Някои млади хора ще гласуват и знаят, че е важно. Малко от тях обаче са решили кого да подкрепят. Повечето са подминали "кампанията", доколкото такава въобще имаше. Казват, че ще се информират в последния момент и смятат да го направят през социалните мрежи. Това споделят студенти, с които Mediapool разговаря дни преди поредните предсрочни парламентарни избори.

Някои директно признават, че "не им пука" за политиката, но има и такива като Мая Иванова*, които искат да направят информиран избор, но са объркани.

Мая казва, че сега за първи път е решила да гласува. Но няма представа какво предлагат партиите в програмите си и къде се позиционират по ключови въпроси. Запитана какво има предвид, тя пояснява, че не знае кое е "ляво" и кое "дясно". Няма представа, че има две ДПС-та ("ДПС-Ново начало" и "Алианс за права и свободи"). С изненада открива, че "Възраждане" е предложила анти-ЛГБТИ поправката в Закона за предучилищното и училищното образование, която забрани "пропагандата и популяризирането на нетрадиционна сексуална ориентация" в училище.

"Вкъщи родителите ми не гледат новини. Всъщност, нямам приятели, чиито родители да гледат новини вечер. Приятелите ми не се интересуват от политика. В училище нищо не ни обясняват за партиите. По гражданско образование имахме един урок за това как е възникнала политиката и това е", каза пред Mediapool студентката.

Кой трябва да обяснява?

Няма еднозначен отговор кой е отговорен за това младите да имат основни политически знания като това кое е ляво и кое е дясно, какво е парламентарна република, каква е разликата между президент и премиер, какво работят депутатите и т.н.. Би следвало тази отговорност да се поделя между семейството, близките и училището.

В някои семейства обаче политиката е тема табу, в други им е "писнало от политически новини". А в училище пък не се обсъждат въпроси като това коя партия какво предлага, което е важно, за да могат младите да направят информиран избор.

Законът за предучилищното и училищното образование забранява "осъществяването на политическа и партийна дейност" в учебни заведения, в това число – агитация и пропаганда. Това би трябвало да не забранява на децата да се представя балансирана информация за всички основни партии, но на практика подобно нещо не се случва.

Според измененията в закона от 2022 г. учителите трябва "да са политически и партийно неутрални и да не налагат идеологически и политически убеждения". Идеологии, доктрини и системи от възгледи и идеи могат да се изучават, но с цел формиране на "национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие у децата и учениците".

През 2020 г. за първи път учениците в България започнаха да изучават "Гражданското образование" като предмет от задължителната им подготовка.

"Въвеждането на предмета гражданското образование дойде във време, в което демокрацията в Европа, а и в света като цяло, е поставена пред изпитание. Набиращите сила популистки лозунги и националистическият уклон на политиците, повеждането "с тъврда ръка" както и тенденциите за антидемократична реторика изкарват на преден план необходимостта от активното гражданство", пишат на сайта си от Софийска платформа – неправителствената организация, която работи по проекти свързани с подготовката на учителите да водят дисциплината, както и по създаването на видео уроци по "Гражданско образование" в платформата "Уча се".

В първия раздел от учебния материал по предмета "Граждани, политика и демокрация" има уроци, посветени на държавата, властта и институциите, но те, най-общо, посвещават младежите по въпросите "Що е то държава?", "Какво означава легитимна власт и кой я упражнява?" и "Каква е ролята на институциите?".

В урока е посочено, че "институциите не са наши врагове и от нас и нашето участие и интерес зависят добрата работа на институциите, начинът, по който се упражнява властта, и качеството на живот в държавата".

Това знание е полезно за учениците. Но недостатъчно, когато трябва да се ориентират в актуалната ситуация и да направят самостоятелен избор на коя политическа сила или личност да гласуват доверие. А навършвайки 18, те стават пълноправни членове на българското общество и имат правото да решават на кого да дадат властта.

Политическото съдържание в социалните мрежи

И докато младите изглежда са далеч от политиката, то партиите се опитват да стигнат до тях, осланяйки се на нетрадиционни похвати.

Причината е, че поколението на родените между 1996 г. и 2009 г., известно като генерация Z, не е фен на традиционните медии. За тях се смята, че предпочитат да пишат съобщения в социалните мрежи вместо да разговарят на живо. Социалните мрежи и платформите за видеосподеляне имат голямо място в живота им. Дори за политическата си култура те разчитат на YouTube, Instagram и TikTok.

"Да кажем, че смятам да гласувам. Ще се информирам за кого чрез социалните мрежи", казва студент пред Mediapool.

Подобен подход обаче крие рискове. Първо защото в социалните мрежи е пълно с недостоверна и подвеждаща информация. И второ – самите платформи се опитват да ограничават политическото съдържание.

В Instagram например са предприети мерки за ограничаване на политическото съдържание. В социалната мрежа спря показването на политическо съдържание от акаунти, които потребителите не следват. Това на практика означава, че трябва потребителят да се интересува активно от политика, да търси и следва профили, които предлагат такова съдържание, за да стига то до тях. Разбира се, има възможност от менюто с настройки в раздел "предложено съдържание" потребителите да изберат да не се ограничава политическото съдържание, но първо следва да знаят за автоматичната забрана.

Проверка на Mediapool показа, че много политически партии имат канали в TikTok, но най-голямо присъствие в платформата имат политиците от партиите МЕЧ, "Величие", "Възраждане", "Продължаваме промяната" и ГЕРБ.

Видеата на Радостин Василев – лидерът на МЕЧ – събират около 20 000 харесвания, общият брой харесвания в личния му канал е 1 млн., а последователите му са близо 80 000. За сравнение Кирил Петков – съпредседателят на "Продължаваме промяната" с всичките видеа в личния си профил е събрал около 6 000 харесвания и 1423 последователи.

@bg_politika БСП след Корнелия удари дъното #политика #българия???????? #бсп #избори2024 ♬ original sound – bg_politika

Повечето видеа, на които попадаме обаче са "забавни" и съдържат нелепи изказвания на български политици. Съдържание, свързано с предизборната кампания и политиките, които партиите предлагат и подкрепят, няма. Ако младите хора като Мая искат да се информират през социалните мрежи, задачата им се оказва особено трудна, а изборите са съвсем скоро. Има обаче немалък шанс да подкрепят партия, чието съдържание са срещали в социалните мрежи, независимо дали познават позициите ѝ по ключови въпроси.

* Фамилното име на Мая е променено, за да запазим нейната анонимност.