Руският президент Владимир Путин няма интерес от прекратяване на войната в Украйна, а основният му приоритет е да запази относително добри отношения за преговори с Вашингтон. Това е и причината да запазва привидно мълчание по повод американското нахлуване във Венецуела, коментира политологът Огнян Минчев в новия епизод на подкаста "Наяве с Mediapool".

"Ескалирането на руско-американските отношения по повод Венецуела би създало предпоставки за блокиране на отношенията в другите направления, които са изключително важни за Путин, въпреки че се опитва да играе от позиция на силата. Добрите отношения на Русия със САЩ създават предпоставките Украйна да не получи от Запада максимална подкрепа, което би осигурила достойното приключване на това изпитание", смята политологът.

По думите му има вътрешен конфликт в позициите на тандема Тръмп-Путин, въпреки взаимното желание за подобряване на отношенията между Вашингтон и Москва.

"Путин се опитва да изкушава пратениците на американския президент с огромен бизнес за трилиони долари. Най-голяма е въдицата, че цялата инфраструктура на снабдяване на Европа с руски горива може да бъде концесионирана в полза на американски фирми", поясни анализаторът.

Той смята, че именно заради подобно обещание Тръмп иска войната в Украйна да бъде прекратена възможно най-скоро, докато за Путин е важно американският президент да не помага на Украйна в степен, която да осуетява стратегическите цели на Русия.

"Путин не може да си го позволи (край на войната – б.а), защото това ще има последствия, равностойни на загубата на върховната му власт. Той няма да може да излезе през руското население и да рапортува какъвто и да е успех", заяви Минчев.

Според него Путин не е в състояние да поеме преките последствия от прекратяването на войната, а дори Русия да задържи Донбас и част от окупираните територии, това би било минимално постижение при над милион жертви, огромните разрушения и високата икономическа цена.

Друг фактор, който анализаторът открои, е завръщането на поне 600 хиляди руски войници от фронта, сред които има затворници и рецидивисти. Той направи паралел и с края на войната в Афганистан и завръщането на съветските войски в СССР през 1989 г.

"Когато през 1989 г. от Афганистан се върнаха доста по-малко съветски войници, така наречените "афганци", те оформиха гръбнака на постсъветската руска мафия, която участва в разграбването на страната през 90-те. Завръщането на повече от 600 хил. души от фронта, сред които има всякакви хора, това би имало драматични последствия върху социалния ред в Русия", обясни Минчев.

По думите му руските елити са разделени от последствията на войната и властовата база на Путин ще бъде пропукана, ако войната приключи без сериозни резултати.

"Такива очевидно не се постигат. Затова стратегията и на Москва, и на Киев, е стратегия на изтощаването – кой пръв ще се срине", добави политологът.

Той е на мнение, че освен силното желание да реализира обещаните от Путин в Аляска проекти, Тръмп има мащабна стратегическа цел – Москва и Вашингтон срещу Пекин – по подобие на действията на Кисинджър в Китай по време на Студената война.

Тръмп, Гренландия и Европа

"Европа не бива да изключва унизителния сценарий САЩ да прибегне към някакъв вид анексиране на Гренландия, но трябва категорично да декларира, че проблемът с острова не е датски, а европейски въпрос, подчерта Минчев.

След военната операция на САЩ във Венецуала в началото на годината, американският президент Доналд Тръмп заговори отново и още по-настойчиво за придобиване на Гренландия, като не изключи и военна намеса. Това доведе до сериозни опасения сред европейските страни, а анализатори изразиха тревоги за бъдещето на трансатлантическите отношения и НАТО.

Според Огнян Минчев обаче реална заплаха за край на НАТО няма, а Гренладния може да се окаже възможност за подобряването на трансатлантическите отношения.

"Европа трябва да направи всичко възможно гренладският казус да бъде на платформата на Евроепйския съюз – като партньор или съперник на САЩ, в зависимост от развитието на темата. Гренландия е удобен проблем, в който трансатлантическите отношения да бъдат поставени в руслото на отношенията на ЕС със САЩ, а не на отделни европейски държави със Съединените щати" каза анализаторът.

Той припомни, че един от основните акценти в политиката на Тръмп по отношение на света и международната сигурност е отказът му да работи с ЕС като едно цяло, а само с отделни страни членки. Това се случва на фона на антиевропейските възгледи на неговата администрация.

Политологът смята, че Европа трябва да има единна и твърда позиция, но и да използва Гренландия като възможност за съживяване на трансатлантическите отношения. Европа трябва да предложи възможности на САЩ да реализират своя концепция за сигурност в региона, добави той.

"Европа е в неблагоприятна ситуация, а тя би била толкова по-неблагоприятна, колкото по-радикален вариант към казуса с Гренландия избере Тръмп", каза Огнян Минчев.

Той поясни, че в момента Западът се нуждае от нова визия за сигурност в северната част на Атлантическия океан, която е най-добре да бъде партньорска визия между САЩ и ЕС.

Той вярва, че няма реален риск за край на НАТО, но през последната година някои действия по отношение на трансатлантическата сигурност са поставили под съмнение надеждността на Алианса.

"Имаме определена ерозия на статута на НАТО предвид тези обстоятелства. Но скъсване на трансатлатическите отношения в НАТО е малко вероятно, защото американското присъствие в Европа не е само добро пожелание, а съществена част от американските интереси", поясни анализаторът.