан Караджов.

Той посочи, че от близо 2.5 млрд. лв.предвидени за пътища в Бюджет 2022, през миналата година са събрани едва 450 млн. лв. От тях две трети идват от винетки и едва една трета от камиони и автобуси. "Това не е справедливо", отбеляза Гроздан Караджов.

Леките автомобили плаща внитеки за ползването на цялата пътна мрежа от 20 000 км, докато тирове и камиони плащат тол такса за ползването на 3115 км магистрали и първокласни пътища.

Данните показват, че през 2020 г. са събрани 267 млн. лв. от винетки и 111 млн. лв. от тол такси. През 2021 г. приходите от винетки са 271 млн. лв. и 158 млн. лв. от тол такси.

Размерът на тол таксите у нас е до 6 пъти по-нисък от този, който е в съседните на България страни, каза Караджов. Даде пример с автобус категория Евро VI, който за преминаване по маршрута от Видин до ГКПП „Кулата“ плаща 4 лв. толтакса. За трасето между София и Бургас същият автобус заплаща 7 лв. В Сърбия, за 331 км от границата с България до Белград, същият сръбски автобус плаща 65.5 лв., което е 9 пъти повече. За трасето с дължина 420 км от Ниш до Суботица таксата е 77 лв., което е 6 пъти повече. В Гърция, за 178 км от ГКПП „Кулата“ до Катерини се плаща 34 лв., а таксата за преминаване на трасето с дължина 480 км между Солун и Атина е 153 лв., които на българска територия са 6 лв.

Всички автобуси,  преминали през държавата ни миналата година, са генерирали  1.6 млн. лв., отчете Караджов.

Текущата тарифа в България е 12 ст./км или 3 - 4 пъти по-ниска от най-близките до нашите тарифи в Европа. В Германия е 39 ст./км или три пъти по-висока. В Полша е 58 ст./км, което е пет пъти по-високо. Таксите в Швейцария са 6 пъти по-високи, в Сърбия – 3.5 пъти по-високи, в Италия - 5 пъти по-високи, във Франция - 4 пъти по-високи, а в Австрия - 7 пъти по-високи.

"През март 2020 г. тол системата стартира с основна цел да носи значителна част от разходите за поддържане и рехабилитация на пътната инфраструктура. Това не е факт. Обратно е съотношението - 70 % плащат леките автомобили и едва 30% - тежкотоварния и транзитния трафик", напомни вицепремиерът.

Той отбеляза, че ключови отсечки с интензивен тежък трафик остават извън обхвата на тола. Даде примери с данните за трафика по определени участъци, които по думите му са смущаващи. По второкласния път през Прохода на Републиката (Хаинбоаз) на ден преминават 52 автобуса, от които 30 са чужди, 1500 моторни превозни средства (МПС) над 12 тона, от които 850 чужди, 170 МПС между 3.5 и 12 тона, от които 134 са български.

Маршрутът от Стара Загора до Пловдив през Карлово позволява преминаване за тежкотоварния трафик без да се плати никаква такса. Дневната натовареност по него е 104 автобуса, 611 МПС над 12 тона и 259 МПС с тегло между 3.5 и 12 тона.

По републиканския път между Кюстендил и Самоков дневно преминават 63 автобуса, 393 МПС над 12 тона и 67 МПС с тегло между 3.5 и 12 тона.

Общо 240 км между Русе и Варна се преминават интензивно от тежкотоварни автомобили без да се плати нито един лев. Други такива интензивно използвани пътища с цел заобикаляне на първокласната мрежа от тежкотоварния трафик са Враца – Оряховои Видин – Монтана. В област Добрич, например, от първи клас са само 80 км от републиканската пътна мрежа, изреди Гроздан Караджов.

Той допълни, че има също и много претоварени третокласни пътища. Даде пример с път III-108, по който дневно преминават 49 автобуса, 270 МПС над 12 тона и 67 МПС между 3.5 и 12 тона.

След като изреди данните от анализа си, Гроздан Караджов се обърна с три въпроса към превозвачите.

"Справедливо ли е според Вас българските граждани да продължават да плащат за втори и трети клас пътища, а превозвачите – не? Справедливо ли е според Вас гражданите с леките си автомобили да плащат два пъти повече от превозвачите с тежкотоварните автомобили? Справедливо ли е всички ние – и тези с леките, и тези с тежкотоварните автомобили да плащаме 3 до 6 пъти по-ниски такси в сравнение със съседните ни страни?", попита Гроздан Караджов бранша.

Той посочи, че за него е важно да чуе мнението им и всичко, което ги безпокои.

Превозвачите: Премахнете комисионерите на тола, за да има справедливост

Съвсем очаквано превозвачите се обявиха против вдигането на цените и увеличаването на обхвата. Това е позицията, която те винаги са защитавали. Наред с аргументите им за разбитите и лоши пътища, по които карат и собствениците на леки коли и за разлика от тях плащат за цялата мрежа, призоваха за промяна на философията на тол системата, като посочиха пробойните в нея.

Транзитният трафик да минава задължително през първи клас и магистрали, за да плаща, а не да ползва безплатните алтернативни маршрути, призова браншът. Посочи, че това се прави в Унгария.

Автобусните превозвачи поискаха държавата да спазва европейския регламент 1370, който предвижда правителството да покрива разходите им и те да могат да имат разумна печалба, която за България е определена на 5%. Магдалена Милтенова посочи, че те извършват социална услуга с превоза на пътници. През последните две години не е повишавана цената на билета, а в същото време разходите за издръжка и цените на горивата са се увеличили драстично, докато държавата за 2021 г. им е изплатила компенсациите 84%. Така за две години лицинзираните автобусни превозвачи са намалели от 1475 на 850, а с днешна дата работят едва 550, които са потърсили помощ от държавата по схемата за подпомагане.

Премахване на компенсаторните такси, поискаха още превозвачите. Причината е, че се налагат за абсурдни случаи. Например камион е получил санкция, че няма винетка, а те плащат тол такса.

"Нали знаете кой стои зад двете технологични подставени лица на "КАПШ" - този въпрос на превозвач взриви разговора.

Австрийската компания "Капш" изгради системата срещу 180 млн. лв., а след това получи още 141 млн. лв. за да я поддържа в следващите 5 години. Дълго време австрийците не предоставяха т.нар. ключ от тол системата на държавата и на практика не беше ясно какво се случва със събраните такси и тяхното отчитане. И към този момент няма яснота дали държавата, която е платила скъпата тол система, има достъп до всички нейни функционалности.

Към момента има  само двама допуснати т.нар. доставчици на услуги, които предоставят единствено бордови устройства на "Капш", за които ни карат да плащаме по 320 лв., въпреки обещанието, че са безплатни, оплакаха се превозвачи.

Двата доставчика са "Интелигентни Трафик Системи" (ИТС) АД и "Конкорд Смарт Инфраструктура" АД, които единствени могат да продават е-винетки и да събират тол такси. Националното тол управление така и не лицензира други компании, въпреки че още три бяха подали документи. Нещо повече - собствениците на "Телетол" Лиляна Деянова и Мартин Димитров, които единствени се осмелиха да говорят за корупцията в тол системата и подадоха сигнали в прокуратурата, впоследствие бяха арестувани и обвинени в източване на еврофондове.

"Двете подставени лица" прибират официална комисионна от 7%, но сметките им показват, че те са поне 14%, ако се прибавят и останалите по веригата. Това се вижда от сметките, които плащаме, оплакаха се превзвачи.

Превозвач изрази съмнения, че "Капш" не отчита всичко на държавата, защото няма контрол. Той попита министър Караджов знае ли колко реално са влезлите товарни автомобили през граничните пунктове и колко са отчели "Капш". Такъв проблем е имала австрийската компания в друга европейска държава и резултатът от това ѝ действие е, че е била изгонена, посочиха превозвачите.

Те настояват всички посредници по веригата да бъдат премахнати и приходите от тол таксите да се събират от държавата, за да отиват директно в бюджета.

Дадоха пример и за занижен контрол от страна на Националното тол управление, в което работят около 900 души. Масово камионите със зърно са претоварени. Превозвач разказа как е видял камион, който след като е минал през кантара на пристанището, е отчел 40 тона зърно. Служителите на тол системата обаче не стояли на алтернативния маршрут, където претоварените камиони минават безплатно, а на входа на Бургас, където минават изрядните шофьори по платените пътища.

Гроздан Караджов призна, че за първи път чува за този проблем. "Ще наредя детайлна ревизия на тол системата, като резултатите от нея ще обява до една-две седмици", обеща вицепремиерът.

Превозвачите бяха подразнени и от модератора на дискусията Диана Русимова, председател на Европейския център за транспортни политики. Тя седеше от едната страна на Гроздан Караджов. Превозвачите дадоха ясно да се разбере, че мястото ѝ не е там, а би трябвало да е сред тях. Изтълкуваха мястото ѝ до министъра, като реверанс към неправителствената ѝ организация, но той отхвърли подозренията им.

"Не съм търгаш да си правим с Диана някакви услуги", каза Гроздан Караджов.

След 2-часов дебат в крайна сметка участниците в срещата бяха единодушни, че има нужда от промяна. Представителите на бранша поискаха да бъде създадена съвместна работна група, която да прецизира всички проблеми.

"Не искаме да вдигаме цените, но без вдигане няма как да стане. Неизбежно е, но да стане по нов начин – нова основа на взаимоотношенията ни", обобщи Петър Захариев, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи.

Вицепремиерът поиска от превозвачите писмено да представят своите предложения за подобряване на работата на тол системата, които да бъдат обсъдени на следваща среща.

"След три седмици ще се съберем отново да продължим дискусията", обеща Караджов.