Близо 515 млн. лв. са похарчени за последните 6 вота за 3 години

Активността спада след всяко гласуване на избори

6 коментара
избори Народно събрание

Близо 515 милиона лева са похарчени от държавния бюджет в рамките на три години за провеждането на седем редовни и извънредни парламентарни вота от 2021 г. досега. Точната цифра е 514 716 900 лв., показва спарвката на отдел "Справочна" на БТА.

В сметката на Министерския съвет се включват и средствата за провеждането на редовните президентски избори, както и за вота за Европейски парламент, който беше в началото на юни 2024 г.

На 27 октомври предстои българските избиратели отново да отидат до урните, за да гласуват за 51-во Народно събрание. Данните обаче показват, че след всеки вот избирателната активност намалява.

Цената на вота досега

Редовните парламентарни избори на 4 април 2021 г. са стрували 65 649 500 лв.

За предсрочните парламентарни изборите на 11 юли 2021 г. са похарчени 68 191 500 лв.

На 14 ноември 2021 г. имаше избори за президент и вицепрезидент, както и за Народно събрание с общо финансиране от 123 964 200 лв.

На 2 октомври 2022 г. отново се проведоха предсрочни парламентарни избори, които струват 71 044 500 лв.

За изборите на 2 април 2023 г. са платени 87 687 800 лв.

На 9 юни 2024 г. се проведоха избори за членове на Европейския парламент от България и нови предсрочни парламентарни избори с общо финансиране от 98 179 400 лв.

Спиралата от избори

След редовния вот за Народно събрание на 4 април 2021 г. в парламента влязоха ГЕРБ-СДС, "Има такъв народ", "БСП за България", ДПС, "Демократична България – Обединение", "Изправи се!Мутри вън!".

Заради невъзможността да се стигне до политически консенсус и формиране на парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство, бяха насрочени нови предсрочни избори на 11 юли 2021 г. В парламента влязоха "Има такъв народ", ГЕРБ, БСП, "Демократична България", ДПС и "Изправи се!Мутри вън!".

Тогава ситуацията отново се повтори, след което през ноември 2021 г. се проведоха нови предсрочни парламентарни избори. След тях в Народното събрание влязоха "Продължаваме промяната", ГЕРБ, ДПС, БСП, "Има такъв народ", "Демократична България" и "Възраждане".

През декември 2021 г. в парламента беше постигнат политически консенсус и беше излъчено правителство, което оцеля до края на юни 2022 г., когато беше свалено с вот на недоверие.

Това доведе до насрочването на нови предсрочни парламентарни избори на 2 октомври 2022 г. Резултатите от тях доведоха до седем формации в парламента – ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС, "Възраждане", БСП, "Демократична България" и "Български възход".

След проведените предсрочни парламентарни избори през април 2023 г. в парламента влязоха шест формации – ГЕРБ, "Продължаваме промяната – Демократична България", "Възраждане", ДПС, БСП и "Има такъв народ". Само два месеца по-късно от ГЕРБ и ПП-ДБ се разбраха за кабинет на ротация. За първите девет месеца начело да бъде Николай Денков, а негов единствен вицепремиер да бъде Мария Габриел (ГЕРБ). През вторите девет месеца трябваше двамата да сменят постовете си.

Девет месеца по-късно, когато дойде времето за ротация, премиерът Николай Денков подаде оставката си, като се очакваше поста да заеме Мария Габриел. Но след неуспешни преговори за съставяне на кабинет между двете формации, последваха и три неизпълнени върнати мандата – от ГЕРБ, ПП-ДБ и от ИТН.

Според промените в Конституцията , след като не е постигнато съгласие за правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. Според измененията за служебен министър-председател държавният глава може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Изборите за членове на Европейския парламент от България и предсрочните парламентарни избори се произведоха на 9 юни 2024 г. Те бяха насрочени на една дата с указ на президента Румен Радев от 9 април, с който той назначи и служебно правителство с министър-председател Димитър Главчев. В 50-ото Народно събрание влязоха седем формации – ГЕРБ, ДПС, "Продължаваме промяната – Демократична България", "Възраждане", БСП, "Има такъв народ" и "Величие".

Гражданите ще избират отново народни представители през октомври, след като парламентарно представените формации не успяха да намерят компромис в 50-ото Народно събрание и да излъчат правителство. На "Дондуков" 2 бяха върнати три неизпълнени мандата.

Димитър Главчев, който изпълняваше длъжността служебен премиер се отказа да поеме поста за втори път. От своя страна държавният глава Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за служебен премиер съгласно чл. 99 от Конституцията. След среща по изпълнение на процедурата за представяне и структура на служебен кабинет, президентът Румен Радев каза, че няма да подпише указа за служебно правителство и изборите няма да са на 20 октомври. Причината е отказът на кандидата за служебен премиер Горица Грънчарова–Кожарева да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.

Последваха отново разговори с възможните лица по Конституция, които могат да бъдат избрани за кандидат за служебен премиер. В понеделник държавният глава Румен Радев се срещна с определения за кандидат за служебен министър-председател и настоящ такъв Димитър Главчев, за да представи структура и състав на служебно правителство.

В кабинета има три промени – нов министър на външните работи, на вътрешните работи, както и на транспорта и съобщенията. На следващия ден Румен Радев подписа указ за назначаване на служебното правителство в състава, предложен от определения за министър-председател Димитър Главчев. С друг свой указ президентът насрочи за 27 октомври 2024 г. предсрочните парламентарни избори.

Избирателната активност

След всеки вот избирателната активност намалява, за да стигне на последните избори през юни до малко над една трета от имащите право на глас. Това недвусмислено показва, бе българите се умориха да ходят на избори.

На вота на 4 април 2021 г. избирателната активност е стигнала 50.61%, по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК).

На предсрочния парламентарен вот на 11 юли 2021 г. са гласували 42.19% от имащите право на глас.

На вота за президент и вицепрезидент и за народни представители активността е била 40.23%.

На 2 октомври 2022 г. активността е била 39.41%.

През април 2023 г. избирателната активност на гражданите в изборите за Народни представители е 40.69%.

На вота две в едно за европарламент и предсрочни парламентарни избори избирателната активност е 34.41%.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. iw2su
    #6
    515 милиона лева…..Че тия пари до днес до обед сме ги дарили на турската Боташ! Следобед още толкова и така докато станат 4 милиарда. Да, не ние ги даряваме, а правителството на Радев, ние само ги плащаме, ….
  2. анита хегерланд
    #5
    Какво се случи?! ДС се преля на няколко пъти в различни силови структури, които днес оформят ДАНС. Тези момченца събират информация за политиците на своите флашки, създават жълти вестници, които се пълнят с такива „новини“, създават лош имидж на лидерите на партии, с едничката цел да си намерят работа, с която да се занимават. Подставените лица в някои „техни партии“ не желаят да създават съюзи, а раздори, не искат да правят политика, а интриги, не правят избори, а сеир. Те трябва да бъдат посочени и отстранени от политиката, за да тръгне тя по своята логика и да отразява реалното състояние на обществения ни живот.
  3. т€еритория на Мики Маус
    #4
    Достатъчно пари за средно голям язовир/ако не се краде, т.е. ако нямаше демокрация и излишни избори./ Най-успешните кметове на България са НАЗНАЧАВАНИ. Такъв е кметът на София преди 9 9 44 -Иван Иванов, направил Рилския водопровод. Назначения кмет на Видин също е направил много за водоснабдяването
  4. Deus vult
    #3

    В отговор на #1

    А турски поток на колко детски градини се равнява? А милиардите от дерогацията? А грешните пари, които платихме на "Газпром" за безумно скъпия руски газ? А милиардите за руските чайници в "Белене"? С тези нещастни парички още половин руски чийник можехме да си купим.
  5. стефчо
    #2
    Нищо работа! Няма и една четвърт „електронно правителство“ по ГЕРБ-аджийски, даже! Освен това, хубави или лоши… изборите след като ги платихме, поне наистина ги видяхме. За разлика от електронното правителство.
  6. Rolo Tomassi
    #1
    Някой може ли да сметне на колко детски градини се равнява тази сума ?

Бюлетин