Действащият президент Илияна Йотова продължава да е фаворит за изборите в неделя, но губи подкрепа. Това сочат резултатите от социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч".

Изследването е по поръчка на bTV. То е проведено в периода 18-22 октомври сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка с квоти по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, проведено по домовете на анкетираните лица.

Резултатите от нагласите сред онези, които твърдо са решили, че ще гласуват, сочат, че кандидат-президентската двойка Йотова-Кирил Вълчев получават 41.1% от вота при 44.5% в началото на кампанията. На второ място са Андрей Гюров и Георги Кандев с 28.3%. След тях се нареждат Костадин Костадинов и Петър Волгин с 12.8%. По-надолу в списъка са Радостин Василев (3.9%), Иван Христанов (3.6%) и Ивелин Михайлов (3.4%).

Около 40% от избирателите са заявили, че ще гласуват, сочат още данни. 17% още се колебаят как да постъпят, разказа пред bTV социологът Геновева Петрова.

В сравнение с началото на предизборната кампания се отчита леко повишаване на интереса към президентските избори. Докато в началото готовност да гласуват са заявявали около 37% от избирателите, сега делът им достига 40%.

По думите на Петрова това се равнява на приблизително 2,6–2,7 милиона души.

"Това потвърждава и регистрираното в началото на кампанията очакване, че избирателната активност няма да достигне необходимите 50 на сто, за да можем да изберем президент", обясни тя.

Според социолога повишеният интерес не се дължи толкова на кампаниите на самите кандидати, колкото на събитията от последните седмици. Сред тях се открояват атаките с дронове в Черно море, които са поставили темата за националната сигурност сред водещите въпроси в предизборната кампания.

Проучването изследва и обществените нагласи към действията на правителството след ударите по търговски кораби в българската икономическа зона.

Резултатите показват, че:

37% смятат, че България трябва да потърси повече съдействие от Европейския съюз и НАТО.

24% настояват страната да запази пълен неутралитет.

19% определят реакцията на правителството като напълно адекватна.

20% не могат да преценят.

Според Петрова данните показват, че позициите, свързани с по-категорична реакция на държавата, получават значителна подкрепа. Тя свърза тази тенденция и с мобилизацията на избиратели около кандидати, които изразяват по-ясни позиции по въпросите на националната сигурност.