"Големият сюжет, който може да се случи на тези избори, ние още довечера ще го разберем, след 20:00 часа, е фактически дали президентският вот няма да се превърне във вот на недоверие към сегашното управление. Защото това ми е основната хипотеза. Ако натам се развият нещата, то ние можем да видим доста по-различен резултат дори от предварителните ни проучвания", заяви в неделя в ефира на бТВ социологът Добромир Живков от "Маркет Линкс".

Колегата му Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" акцентира на неочакваните събития случили се по време на предизборната кампания.

"Нека да тръгнем от последните ни проучвания, защото сега можем само да гадаем какво точно ще се случи. Ние измерваме някъде около 40% избирателна активност. Говоря за последното проучване от 18–22 октомври. Съвсем лека мобилизация имаше спрямо проучването в началото на кампанията. Тази поредица от неочаквани събития – главните герои на тази кампания не бяха героите в самата кампания, а събития извън кампанията. Ударите по търговски кораби в Черно море, инцидентът с журналист, убийството – създават една среда на несигурност. Тоест основните събития, които най-горещо бяха отразени, са събития извън самата кампания, но които оказват влияние в много посоки", аргументира се Боряна Димитрова.

Тя посочи фактори, които могат да мобилизират, но и демобилизират избирателите.

"В началото геополитическата дилема, която изведнъж стана част от ежедневието, вместо абстрактна дилема, по която да се разсъждава в студията, изведнъж хората я видяха като нещо съвсем близко, което може да ги засегне. Това мобилизира в някаква степен, защото и фокусира дебата. Когато говорим за общо чувство за финансова и физическа несигурност – това като правило леко демобилизира. Но нека да видим в днешния ден", посочи тя.

За Добромир Живков събитията, които се случиха по време на кампанията, имат ефект на демобилизация.

"Случващото се отказва хората, прави ги по-малко заинтригувани от политическата битка за президентския пост. Кара ги да мислят наистина, че всъщност няма особено какво да се промени от този вот. Такъв тип събития обичайно всъщност би трябвало да провокират един протестен характер на вота. А ние трябва да кажем, че протестният характер на вота беше изразходван до максимална степен през април", отбеляза той.

"Сега в момента обществото е разделено. Част от него подкрепя управлението и търси още надежда в това какво ще се случи през следващите месеци. Но други са готови да се отказват, дори от тези, за които са гласували през април. И не са все още готови да протестират и да протестират чрез гласуването на президентските избори", коментира Добромир Живков.

"А събитията, които се случват, очаквано би следвало да мобилизират именно такъв. Така че тук, от една страна, ние ще видим по-скоро по-градски, по-десни хора, които са мобилизирани и по геополитическата, и по цялата тема, свързана с контекста в страната. Но от друга страна пък, може би, ще откажат много други хора", допълни той.

Тенденции

"На първия тур желаещи да гласуват са повече. Част от хората, които са гласували за някои от кандидатите на първи тур, логично отпадат на втория. Кандидатите остават двама и като правило вторият тур е с по-ниска мобилизация, отколкото първият", добави още Боряна Димитрова.

"Нека да кажем, че на последните президентски избори през 2021 година имаме около 40–40,5% на първи тур. И около 34% на втори тур", уточни тя.

"От една страна, имаме кандидати, които не са били на първа политическа линия през годините. Те не са докрай така добре познати на широката аудитория. Обществото тепърва си изгражда малко по-конкретни представи за тях, което се случва в кампанията. И то се случва, как да кажа, малко или много на един бял лист и хората се опитват да разберат какви точно са тези двама кандидати", коментира социологът Добромир