На 27 октомври ще се проведат седмите парламентарни избори за по-малко от 4 години, а последните такива избори бяха през юни. Затова едва ли е странно, че в партиите трудно могат да отговорят на евентуалните очаквания да извадят нови лица, програми или послания. Иначе казано – не само избирателите загубиха интерес към изборите, но и самите партии изглежда се изхабиха.

На фона на тази минорна картина все пак има няколко кандидат-депутати от различни формации, които се открояват, макар да не са "нови" лица. Не са и лидери на формациите си, но независимо от поредицата от избори, продължават да събират голяма лична подкрепа на фона на всеобщото потъване.

Кои са те и какви са причините да привличат гласове към себе си? Обикновено за всички тях заедно чуваме в дните след поредните избори като "рекордьори по преференции".

Социален инфлуенсър, IT експерт и дългогодишен политик

Всеизвестен факт е, че най-много такива кандидат-депутати има в листите на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ). Заслугата е основно на "Демократична България", чиито две съставни партии – "Да, България" и ДСБ – традиционно включват в листите си хора със силен персонален апел към определени социални групи или цялото общество, хора разпознаваеми и подкрепяни, понякога въпреки нагласите на партийните активисти.

На предишните парламентарни избори първи по преференции беше бившият министър на електронното управление Божидар Божанов от ДБ, който тогава, както и сега, е на по-задни позиции в 23 МИР-София. Божанов е програмист, а като политик е познат най-вече с теми като дигитализацията и киберсигурността. Докато той беше министър, бяха въведени редица електронни услуги – например възможността шофьорите да проверяват и плащат онлайн невръчените им фишове, електронната трудова книжка, направи публична системата "СЕБРА", през която се виждат ежедневните плащания на държавата към граждани, фирми и институции.

Божанов продължава да поддържа личен блог и да се опитва да "превежда" на обществото IT езика и процесите. Например миналата година за машинното гласуване той обясни що е то хеш код и каква е разликата между него и изходния код на софтуера.

Неговата политическа реторика надхвърля тази "тясна специализация", което го превърна в един от фронтмените на партията му "Да, България".

Преди да влезе в политиката през 2021 година, Елисавета Белобрадова беше популярна онлайн като Letiashtata Kozzila Erato. Заедно с Красимира Хаджииванова, тя е създателка на сайта "Майко мила!", посветен на родителството и всевъзможните проблеми, трудности и забавни моменти около отглеждането на деца. Още преди да влезе в политиката Белобрадова използваше онлайн влиянието си за различни каузи, а като депутат продължава да е фокусирана върху социални и образователни теми.

Откакто е част от ДБ, тя събира достатъчно лични преференции, за да влезе в парламента. На последните избори беше сложена на пето място в столичния 25 МИР и но успя да се класира втора благодарение на лична подкрепа. Сега е поставена на 10-о място в най-големия избирателен район – 23 МИР.

Сред последователните "рекордьори" е и опитният политик Мартин Димитров. И той, като Белобрадова и Божанов, досега е печелил мястото си в парламента основно благодарение на лична подкрепа. За 4 години (до 2022 г.) той беше председател на СДС. Заедно с Иван Костов той беше създател на парламентарната група на Синята коалиция. После Мартин Димитров беше депутат от Реформаторския блок и част от неформалната "група за натиск", която следеше процеса по несъстоятелността на КТБ и настояваше за прозрачност, за законодателни промени и борба срещу монополите, както и за въвеждане на дистанционното електронно гласуване.

Той има сериозен принос за приемането на Инвестиционната програма за общините, въведена с Бюджет 2024. Освен това Димитров активно следи изпълнението на програмата. Благодарение на неговите парламентарни въпроси по темата към финансовия и регионалния министър, обществеността има достъп до актуални данни за сключените договори и разплатените средства.

Мартин Димитров изобличи Министерството на финансите за спорната обществена поръчка за скенери на границите.

На предходните избори той бе поставен на по-задна позиция в 24 МИР София и успя да стане трети след Лена Бориславова, която също беше събрала сериозна лична подкрепа. Бориславова юрист и е сред основните лица и говорители на "Продължаваме промяната" от създаването на партията насам.

Пример за човек, който става депутат благодарение на получена лична подкрепа, е и Манол Пейков – издателят, общественик и човек, който е изключително успешен в набирането на средства за обществени каузи.

Всички помнят невероятно успешните му акции за подпомагане на Украйна след руската военна инвазия там.

Неговата фондация тази година събра пари и купи 2/3 от къщата на Димитър Талев в Прилеп с идеята тя да бъде съхранена.

Рекордьорите на ГЕРБ – бивш футболен съдия и бивш областен управител

При ГЕРБ преференциална кампания по-скоро няма. Онова, което вече няколко години подред се наблюдава при ГЕРБ, са "аномалии" с пренареждания на листи.

Един от най-популярните случаи е този със Стефан Апостолов, който е син на кмета на Симитли. По традиция той е поставен на последно място в листата на ГЕРБ в Благоевград, но досега винаги е успявал да си спечели място в Народното събрание. За пръв път стана депутат на изборите през 2017 година, когато пак беше последен в листата. На тази позиция беше и на последвалите 6 вота, след които все така изместваше поставени на по-предни места кандидати и влизаше в парламента.

Само в Симитли, където баща му е кмет, Апостолов получи 2495 преференции на изборите през юни т.г.. Общата лична подкрепа за него достигна 6840 гласа и той беше на косъм да измести дори водача Росен Желязков, който получи едва 1378 лични гласа за него, но без преференции бяха гласували 5618 души. Така, заради "служебната преднина", Желязков запази първото си място със само 156 гласа повече от личната подкрепа за Апостолов.

Преди да влезе в политиката, Апостолов беше футболен съдия, а като депутат е член на комисията по младежта и спорта.

На няколко вота подред Стефан Мирев от ГЕРБ събираше сериозни преференции в Пазарджик, само на вота на 9 юни те бяха 5087. Той беше депутат в последните 6 парламента и е бивш областен управител на Пазарджик. На тези избори не се кандидатира за нов мандат.

"Не приемам за нормално след толкова избори в страната ни да няма редовно правителство. Не виждам какво по – различно ще се случи и след седмите такива, напротив – заради проявяваното политическо его и инат, съставянето на правителство ще става още по – сложно. Никога не съм се щадил и винаги съм помагал или опитвал да помогна на всеки, който се е обърнал към мен. Но след толкова безрезултатни избори няма как да поискам отново вашето доверие", написа той във Фейсбук в края на септември.

Рекордьор по преференции в редиците на ГЕРБ беше и Славена Точева, чийто професионален опит на хостеса в нощен клуб предизвикваше различни предположения за популярността ѝ сред избирателите на партията.

Миналата година тя събра 10 155 гласа лична подкрепа. Мнозина свързваха този ѝ резултат с явната подкрепа на хората на местния бизнесмен Данаил Славов, известен като Дидо Дънката. Точева бе проверявана от прокуратурата за купуване на гласове, след като на няколко последователни избора за народни представители тя бе кандидатът, който събираше най-много лични предпочитания. Не е ясно дали и доколко ги е разочаровала, след като през ноември 2023 г. изненадващо напусна парламента. Официалното обяснение на Точева беше, че го прави заради загубата на ГЕРБ на местните избори във Варна. Неофициално се говореше, че се маха по лично настояване на Борисов. Оттогава Точева не е част от листите на ГЕРБ. Преди влизането ѝ в политиката, тя е работила като хостеса в нощен клуб, била е и член на журито на "Мис Варна".

Казусът с БСП

Ако при ГЕРБ разместването на листите не е практика, то в БСП е още по-необичайно.

Там пренареждането на листите с преференции е пълно изключение. Още по-рядко се случва даден кандидат да стане депутат благодарение на преференции, защото самата политическа сила има по-ниска и намаляваща подкрепа в последните години.

Все пак по-подкрепяни кандидати има. Например на предходните избори разместване имаше в листата на БСП в София-област. Тогава с 400 гласа втори стана Васил Василев, но нямаше шанс да получи място в 50-ото Народно събрание, защото социалистите взеха само един мандат от този избирателен район, а водачът, който в онзи случай беше Иван Ченев, има допълнителна "защита", защото за него се броят и гласовете без преференции. Сега Василев пак е тази листа на обединението около БСП, поставен на трета позиция.

Примери с размествания в листите на БСП имаше на юнските избори и във Велико Търново и Видин, но и тези кандидати не успяха да се доредят до депутатско място и сега не са кандидат-депутати.

Предстоящите избори обаче са по-различни за БСП и причините за това са поне две. Първо, защото след години начело на партията, Корнелия Нинова бе изключена от нея и не участва на изборите. Нейни опоненти редиха листите и водят кампанията.

Второ, временното ръководство на БСП положи усилия да формира "ляво обединение". В него участват всякакви отломки от партията – майка, за които се сещате или по-скоро не се сещате – "Изправи се, България" на Мая Манолова, създадената от Георги Първанов АБВ, "Българска социалдемокрация – Евролевица" на Александър Томов, "Българска пролет" на Велизар Енчев, "Движение 21" на Татяна Дончева, Комунистическата партия на Александър Паунов, "Съюз на Отечеството", "Движение за социален хуманизъм", "Екогласност" и други по-малки формации.

Временното ръководство на БСП се надява създаването на тази коалиция да тласне нагоре изборния резултат на коалицията.

Съюзът между толкова партии и то с история и дори напрежение помежду си предполага, че не е изключено този път в листите на "БСП-Обединена левица" да има размествания заради преференции. 

Още преди да бъдат официално обявени водачите на листите, хора от партиите в обединението неофициално коментираха, че на потенциалните им депутати се гледа като на инструмент за публичен излаз на всяка една от тях.

Преди време в БСП имаше едни преференциален феномен. Ставам дума за т.нар. "лщбимец 15". Става дума за Момчил Неков, който през 2014 г. бе избран за евродепутат благодарение на феномена 15/15. По онова време номерата и на партиите, и на хората в листите им започваха от 1. Та той беше поставен под номер 15 в листата на БСП, която беше 15-а в бюлетината, преференциите за него бяха много и така той си спечели място в Европейския парламент.

И още

При "Има такъв народ" на шоумена Слави Трифонов и при проруската партия "Възраждане" подходът към листите и реденето им е по-различен. И двете формации разпределят основните си лица като водачи на листи навсякъде из страната. Тоест, при тях не се залага на размествания на листите в отделните избирателни райони заради знакови лица, а на това разпознаваемите им хора да "дърпат" листите напред.