Ако изборите бяха днес ГЕРБ ще ги спечели с близо 10% преднина пред другите партии. Това показва изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 18 – 24 септември и реализирано със собствени средства. То е направено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23.9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14.4%) и "Възраждане" (14.2%).

"Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти и при трите политически сили е налице своеобразен стъклен таван, който не могат да пробият. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой, респективно по-слабо доверие и подкрепа в обществото", отчита "Алфа Рисърч".

Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности. Близък е резултатът и за ИТН (5.4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат изборната бариера.

Общо 7 формации се очаква да влязат в парламента.

Битката между крилата в ДПС

Една от най-интересните битки е безспорно между крилата в ДПС, отбелязва "Алфа Рисърч".

Според проучването, "Алианс за права и свободи" (АПС) на Ахмед Доган ще спечели 7.9 на сто от гласовете, докато ДПС-Ново начало на Делян Пеевски взима 6.1%.

Същевременно няколко процеса "зад кадър" правят впечатление.

Едното е по-силна институционална и организационна мобилизация на привържениците на ДПС-Ново начало, отколкото на АПС.

Другото е недостатъчна разпознаваемост на крилото около Ахмед Доган с новото име – дистанцията между подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това, дали се използва само името по регистрация, или се отбелязва и името на лидера.

Много силно е изразено географско разпределение на вота за двете крила. Успоредно с това, на редица места се очакват много оспорвани битки, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната и другата фракция, които до последно ще спорят за надмощие, отбелязва "Алфа Рисърч".

На старта на кампанията може да се очаква, че ако няма извънредни обстоятелства, и двете ДПС-та ще влязат в парламента, като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява.

Общият сбор и от процентите, и от гласовете им обаче, ще е под постигнатия в 50-то Народно събрание, поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос за участие в тези избори.

С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК "Алфа Рисърч" зададе въпроса: "През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?".

Оказва се, че 53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Доган, а 14.9% – това около Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% : 27% в полза на фракцията на Доган.

Да влезе ли ДПС в следващото управление?

Същевременно, въпреки желанието на хората за сформиране на широка коалиция в следващия парламент, по отношение на "ДПС-тата", мненията са доста критични.

51.8% смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление.

16.2% отдават това право на фракцията "Доган", а 10.6% – на фракцията "Пеевски".

Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.

Избирателна активност

От имащите право на глас пълнолетни българи 30 – 31% заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври.

Това е спад с около 3 процентни пункта спрямо вота през месец юни – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.

Въпросният процент означава, че ще гласуват около 2 млн. души.

Ще има ли редовно правителство?

61.6% от анкетираните от "Алфа Рисърч" пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като "изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции".

Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.

На този фон 53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след тези избори. Регистрира се рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет.

Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има.

И все пак очакванията на избирателите са еволюирали в посока "отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията" (61.8%).

Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26.3%).

По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51.7%) или с една водеща политическа сила (43.5%).

Аргументи "за и против" има и при двата сценария. В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, във втория – от обезличаване на по-малките партньори.

Допълнителна бариера срещу приемането на иначе нормалната политическа теза за доминиращата партия (която на всички последни избори е ГЕРБ) е убеждението на над 2/3 от избирателите, че "партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства". Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ.