Толкова лош бюджет за гражданите и фирмите не е имало. Това е най-клептократичният бюджет. Това заяви икономистът Красен Станчев по отношение на проекта на бюджет за 2026 година в подкаста "Наяве с Mediapool".

Средно размерът на бюджетите от 1998 година досега е някъде към 37-38% от икономиката. Сега се залага 45.8%, т.е. имате почти една пета по-висок дял на бюджета в икономиката. В същото време няма други буфери, които хората могат да използват, независимо дали са фирми или са заети лица, каза икономистът.

Той акцентира, че вдигането на осигуровките е своеобразен данък върху труда, който се повишава. Повече вижте във видеото.

"Новите осигуровки (вдигането с 2 процентни пункта на осигурителната тежест – б.а.), това е данък върху труда, те вече вдигат този вид данък на равнище, което е два пъти по-високо, отколкото данъкът върху доходите на физическите лица (10%). Това ще има ефект под формата на заплаха за БВП и за икономиката в размер сумата на това увеличение, т.е. половин процент от БВП. – 500 млн. евро. И това е само върху частния сектор", каза Станчев.

Икономистът обобщи и за кой залага привилегии проекта на бюджета.

"Практическата работа на този бюджет е да осигури привилегии на тези, които разпределят пицата или грубо казано грабят. Бюджетът е по-клептократичен от всичките останали бюджети, които имаме за периода след 1997 година. От 1998 година такъв бюджет, толкова лош за гражданите и фирмите в България не е имало", смята Станчев.

Икономистът добави, че увеличението на заплатите в държавния сектор имат т.нар. ефект на изтласкването в икономиката.

"Т.е. тогава, когато вдигате заплатите на държавния сектор и общински служители, хората бягат от частния сектор и отиват в администрацията. За последните 5 години броят на хората, които работят за себе си под формата на ЕТ е намалял от 1.2 млн. души на 830 000 души. Така се стига до недостиг на хора от една страна и от друга страна на засмукване на капацитет към държавната администрация", каза още Красен Станчев.