"Откъсването на Европа от вече скъсаните трансатлантически връзки става не просто като реакция на това, което Вашингтон прави, но и от вътрешно убеждение. За голяма част от европейците САЩ вече не са съюзник. За повечето европейци Съединените щати са необходим партньор с цялата непредвидимост и онези обиди, които Европа трябва да понася", заяви в подкаста "Наяве с Mediapool зам.-директорът на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) Весела Чернева.

Според европейското обществено мнение, пътят на Европа е към суверенитет и собствена грижа за сигурността, отбраната, енергийните доставки и икономиката. Водещите политически фигури на Стария континент също започват да разбират това.

Тези тенденции са описани в един от последните доклади на ЕСВП – "Как Тръмп прави Китай отново велик", както и публикуваното наскоро проучване – "Европейският архипелаг: как да изградим независима Европа".

Повечето европейски граждани осъзнават, че САЩ вече не могат да бъдат разглеждани като надежден съюзник. През последната една година нагласите спрямо Съединените щати са се влошили в цяла Европа и Америка се възприема като "необходим партньор" – държава, на която трябва да се разчита, но без гаранция за подкрепа.

Малко страни, сред които Полша (31%), Унгария (26%) и Обединеното кралство (25%) продължават да възприемат САЩ като "съюзник". Същевременно в редица страни, включително България (25%), поне една четвърт от населението възприема САЩ като "съперник" или враг.

Европа има потенциал, но трябва да действа

"Необходимостта от собствена отбрана не минава просто през искането на Тръмп за разхода за отбрана, а през убедеността на европейските лидери, че тази тенденция отива отвъд мандата на Тръмп", каза Весела Чернева.

По думите ѝ европейците разбираме, че "не може да чакаме четири години каква изненада ще сервират американските избори", а трябва да се справим сами в този "хаотичен и кръвожаден свят".

Зам.-директорът на ЕСВП е на мнение, че досега има повече приказки, отколкото действие и войната в Украйна може да е показател за това доколко са сериозни европейците.

"Ключово ще бъде как те ще управляват преговорния процес, така че да се стигне до добро за Европа решение и как ще участват в създаването на гаранции за сигурност за Украйна", поясни Чернева.

Тя уточни, че "епизодът с Гренландия" е оказал голямо влияние за промяната в позициите спрямо САЩ. От началото на годината американския президент многократно заяви желанието си да придобие Гренландия и дори не изключи възможността за анексиране, за използване на военна сила и потъпкване на международното право

"За първи път ЕС беше не само единен, но беше единен във възможността да действа срещу САЩ. Идеята, че Европа може да защити териториалната си цялост ,беше защитена за първи път", отбеляза Чернева.

В перспективата на новите реалности въпросът е дали Европа ще се превърне в отделен център на власт, защото изглежда притисната от триъгълника "Русия-САЩ-Китай".

"В него руско-китайската ос работи добре, САЩ не искат да се конфронтират с Китай, а сякаш да се договарят с тях. По отношение на Русия дори не може да се каже къде седят Съединените щати, защото по някои въпроси дори опъват червения килим", каза зам.-директорът на ЕСВП, припомняйки миналогодишната визита на Владимир Путин в Аляска.

Икономическа сигурност

Весела Чернева акцентира и на все по-ясно осъзнаваната необходимост Европа да възроди и икономическия си импулс, и европейската конкурентоспособност: "Тя трябва да използва силните си карти, за да засили и европейската икономика, защото от това ще зависи дали ще бъде отделен играч".

Друга важен детайл е, че по-голямата част от европейците искат ЕС да бъде и съюз на ценности, което може да се окаже привлекателно за останалата част от света и така наречените "средни сили".

Къде е България?

"Ако в момента, в който се чува призивът за нова и по-силна Европа, в България няма проеворпейско представителство, това не просто ще ни изтласка в периферията, но ще ни извади от този нов европейски проект", подчерта Весела Чернева.

Тя открои факта, че България е в средата на европейското обществено мнение и е част от общото настроение. В България само 10% възприемат САЩ като съюзник на ЕС, докато 44% смятат американците за необходим партньор, 11% – за съперник, а 14% – за противник.

И ако за повечето европейски страни спадът на позитивното отношение към САЩ е е провокиран от политиката на президента Тръмп, в България този процес върви по-отдавна, в резултат на друга тенденция – Русия.

"За всички останали страни в ЕС голямата заплаха е за нова голяма война в Европа и в частност атака от Русия, докато според българите може да има голяма война, но не и Русия да ни нападне. Това доброжелателно отношение към Русия е част от критиките към Съединените щати, доколкото сме свикнали да ги наблюдаваме като противовес", обясни анализаторът.

Сред българите има консенсус по отношение на европейската отбрана. Те подкрепят по-големите разходи за отбрана, както и евентуалното връщане на задължителната военна служба.

48% от българите подкрепят увеличаването на националните разходи за отбрана, а 38% се противопоставят. Повече от половината пък (56.5%) подкрепят връщането на задължителна военна служба. Според Чернева това може да се дължи и на носталгия сред по-старото поколение.

Автоголове заради Съвета за мир

В ярък контраст с останалите европейски страни (без Унгария), премиерът в оставка Росен Желязков включи страната ни в Съвета на мир на Доналд Тръмп.

Новата организация беше учредена в Давос на 22 януари от президента на САЩ, а подписи под учредителния документ сложиха лидери от около 20 държави като Азербайджан, Беларус, Пакистан, Узбекистан, Катар, Саудитска Арабия и други. България и Унгария бяха единствените страни от Европейския съюз, които се включиха в организацията на Тръмп, наречена новото ООН.

Според Весела Чернева включването към Съвета за мир без дебати, без консултации с европейските партньори и без разглеждане дали е съобразен с конституцията, защото експерти заявяват, че не е, е било четворен автогол за страната ни.

Още по темата

Тайно и въпреки европейския бойкот, България се включи в Съвета за мир на Тръмп

22 януари 2026 16:15

"Първо, за тези, които го подписаха и внесоха, за българо-американските отношения, които изглеждат подчинени на волята на една личност с личен интерес, както и за репутацията на България на международната сцена, но и в частност в Европа", каза зам.-директорът на ЕСВП.

Тя смята, че използването на външната политика за краткосрочни ползи за отделни хора водят до щети върху обществото, защото гласът на страната "не може да бъде приеман сериозно, ако непрекъснато си меним мнението и решенията ни са подчинени на личен интерес".

Покрай подписването на устава на Съвета за мир от Желязков имаше множество коментари, че това се случва по нареждане на санкционирания за значима корупция по глобалния американски закон "Магнитски" Делян Пеевски, който полага неимоверни усилия да бъде изваден от този списък.